"Алфа рисърч": ПП-ДБ е втора, но по време на кампанията спада с 2 пункта, ИТН бележи ръст

"Към тези избори има завишен интерес. Един от големите въпроси ще бъде подредбата на втория, третия и четвъртия", смята социологът Павел Вълчев

Снимка: iStock by Getty Images

"Алфа рисърч": ПП-ДБ е втора, но по време на кампанията спада с 2 пункта, ИТН бележи ръст

08:26 | 6 юни 2024 | Редактор : Аделина Томова 149 32966 Снимка: iStock by Getty Images

ГЕРБ-СДС с убедителна преднина на вота в неделя, прогнозират социолозите от "Алфа рисърч". Изследването на агенцията е проведено в периода от 1 до 4 юни сред 1000 пълнолетни граждани и е реализирано със собствени средства. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Избори "2 в 1"

"Електоралните нагласи към момента показват, че ГЕРБ-СДС ще получат 25,1% електорална подкрепа, ПП-ДБ - 15,4%, "Възраждане" 15,2%, ДПС - 14,8%. Само в рамките на предизборната кампания се наблюдава ерозия в подкрепата към ПП-ДБ с около два пункта. Един от големите въпроси на тези избори ще бъде подредбата на втория, третия и четвъртия политически играчи", коментира в студиото на "Денят започва" Павел Вълчев - "Алфа Рисърч".

За третите - "Възраждане" - той коментира: "Това е един от малкото политически играчи, които бележат такъв ръст, печелейки от свои опоненти. При тях има и риск да загубят от по-новите", каза Вълчев. Партият ана Костадинов успява да откъсне подкрепа от разнородни опоненти: Солидарна България, БСП, ИТН, някои от по-малките националистически формации, но на свой ред е и "атакувана" от новопоявили се партии в тази ниша.

БСП губят от сходни формации и са на пето място. "БСП е сред потърпевшите от електоралната дисперсия вляво. Седмица преди вота зад нея застават 8.1% от решилите да гласуват. Голяма е вероятността тя отново да бъде единствената парламентарно представена формация от този спектър, но все пак, отломките от нея откъсват част от избирателите й", анализарот от "Алфа рисърч".

ИТН бележат ръст в кампанията с 6,2%. Както обичайно зад тях застават антисистемно настроени избиратели, желаещи да изразят своеобразен наказателен вот, обявиха от агенцията.

Под чертата към момента остават "Синя България" и "Солидарна България". Около 3% са заявили, че няма да подкрепят никого, допълва социологът от "Алфа рисърч".

9,5% са избрали, че ще подкрепят други партии. Това е изключително висок ръст.

Графика: "Алфа рисърч"

Въпреки очакванията за сблъсък в центъра на политическия терен, кампанията има неочакван ефект - "раздвижване по крилото": повишена активност поради мобилизация в подкрепата за по-малки партии, докато водещите играчи продължават да разчитат на ядрата си от твърди привърженици.

Седмица преди изборния ден с най-близки позиции до 4%-та бариера е един от новите участници в надпреварата - Синя България (3.3%). Коалицията, продължение на местната "Синя София", се очертава като алтернатива за разочарованите десни избиратели. Към нея се насочват бивши гласоподаватели и на ГЕРБ, и на ПП-ДБ, предимно от столицата. Така настоящото проучване потвърждава регистрираната от Алфа Рисърч още на старта на кампанията тенденция, че вотът в столицата, където ерозията в подкрепата за водещите партии е най-осезаема може да се окаже ключов за крайния резултат.

Друга нова и инспирирана от местните избори в София коалиция "Солидарна България" също се впусна със значима заявка в настоящата кампания. За момента обаче, тя не успява да преодолее конкуренцията на множеството формации вляво и излиза от кампанията с аналогичен на стартовия си резултат - 2.4%.

След разколебаните електорални периферии, които бяха регистрирани в началото на кампанията, все по-ясно се очертава и липсата на конформистки вот, този който следва победителите. За първи път в три годишния цикъл от предсрочни избори е налице толкова висок дял подкрепа за т.нар. "малки партии". Седмица преди вота 9.5% от решилите да отидат до урните смятат да дадат гласа си за приблизително 20 други формации, част от които имат възможност да спечелят около 1%.

42 на сто от избирателите са заявили интерес за участие в изборите.

"Спрямо началото на предизборната кампания, на финала й отчитаме един засилен интерес за участие в изборите. За национален парламент декларират желание за участие в изборите 42% от анкетираните или около 2 750 000 души. За евровота около 2 430 000 души декларират желание за участие в изборите", каза Вълчев. "Ако трябва да го сравним с последните национални или европейски избори, можем да кажем, че има по-висок интерес към тези избори. Завишеният интерес се дължи не толкова на основните играчи по-политическото поле, а на тези, които са по-малки, но събуждат интерес и желание за участие в изборите", добави той.

По-голямата част от анкетираните - 72% са взели решение коя партия или коалиция да подкрепят на 9 юни. Едва 16% декларират, че са решили по време на предизборната кампания. 12% още не са взели решение кого да подкрепят.

"Ще имаме една динамика до последно", коментира още Павел Вълчев.

Нагласите за гласуване в евровота възпроизвеждат до голяма степен тези за национален парламент: същата йерархия и позиции, аналогично равнище на подкрепа за партиите. По-високият изборен праг от 5.88%, както и ограниченията за гласуване пред сънародниците ни в страни извън ЕС правят относително по-сигурен отговора на въпроса колко партии ще намерят място в Европейския парламент. Това са ГЕРБ-СДС (25.0%), ПП-ДБ (15.9%), Възраждане (15.7%), ДПС (14.1%), БСП (7.9%). Известна неяснота има при ИТН (5.9%), но е вероятно партията на Слави Трифонов също да прескочи по-високия електорален праг от 5.88%.