Есенното равноденствие е от особено значение. Това е положение, при което денят и нощта са равни по продължителност. Днес се променя и изгревната точка на Слънцето, каза доц. Валери Голев, бивш декан на Физическия факултет на Софийският университет, цитиран от БНР.

"Това, което се случва е, че в този момент навсякъде по земята, денят и нощта са равни - няма разлика в това дали са в България, дали са на екватора или някъде другаде. Денят може да се смята за край на лятото и начало на есента. В момента на равноденствието слънцето изгрява точно от изток, през другото време не е така. Хората си казват, слънцето изгрява от изток, но това се случва единствено и само по времето на равноденствието. През лятото слънцето изгрява от североизток, а през зимата слънцето изгрява от югоизток", обясни Голев.

В българската традиция есенното равноденствие се отбелязвало на християнския празник – Кръстовден. Вярвало се, че денят и нощта се кръстосват и бележат началото на тъмния период на годината.

Това е и времето, в което змейовете се прибират високо в планините, за да изкарат зимата в пещерите си.

Есенното равноденствие е сред едни от най-енергийните дни в годината. То е символ на плодородието, равновесието и мъдростта. През този период процесите в природата се насочват навътре – към израстване и усъвършенстване.

По традиция домът се украсява със сноп жито, сушена царевица или кратуни, а на трапезата се слагат постна мусака, ориз със зеленчуци, печена тиква, зелник с праз, царевични или содени питки и вино.

Следете прогнозата за времето>>>