Светът отново се разтърси пред поредната здравна заплаха. Този път не става дума за нов или екзотичен вирус, а за кошмара на хиляди поколения родители.

Полиомиелит или детски паралич парализира мозъците на онези, които помнят. А медиите се надпреварват кой пръв ще добави още едно изречение към преписваната многократно новина: "Извънредно положение в Ню Йорк!" Някой помни ли, че преди 10 години в САЩ отново имаше случай на полиомиелит? Ковид ли направи водещите медии толкова настървени в следенето на изолирани случаи или "смъртната заплаха", под която живеем вече почти три години ни направи педанти в дебненето на социално значими здравни феномени? Факт е, че медийната среда се промени след коронавирусната пандемия. Читателят - също. Всичко стана някак механично, първосигнално и автоматизирано в борбата за хедлайни. А хората с право намират това за изключително непочтено. Докога?

Половинчатите истини разболяват. Тровят психиката и създават виртуални агресори - такива, които хващат компютъра като най-мощното съвременно оръжие и започват да отстрелват всеки потенциален носител на инакомислието, без значение поддръжници или опоненти на една или друга идея.

Обективната реалност обаче е нещо друго. Тя е сътворение на целостта на познанието, на силата на фактологията, на проследените процесите и познаването на информационните източници.

Всъщност кой е казал, че полиомиелитът някога е изчезнал?

Една елементарна справка в сайта на СЗО ни показва следното: През април 2021 г., когато започва масовата ваксинационна кампания срещу COVID, в 50 държави са отложени 60 животоспасяващи други ваксинационни кампании, "излагайки около 228 милиона души - предимно деца - на риск от болести като морбили, жълта треска и полиомиелит. Над половината от 50-те засегнати страни са в Африка, което подчертава продължителното неравенство в достъпа на хората до критични услуги за имунизация." Тези данни са подкрепени и от UNICEF.

На 12 септември (само преди два дни) в встъпителното си обръщение на 72-та сесия на Регионалния комитет на СЗО за Европа в Израел, след отчет на ваксинационното покритие от ковид и разпространението и мерките срещу маймунската шарка генералният секретар анонсира за още една тревожна "заплаха, но от изцяло човешки произход: войната в Украйна." В този контекст той, от името на организацията, която оглавява, изразява загриженост относно "потенциала за международно разпространение на полиомиелит поради пропуски в имунизационното покритие и масовото движение на населението, свързано с войната." Нито дума за Америка и Ню Йорк.

Две седмици по-рано, в регулярния си медиен брифинг, същият лидер на глобалната организация споменава отново полиомиелита, но този път като потенциален риск за народа на Пакистан заради невижданите досега наводнения. А там по принцип полиомиелитът никога не е изчезвал.

Почти чувам възраженията на притеснените читатели, които бързат да обяснят, че СЗО бил не-знам-какво-си и затова не е референт. Добре. Да видим какво казва Центърът за контрол на заразните болести CDC. Бидейки американска структура, логичното е в секцията на "Заразни огнища в САЩ" да има поне кратък информативен текст за последните събития в тази връзка. Това, което се помещава на страницата обаче е за огнище на Escherichia coli в храна. Първият по актуалност материал, в който се споменава полиомиелитът е информационен материал за заболяването и ваксината. В тази връзка е добре да уточним и този въпрос:

Какво е полиомиелит и защо ваксинираните не трябва да се тревожат?

Полиомиелитът (детски паралич) е инвалидизиращо (в 10% от случаите) и потенциално смъртоносно заболяване. Причинява се от 3 полиомиелитни вируса от род ентеровирус, които се разпространяват от човек на човек по орално-фекален път. Болестта се характеризира с възпалителни изменения на гръбначния мозък, водещи до атрофични парализи. Засегнатите са основно деца на възраст 1 до 5 години.

Описан исторически още преди 3500 години, в България най-високия ръст на заболяването е регистрирано през 1947 година. И до сега за полиомиелита няма лек, но има ваксина, която е безопасна и ефективна и всички, до свободния избор дали да ваксинираме децата си, са я получили. Приложена масово през 1959 година и след това, ваксината става причина да обявим последния си случай на неврологичното заболяване през 1970г. От тогава в епидемиологичния ни архив са съобщени само два случая - през 91-ва и 2001 г. - и двата внесени от региони в Индия. Клетките ни обаче носят историческата памет за болестта, или поне на тези от нас, които сме ваксинирани.

Ваксината срещу полиомиелит е инактивирана (IPV). Прилага се инжекционно с няколко дози в ръката или крака на малкото дете. Три дози доставят 99% защита. У нас имунизационния календар предвижда 4.

Има и орална полиомиелитна ваксина (OPV), която се прилага в държавите, които остават в списъка на ендемичните за полиомиелит райони - Афганистан, Нигерия, Пакистан, Етиопия, Кения, Сомалия и Сирия. Идеята на тази орална ваксина е да се приложи спонтанно и лесно при посещение в тези страни или при излизането им към други. Едно от изключителните качества на пероралния продукт е, че непосредствено след приемането му се създава ефективен мукозен имунитет в червата, което прави заразяването по фекален път почти невъзможно.

Има ли двоен стандарт в изграждането на реалност?

Любопитен е фактът, че тази година за първи път от десетилетия израелските здравни власти също съобщиха за случай на полиомиелит, както и лондонските. Но медиите не обърнаха особено внимание, нито кметовете на Йерусалим и Лондон обявиха извънредно положение. За болест, която е предотвратима изцяло чрез ваксинация, обявена в задължителния имунизационен календар, заложена като държавна здравна политика на развитите страни, е излишно да влизаме в полемика за и против ваксините per se. Свободната имунизационна воля, застрахователните компании, Индустрията, политиката, страха като най-ефективното оръжие срещу нагнетеното социално недоволство... Може много да се спекулира върху въпроса Защо? И никога отговорът няма да е еднозначен. Отговорът е изгубен някъде по пътя на copy-paste механизмите за създаване на обективна реалност. Ако има нещо, за което обаче здравните специалисти с основание се тревожат е, че по статистически данни появата само на един случай на парализа, причинена от полиомиелитен вирус, ще даде картина само на върха на един айзберг, в подножието на който ще стоят стотици други заразени. Когато това се случи в район с ниско имунизационно покритие, ендемичният взрив ще бъде само въпрос на време. Но това време все още не е дошло.

Но пък остават броени часове до следващата централна новинарска емисия.