Бабикян поиска НС да признае арменския геноцид, Карадайъ призова да не се политизира историята

Депутатите не почетоха с едноминутно мълчание паметта на жертвите на масовото изтребление

Снимка: БТА

Бабикян поиска НС да признае арменския геноцид, Карадайъ призова да не се политизира историята

Депутатите не почетоха с едноминутно мълчание паметта на жертвите на масовото изтребление

11:44 | 23 април 2021 | Редактор : Калина Петрова 116 5749 Снимка: БТА

От Парламентарната група на "Изправи се! Мутри вън!" предлагаме Народното събрание да приеме декларация, с която обявява за геноцид избиването на арменци в Османската империя през 1915-16 г. Това обяви Арман Бабикян в декларация от парламентарната трибуна в навечерието на Международния ден в памет на жертвите на арменския геноцид - 24 април.

Много държави в Европа и в света дръзнаха да признаят арменския геноцид, за да могат народите им и световната общност да продължи напред. Това е морален акт, не политически, посочи Бабикян. В България през 2015 г. предишните управляващи не събраха смелост да нарекат събитията с истинските им имена, коментира той.

Арман Бабикян отбеляза, че повече от милион и половина арменци са избити или насилствено депортирани от репресивните режими в Османската империя в края на 19-ти и началото на 20-ти век. "Повече от 40 души от моя род си отидоха тогава. Вероятно това е частен случай, но когато е в този размер, не е частен случай. Затова и нося на ревера си тази незабравка днес, защото не бива да се забравя", каза Бабикян. Той изрази признателност към българския народ, който е приел потомците на оцелелите арменци.

В декларация председателят на ПГ на ДПС Мустафа Карадайъ коментира, че всички дължим състрадание и съчувствие към жертвите като хора, но като политици трябва ясно да се разграничават от избирателен подход към историческите събития, както и от теми, които могат да прокарват нови разделителни линии и да противопоставят групи, народи и държави.

Той посочи, че историята познава много болезнени моменти и днес също става въпрос за един такъв момент, но това, което се случва тук е политическа употреба на един исторически момент."Такива теми трябва да се оставят на историците, политиците трябва да търсим начини за смирение и диалог, за обединение пред човешката болка, а не като повод за разделение", заяви той. "В конкретния случай употребата на такива теми за политически цели осквернява паметта на жертвите. Целта на подобни актове е разединение, противопоставяне и е само белег, че уроците от миналото остават ненаучени", коментира Карадайъ.

В декларация от името на "Демократична България" Цецка Бачкова посочи, че Европейският парламент е обявил 24 април за Европейски ден в памет на жертвите на геноцида над арменците в Османската империя през 1915 г. Шестнадесет държави членки също са признали официално арменския геноцид, той е доказан с категорични исторически факти и автентични документи, посочи тя. И макар, че в декларацията си от 2015 г. българското Народно събрание успява да избегне думата геноцид, използвайки "масово изтребление на арменците", ние от "Демократична България" намираме за свой дълг да назовем събитията им с истинските им имена и да ги признаем и да ги осъдим като геноцид, заяви Бачкова.

Атанас Зафиров от "БСП за България" поиска депутатите да почетат с едноминутно мълчание паметта на жертвите на масовото изтребление на арменския народ. Това не беше допуснато от председателя на парламента Ива Митева, която обясни, че съгласно правилника на НС подобни предложения за едноминутно мълчание се правят до 18.00 часа на предходния ден.