Д-р Даниела Дариткова: Българският пациент заплаща най-голям процент средства за медицинска помощ от джоба си

Достъпът на пациентите до медицинска помощ в някои области е ограничен, липсата на кадри в бъдеще ще задълбочи неравенствата

Личен архив

Д-р Даниела Дариткова: Българският пациент заплаща най-голям процент средства за медицинска помощ от джоба си

08:08 | 12 декември 2025 | Автор : Светла Тонева 8550 Личен архив

Чуйте статията:

Д-р Дариткова, кога разбрахте, че лекарската професия ще е Вашето призвание? Спомняте ли си някакъв конкретен момент?

Нямам спомен за конкретно обстоятелство, което да е предопределило моя професионален път. Аз съм възпитаник на математическата гимназия в Смолян и постъпих в нея с идеята да ставам архитект, защото ми се удаваха математиката и рисуването. Промяната в ориентацията ми се дължи на моите учители по биология и химия, които запалиха в мен интереса към тези предмети. Всичко костваше много усилия по пътя на лекарската професия. И кандидатстването, и обучението, и утвърждаването в професията. Убеждението, че именно медицината е моето призвание, дойде след първите години на практикуване. Щастлива съм, че синът ми ме последва в професията и избра нелеката специалност на анестезиолог-реаниматор. Надявам се и той, като мен, да практикува с убеждението, че е направил най-правилния житейски и професионален избор.

Как оценявате промените в здравната система в България през годините? Доколко успяваме да сме в темп с напредването на медицината?

Моето поколение преживя най-драматичните промени в здравната система на страната ни. Започнахме професионалния си път в системата "Семашко" на бюджетното здравеопазване. През 2000-та година се сблъскахме с всички предизвикателства на недобре обмисленото въвеждане на системата на здравното осигуряване. От позицията ми на педиатър и в последствие общопрактикуващ лекар, продължавам да твърдя, че беше отстъпление от добре организираната педиатрична помощ. В детското здравеопазване е по-важна превенцията и професионалната грижа, подпомагаща израстването на здрави деца. Ранното откриване на болестите също е от значение. Трябваше да се запази специализираната педиатрична грижа. Виждаме и негативните последствия в наши дни. Говорим основно за детски болници и детски болести. Същевременно трудно се намират общопрактикуващи лекари, които да записват в практиките си новородени. Особено изразен е този проблем в София.

Разкъсаха се връзките между отделните нива на здравната система. Непропорционалното развитие на извънболничната и болничната медицинска помощ в годините задълбочава проблемите. Има дефицит на общопрактикуващи лекари, които основно осъществяват профилактика и ранно откриване на болестите. Същевременно сме на първите места по брой болници и хоспитализации. Въпреки нарастващите средства за финансиране на системата, българският пациент заплаща най-голям процент средства за медицинска помощ от джоба си. В резултат на тези дисбаланси, показателите на здравето на нацията са негативни и средствата се харчат неефективно, без да има възможност за въвеждане на нови терапии и методи на лечение.

Кои са основните проблеми в здравната ни система, наблюдавайки ги пряко в работата си и какви са проблемите конкретно в областната болница в Смолян?

Системата на здравното осигуряване се основава на няколко принципа, един от които е еднаквият достъп на пациентите до медицинска помощ. Проблем за пациентите от Смолянска област е достъпът до определени дейности, например онкологична помощ. Липсата на кадри в бъдеще ще задълбочи неравенствата. Даването на допълнителни финансови средства на специализантите е разумно да се обвърже с политики за покриване на дефицитите от кадри в различните области на страната. На мен ми се налага, освен като общопрактикуващ лекар, да работя и в Детско отделение на областната болница, защото няма достатъчно педиатри. Въпреки че болницата е акредитирана да обучава специалисти по много специалности, рядко се явяват новозавършили лекари за обявените места. Моята практика е акредитирана за практическо обучение на общопрактикуващи лекари. Обнадеждена съм, защото имам вече четирима специализанти, които ще практикуват в бъдеще на територията на областта. С дефицитът на медицински сестри се справяме благодарение на доброто партньорство на болницата с Тракийския университет. Практическото обучение на професионалистите по здравни грижи се провежда в областната болница. След първата година следване, те се назначават като здравни асистенти и така от рано се адаптират към работата в различните отделения. Ако нашите усилия да гарантираме медицинската помощ на населението в Смолянска област бъдат подкрепени от разумна държавна политика, резултатите ще са по-добри.

Стои ли в основата на нерешените проблеми недоброто финансиране на сектора години наред?

