Тъкмо решихме, че горещата вълна е отминала и термометрите отново започнаха да покачват градусите. Излишно е да се казва, че такова нещо като "свикване" от едни градуси нагоре няма. Температурната адаптация на организма е процес, който изисква време, особено ако трябва бързо да се приспособи към резки температурни отклонения, но колкото и да се настройва терморегулацията ни, високите температури все пак могат да имат негативни последици върху психичното и физическото ни здраве. Особено на децата и възрастните.

Увеличаване на стреса и раздразнителността.

Високите температури могат да повишат нивото на стрес и да направят хората по-раздразнителни и нетърпеливи. Това може да доведе до конфликти в личните и професионалните взаимоотношения, но за съжаление, едва ли ще можете да ползвате горещината за оправдание, защото тя влияе върху всички. Стресът и раздразнителността се увеличават при горещи температури поради няколко основни причини:

Физиологичен стрес върху тялото - Високите температури натоварват терморегулаторната система. Тялото се опитва да поддържа оптимална вътрешна температура чрез потене и разширяване на кръвоносните съдове, което може да доведе до дехидратация и умора.

Дехидратацията сама по себе си е допълнителен рисков фактор, тъй като при горещо време тялото губи повече вода и минерали чрез потенето. Ако не се консумират достатъчно течности, това може да доведе до чувство на замайване, главоболиеи раздразнителност. Стресът и раздразнителността се увеличават при горещи температури поради няколко основни причини:

Нарушения на съня - Горещите нощи затрудняват заспиването и намаляват качеството на съня. Липсата на достатъчно сън води до умора, намалена способност за концентрация и повишена раздразнителност през деня. Тази раздразнителност допълнително намалява толерантността към дискомфорта на дневните температури и става затворен порочен кръг. Не са рядкост бързите избухвания и пристъпите на гняв от малки дразнения, още повече, когато човек не се е наспал.

Не само липсата на сън, но и високите температури са отговорни също за намалената когнитивна функция, която най-често се изразява в затруднена концентрация и намалена способност за взимане на важни решения.

Социалните и икономически фактори не са за пренебрегване също. При много горещо време хората могат да предпочетат да останат вкъщи, за да избегнат топлината, което може да доведе до социална изолация. Липсата на социални контакти е свързана с влошено психично здраве, а проучване показва. Същото важи и за хора с ниски доходи и без климатизация. Те са по-уязвими на топлинния стрес.

Обостряне на психичните разстройства

Проучвания показват, че високите температури са свързани с повишена агресивност и инциденти на насилие, които се отдават на повишената физиологична и психологическа реакция на стрес.

Друго проучване, публикувано в списание "Nature Climate Change", установява, че всяко повишение на температурата с 1°C е свързано с 2% увеличение на самоубийствата. Това подчертава сериозността на въздействието на високите температури върху психичното здраве.

Горещините определено допринесят за чувство на дискомфорт и усещане за нещастие. Проучвания показват, че има връзка между високите температури и повишените нива на депресия и тревожност и правят пряка връзка между горещината и влошаването на симптоми на съществуващи психични разстройства като шизофрения и биполярно разстройство.

Как физиологичната реакция на топлината допълнително влияе върху психичното здраве и увеличеното чувство на тревожност и стрес?

При горещо време тялото се опитва да се охлади чрез разширяване на кръвоносните съдове (вазодилатация), което увеличава притока на кръв към кожата и позволява на топлината да се разсее. Това може да доведе до временно понижаване на кръвното налягане и да увеличи потенето. Повишеното потене при високи температури може да доведе до дехидратация, ако не се приемат достатъчно течности. Дехидратацията намалява обема на циркулиращата кръв, което може да причини спад на кръвното налягане и да предизвика компенсаторни механизми като повишен сърдечен ритъм и стрес. Когато кръвното налягане спадне, сърцето трябва да работи по-усилено, за да поддържа адекватно кръвообращение и доставка на кислород до органите. Това увеличава физиологичния стрес върху организма и може да доведе до усещане за умора и раздразнителност.

Тук трябва да се отбележи, че е налице и обратния механизъм: При значителна дехидратация, кръвният обем намалява, което може да предизвика компенсаторни механизми, като повишен сърдечен ритъм и свиване на кръвоносните съдове (вазоконстрикция). Този процес може временно да повиши кръвното налягане и е важно за хората с хипертония да приемат напитки, богати на електролити (минерали).

Високо кръвно налягане наблюдаваме, когато нивото на стрес и тревожност, породени от високите температури стимулират симпатиковата нервна система. Процесът е взаимно индуциращ се: Високото кръвно налягане засилва чувството на тревожност, което активира симпатиковата нервна система, чиито симптоми увеличават чувството на тревожност и респективно - повишават кръвното налягане.

Любопитен факт е, че невротрансмитерите като серотонин и допамин, които регулират настроението и поведението имат отношение към терморегулацията. Серотонинът е ключов играч в централната нервна система, който участва и в контрола на телесната температура. Той действа върху хипоталамуса, област в мозъка, която е отговорна за терморегулацията. Допаминът също има важна роля в регулацията на телесната температура. Той може да влияе върху активността на невроните в хипоталамуса, които контролират термогенезата (производството на топлина) и термолизата (освобождаването на топлина). При горещо време нивата и на двата невротрансмитера спада и това се отразява и на психичния тонус.

Физическа активност е винаги подходяща, освен при високи температури. При по-екстремни температурни условия тя може да доведе повишено кръвно налягане заради повишения сърдечен ритъм. Ако не се компенсира с адекватна хидратация негативните ефекти се удвояват.

Макар че високите температури обикновено водят до разширяване на кръвоносните съдове и понижаване на кръвното налягане, има ситуации като дехидратация, употреба на алкохол или кофеин, стрес, повишена физическа активност и определени заболявания, като сърдечна недостатъчност и хипертония, които могат да доведат до повишаване на кръвното налягане. Това подчертава необходимостта от внимателно наблюдение и адаптация на начина на живот при горещи климатични условия. Същото е валидно и при хора с хипотония (ниско кръвно налягане).

Топлото време оказва комплексно влияние върху невропсихическия тонус, съчетавайки физиологични и психически аспекти, които могат да променят цялостното благосъстояние на човека. Разбирането на тези взаимовръзки е ключово за подобряване на адаптационните стратегии и поддържането на оптимално психично здраве в условия на екстремни температури. В контекста на глобалното затопляне и нарастващите температурни аномалии, е важно да се акцентира върху индивидуалните и обществените мерки за защита от топлинния стрес. Това включва както физически мерки за охлаждане и хидратация, така и психосоциални интервенции, насочени към управление на стреса и поддържане на психичното равновесие.