Брайвик бе осъден в края на август т.г. за бомбения атентат в Осло и стрелбата в лагера на Работническата младеж на остров Ютьоя, при които загинаха 77 души. Според действащия в Норвегия наказателен кодекс 21-годишната присъда е максималната, която можеше да му бъде наложена за извършените масови убийства. Тя обаче може да бъде удължавана неограничено, ако се прецени, че той представлява опасност за обществото, посочват АФП и Асошиейтед прес, цитирани от БТА.

33-годишният Брайвик, който е държан в почти пълна изолация при много строга охрана и постоянно наблюдение в затвор близо до Осло, се оплаква, че всеки ден го претърсвали, кафето му било студено, не получавал всички писма, които били адресирани до него, и нямал възможност "да изразява политическите си убеждения".

Макар фактите, изложени от масовия убиец, да са верни, оплакванията му звучат анекдотично, изтъква АФП. Брайвик се оплаквал например от това, че не му разрешавали да държи хидратантен крем в килията си, и че "на всичко отгоре не се разрешава да има каквито и да било украшения".

Особено остро масовият убиец реагирал срещу факта, че в затвора са му били отнети компютърът и достъпът до интернет, с които разполагал по време на предварителния арест.

Тези оплаквания, посочва АФП, са свързани с изразеното от него намерение "да продължи идеологическата си борба от затвора". Автентичността на извадките от писмото, публикувани във вестника, била потвърдена от неговия адвокат.
"Той смята, че ситуацията, в която се намира, ограничава човешките му права и свобода на словото, и настоява, че е обект на нечовешко отношение", подчертал защитникът.