Основната част от средствата за здравеопазване в България идват от здравноосигурителните вноски и малък процент от държавния бюджет. Има много предизвикателства по отношение на оптимизиране на приходите и повишаване на ефективността на разходите. Все още е голям процентът на здравно неосигурените, липсва ефективен контрол, който да отчита качеството и резултатите на оказаната медицинска помощ. Значително е съфинансирането от страна на пациентите на различни медицински услуги. Проблемът с финансовото обезпечаване на кадрите в сектора и дисбалансът на заплатите на различните категории медици, изискват адекватни политически решения. Предизвикателствата пред политиците в момента са да гарантират финансовата стабилност на фонда и да намерят средства за увеличение на възнагражденията на медиците при отчитане спецификата на тяхната дейност и приносът им в лечебно-диагностичния процес.

Достатъчен ли е бюджетът на НЗОК за осигуряване на качествени здравни услуги?

В годините повечето от приеманите бюджети на НЗОК са балансирани. След премахване на лимитите в болничната помощ от съда, тенденцията към нарастване на разходите за хоспитализации е възходяща. Това крие риск от дефицит в рамките на утвърдената бюджетна рамка. Същевременно се затруднява въвеждането на нови терапии и дейности, които са в унисон с развитието на медицинската наука и практика. При определяне на финансовата рамка за следващите години са необходими перспективни анализи за потребностите на застаряващото ни население и необходимостта от осигуряване на медицинска помощ, отговаряща на развитието на науката и практиката.

Трябва ли да се разшири пакетът от услуги, покривани от НЗОК, и как би се финансирало това?

Универсален пакет е един от основополагащите принципи на здравното осигуряване. През годините много дейности бяха прехвърлени за финансиране към здравноосигурителната каса. Винаги съм поддържала мнението, че финансирането на редките болести, например, трябва да става чрез бюджета на Министерството на здравеопазването. Но ако искаме да гарантираме съвременно лечение на българските пациенти е необходимо да има възможност за въвеждане и финансиране на терапевтично-диагностични и лечебни новости.

Какви мерки са необходими, за да се подобри контролът върху разходите на Касата?

Създаването на единна здравно-информационна система подобрява възможностите за контрол. Отчитането на дейностите в реално време, позволява по-ефективно проследяване. Здравноосигурените граждани имат достъп до здравните си досиета и те също контролират отчетените им дейности и проведено лечение. Точното изпълнение на изискванията, заложени от НЗОК, обаче не гарантира качеството на оказаната медицинска помощ и ефектите от лечението. Контролът трябва да се развива в посока от отчитане на дейност към отчитане на резултат.

Евентуалното вдигане на здравната вноска как ще се усети в сектора? Подкрепяте ли тази идея? Предложението е от 8% на 10%.

Решението за увеличение на здравната вноска е политическо. Трябва да бъде добре мотивирано и подкрепено с мерки за ефективно разходване на средствата. Актуалната политическа ситуация не предполага безпристрастен анализ и намиране на консенсусни решения. Като практикуващ лекар смятам, че повече средства за здравеопазване са инвестиция в по-доброто бъдеще на нацията.

Има ли нужда от структурни реформи?

Разрастването на болничната помощ, неравномерното разпределение на болниците и дефицитът на кадри налагат търсенето на решения за структурна оптимизация. Редица нормативни промени във времето имаха за цел да ограничат отварянето на нови болници. Но резултат засега няма. Нашата здравна система произвежда хоспитализации, защото така се издържат болниците. Това пряко е свързано с натоварване на социалната система, защото на базата на болничното лечение много пациенти се представят на ТЕЛК и се сдобиват с инвалидни пенсии. За съжаление това е най-устойчивата тенденция през последните години и без адекватно решение, едва ли ще се самоограничи.

И на финала - какво е общото между политиката и медицината?

Политиката е призвана да лекува болните обществени проблеми. И в политиката, както и в медицината, по-важна е превенцията. В това отношение добро политическо решение с дългосрочни дивиденти беше въвеждането на забраната за пушене в закритите обществени помещения през 2012 г. Адекватната здравна политика предполага своевременно идентифициране на проблемите и намирането на решения на базата на консенсус, без популизъм и противопоставяне.

Д-р Даниела Дариткова е лекар с дългогодишен опит в педиатрията и общата медицина. Завършила е Медицински университет - Пловдив и е специализирала педиатрия, след което се утвърждава като общопрактикуващ лекар в Смолян. Дълги години работи както в доболничната помощ, така и в Детско отделение на МБАЛ - Смолян.

Освен професионалния си път в медицината, д-р Дариткова има и задълбочен опит в публичните политики. Тя е била народен представител в няколко парламента, председател на Комисията по здравеопазване и председател на Народното събрание. В работата си винаги е отстоявала приоритетите на детското здравеопазване, развитието на общата медицина и устойчивото функциониране на здравната система.

ИЗБРАНО