Земетресението е с магнитуд 6,9 бала по скалата на Рихтер. Деформирани са жп линии, променен е дебитът на кладенците и изворите – за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.

Село Чалъкови пропада няколко метра и на негово място се образува езеро. Няколко години по-късно цялото село е застроено отново на близкия хълм.
Чирпан - родният град на Яворов е сринат напълно. Първо рухват покривите, после се разцепват стените. Пловдив, Чирпан и Първомай се евакуират в полето. Хората живеят и спят на открито, в палатки от черги.

Най-страшното обаче идва в последните часове на 18 април. Трусът с магнитуд 7 бала по скалата на Рихтер е опустошителен за Пловдив и цялата област. Една трета от града под тепетата е разрушен. Оцелява само Старият град, където повечето къщи са от дърво. Техните майстори много добре са знаели, че градът е в земетръсна зона и са свързвали гредите с подвижни скоби. Така при трус сградата се е люлеела и усуквала, но не е падала.

Земетресението е толкова силно, че е отбелязано от сеизмичните станции в Северна Америка. Материалните щети от него са огромни.

„Вторият трус доразруши онова, което се крепеше още, и откри нови пукнатини на сградите. Електричеството моментално изгасва. Мрак и тъма непрогледна покриват града (Пловдив - бел.ред). Домовете са напуснати - никой вече не мисли за тях. Цялото население трепери от ужас и пълни площадите, градините и празните места. Едни са избягали боси, други по долни дрехи, кой както сварил. Слушат се писъци на изплашените деца, ридания и вайкания на жени, охкания на ранени или глухите подземни викове за помощ на затрупаните под съборените домове. Задушлива миризма на сяра изпълва въздуха”, разказва Недко Каблешков в книгата си "Страшната народна злочестина", написана пет години по-късно.

Двете земетресения засягат една седма от територията на България с над 400 хил. души население. Над 73 000 сгради са засегнати, като 26 000 от тях са напълно разрушени, а 21 000 са полуразрушени. Загинали са 128 души, а около 1000 са ранените. Разрушени са почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (днешен гр. Първомай). Хиляди семейства остават без покрив. По тогавашните оценки щетите надхвърлят 3,3 млрд. лв.

В продължение на 11 дни земята се люлее през час с различна сила, като на 25 април 1928 г. трети силен трус с магнитуд от 5,6 бала по скалата на Рихтер разлюлява района на Гълъбово.

Правителството на Андрей Ляпчев изпраща самолет до засегнатия район, защото телефонните връзки са прекъснати. Цар Борис III, който по същото време е във Варна, спешно пристига в Чирпан.

После царят се премества в Пловдив и лично ръководи акцията за спасяване на населението. По-късно по негово разпореждане сред първите възстановени сгради е родният дом на поета Пейо Яворов.

На 25 април 1928 г., Народното събрание приема закон за подпомагане на пострадалите, въз основа на който в следващите три години са изразходвани около 877 млн. лева за възстановителна дейност. Помощи са изпратени от 34 държави, като най-крупни са сумите от САЩ, Германия, Чехословакия, Унгария и Югославия.