21:22 | 23.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Училищен психолог и гещалт терапевт - защо една млада и успешна жена не иска да напусне Габрово

"Не е задължително да живееш в голям град, за да бъдеш реализиран и да се усещаш пълноценен", казва Велина Кръстинкова от Априловската гимназия

10:04 | 12 декември 2019 | Автор : Десислава Димитрова 97 18726 Снимка: Десислава Димитрова

Тя е умна, образована, успешна и красива. Когато се срещаме пред паметника на Васил Априлов в Габрово, учениците от Националната Априловска гимназия, които в този момент са в междучасие, се усмихват и се провикват: "Г-жо, много сте хубава!". Рядко можеш да чуеш тийнейджъри да говорят така на учителка. Но това е, защото те я харесват и й вярват. Велина Кръстинкова е техният училищен психолог. Самата тя е завършила средното си образование в първото българско светско училище, профил "Философия и право". След това се дипломира като магистър по "Психология на личността" във Великотърновския университет, а по-късно и като гещалт терапевт*. Връща се в любимата си гимназия, където работи с истинско удоволствие. За това как помага на малки и големи, за вдъхновението на народните танци и за силата на планината - Велина Кръстинкова отговаря в новия епизод от поредицата на Dir.bg. DIRections, в която наш партньор е Vivacom.

#DIRections

Снимка: Десислава Димитрова

- Г-жо Кръстинкова, Вие сте училищният психолог на гимназията, която аз също съм завършила, жалко че тогава Ви нямаше, от пръв поглед вдъхвате доверие. Разбрах, че понякога дори по заместване сте учител по психология и логика. От колко време вече работите тази нелека професия?

- Започнах работа в Априловската гимназия след майчинството си, през 2009 г. Тогава бях 28-годишна. Но продължих да надграждам образованието си, минах доста курсове, а през 2013 година записах да уча гещалттерапия в София - в Български институт по гещалттерапия. Това е надуниверситетско ниво, специализация, която продължава 4 г. Психолог с университетска диплома може да провежда само консултации по леки теми - да насочва хората, но за дълбочинна работа при фобии, депресии, неврози, е нужна повече квалификация.

- Учениците идват ли често при Вас и как успявате да ги мотивирате да Вие се доверят?

-Нямат нужда от мотивация. Винаги, когато посрещаме новосформираните осми класове, влизам да се запозная с тях и обяснявам спокойно и подробно каква е моята роля в училище, а и събирам тяхната визия за това какъв трябва да е училищният психолог. Аз не се занимавам само с проблеми, моята функция е да ги подкрепям и в позитивен план, съдействам за реализирането на всякакви добри идеи и намерения. Работя с Ученическия съвет, давам им кураж сами да се организират. Така първо се възпитават в отговорност, а после се чувстват доволни, защото са сътворили нещо сами.

- Допускате ли да бъдете по-скоро приятел, отколкото учител с тях?

- Държа на междучовешкия контакт, ако това отговаря на въпроса. Ние сме човешки същества и моята функция е подкрепяща. Старая се да се отнасям приятелски с тях, но понякога влизам в ролята на санкциониращия орган. И макар, че те почти всяка критика я приемат като на война - на никой не му е приятно да получава забележки, смятам, че се вслушват.

- Какви конфликтни ситуации Ви се налага да разрешавате?

