Заради липса на места болници в София отказват прием на спешни пациенти

На форум за проблемите в спешната помощ от Българския лекарски съюз предложиха връщане на държавната неотложна помощ

Снимка: БТА

Заради липса на места болници в София отказват прием на спешни пациенти

17:40 | 12 февруари 2024 | Редактор : Елза Тодорова 16 7458 Снимка: БТА

Болници в София отказват прием на спешни пациенти поради липсата на места в реанимационните отделения. За проблема съобщи медицинска сестра от столичната Спешна помощ по време на форум, посветен на тази част от здравната ни система, предаде БНР.

Още по темата

Въпреки че нормативно са задължени да осигурят място за спешен пациент, и държавни, и частни болници връщат такива случаи, обясни Кристина Манчева от столичната Спешна помощ:

"Започва екипът да обикаля - първа болница, втора болница, трета болница, четвърта болница. Подпис след подпис, стигало се е и дотам пациентът да бъде върнат вкъщи, ако не почине през това време в линейката".

За да бъде разтоварена спешната помощ у нас, от Българския лекарски съюз предлагат връщане на държавната неотложна помощ. Д-р Иван Маджаров коментира:

"Държавни кабинети, които се финансират в общините. Всяка община в България трябва да има такъв неотложен кабинет, който обслужва през нощта, събота и неделя".

Маджаров посочи и че заплатите за спешните медици трябва да се изравнят с тези в системата на Министерството на вътрешните работи.

По време на кръглата маса на тема "Проблеми в спешната медицинска помощ и организация на дейността", организирана от Медицинска федерация "Подкрепа" към Конфедерацията на труда (КТ) "Подкрепа", стана ясно, че част от исканията на спешните медици са промяна на категорията на труд, увеличение на заплатите, добавка за нощен труд, допълнителни ваучери за храна, подобряване на униформите и облеклото.

"Направихме анкети във всички наши структури в центровете за спешна медицинска помощ, с които искахме да се запознаем като цяло с проблемите. Заплащането не отговаря на психическото и физическото натоварване, считат анкетираните. Неспешните повиквания и агресията срещу спешните медици са други проблеми в работата, които отбелязват работещите. Хубаво е да има и унифицирано специализирано облекло", каза доц. д-р Валери Апостолов, конфедерален секретар и председател на синдикат "Висше образование" към КТ "Подкрепа". Категоризацията на труда също е много важен въпрос, каза той и добави, че спешните медици са навсякъде, където има неотложна ситуация.

Работещите в Центъра за спешната помощ в Област Пловдив са 450 човека, даде за пример Георги Батакчиев от КТ "Подкрепа" в Пловдив, цитиран от БТА. Унизителното заплащане е основният проблем, който той открои по време на дискусията. На второ място е категорията на труд.

"Когато отидем на катастрофа, заварваме пожарникари и полицаи, които са с добро облекло и са с първа категория труд. Само хората от Бърза помощ за с трета категория труд", разказа Батакчиев. Като проблем той изтъкна необходимостта шофьорът на линейката да се включва в извеждането на пациенти от домовете им. "Всеки втори и трети шофьор има дискова херния и когато се разболеят, обикновено си пишат молбата за напускане", твърди синдикалистът.

"При нас не се прилагат рехабилитационни програми при "прегаряне". Пациенти търсят спешна помощ и за здравословни проблеми, които обикновено са за консултация с личен лекар. Няма справедливо правораздаване при посегателство срещу медик и така се срива авторитетът на лекарския труд и младите медици не желаят да са част от системата на спешната помощ. Този труд стана неатрактивен. Необходимо е по-държавнически да се погледне на ситуацията", призова Батакчиев.

По време на форума директорът на агенция "Медицински надзор" Иванка Динева обясни, че до края на март трябва да е готова проверката на състоянието на спешната помощ у нас.

Целта на проверката е да бъде уточнено кадровото обезпечаване, финансирането, наличието на линейки и апаратура, на спешни отделения, насочване на пациентите, функционирането на националната система за спешни повиквания 112, спазване на медицинския стандарт, достъп до медицинска помощ в отдалечените населени места и др., поясни Динева.

По думите ѝ трябва да се утвърдят единни стандарти и да е ясно за какво пациентите могат да се обърнат към центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП). Автопаркът на ЦСМП "е в доста окаяно състояние", голяма част е с над 300 000 км. и с повече от седем години експлоатационен период, каза Динева. Да се стимулират младите хора да работят в спешната помощ е важно, смята тя.

Най-честите нарушения от стандарта за спешна медицинска помощ са неправилно провеждане на комуникационен триаж чрез интервюто от диспечерския екип. Допуска се да се обслужват неспешни състояния, отбеляза Динева и изброи още проблеми:

"Не се извършва на места медицински транспортен триаж, има несвоевременно изпълнение на сигнали. Спешните центрове нямат актуална информация къде-какви легла има свободни и виждаме, че често се случват фатални инциденти, защото даден екип обикаля лечебните заведения. Прегледите на пациентите не се регистрират в журналите, не се попълват фишове са други констатирани нарушения в системата".

ИЗБРАНО