- Има доста конфликтни ситуации. Често идват при мен с оплаквания за конфликти в семейството, между приятели извън училище, в класовете, с учители, което поражда напрежение. Моята работа е да изследвам откъде се генерира то. И се оказва, че в 90% от случаите става дума за грешка на общуването - просто единият не разбира другия и обратното. Има казване, но няма чуване. Другата грешка е в интерпретирането на казаното. Изумява ме как едно общуване може да бъде счупено. Когато си работил с всички страни, виждаш, че първият е имал нещо предвид, а вторият чува думите, но ги интерпретира по друг начин. А когато човек се успокои и каже: хайде сега, отново да си обясним кой какво е имал предвид, без викове и нападки, в крайна сметка се оказва, че нищо кой знае какво не е станало. Наблюдавам и друго - как функцията на учителя се интерпретира от учениците. Наскоро влизах в 8 клас и ги попитах дават ли се сметка кога започват да гледат на учителя като враг, кога започва студената война. Както и прехвърлянето на топката - децата казват: те учителите са такива, а учителите: учениците са виновни. Истината е, че в момента, в който учениците се почувстват оценени като личности с някаква слаба оценка, тогава започва надигането на гняв. Необходимо е малко повече да се обяснява, че това е оценка на знанията в конкретния час и по конкретния предмет. Ако се погледне на тройката като на обезценяване и обида, реакцията ще е агресивна. Ако се погледне обаче върху какво още може да се работи и да се надгради, тогава е съвсем различно.

И проблемът не е само вътре в училището. Често оценките там се оказват много важен фактор за приемането на личността в общество: който има отлична диплома - значи той е стойностен човек, значима личност, заслужаващ уважение, кадърен, интелигентен. И не че не може да е вярно, но това слагане на равенство между качеството на личността с учебникарските знания е грешка. В училището няма оценка "добър" и "лош" човек. Ниските оценки от учебните дисциплини често влияят върху самооценката. Има и ученици, които искат да бъдат отличници, но без да полагат усилия.

- С две думи - мързи ги да учат...

- В психологията няма термин мързел, има липса на мотивация. Има един лаф: "Аз не съм мързелива, аз просто съм мотивирана повече да си почивам" (смее се).

В работна обстановка

Снимка: Личен архив

- Трябва ли наистина задължително във всяко училище да има психолог и то реално функциониращ, а не просто някой учител да съвместява формално тази функция?

- Да, вече стана задължително, защото има доста ситуации, на които трябва да се реагира веднага. Слава Богу, поне в Априловската гимназия много рядко се случват инциденти - някой да ме извика, за да се намеся спешно. Няма физическа агресия. Но психологът като буферно звено може да бъде отдушник на много емоции, даже и при колеги.

- Търсят ли Ви за съвет и учители?

- Да - и официално, и в неформален личен контакт обсъждаме различни училищни казуси. Това също е вид подкрепа. Доста често учениците вентилират собственото си напрежение по време на учебни часове за сметка на своите учители. В такъв момент е важно да се припомни на преподавателя, че отношението не е лично към него, а е следствие на независещи от него причини. Друга ситуация е, когато учителят се чувства неудовлетворен, че не е свършил работата си, ако е отделил много време и енергия, а резултат няма.

- Как вдъхновявате учениците да има такъв резултат, да правят смислени неща?

- Начинът, по който един учител представя инициатива, може да вдъхнови учениците - когато е емоционален и го прави с любов и вдъхновение, учениците интуитивно усещат това и искат да участват. Например миналата година имахме сформирани 17 групи по интереси - по фотография, актьорско майсторство, киноклуб и много други, а аз работя с ученици в клуб по психология.

- На какво ги учите там?

- На каквото искат - език на тялото, изследват себе си с психологически тестове, на емоционална интелигентност. Правим и арт упражнения, изработват предмети или рисуват, изобразявайки какво изпитват в момента. Така първо се насочват навътре към себе си, защото обикновено хората все сме насочени навън, започват да разпознават емоции, да ги назовават, преживяват ги и после - ги споделят, изваждат ги извън себе си - първо под формата на рисунка, а след това ги изказват. Този процес ги учи да се представят и утвърждават като личности, как да говорят, да преодоляват страхове, да общуват с хора.

- Това са скрити страхове, които вероятно те не споделят с родителите си?

- В тези групи успявам да създам защитена среда, в която учениците да експериментират с поведение, което се притесняват да демонстрират в обичайната си среда, и когато успеят в групата, малко по малко се получава и извън групата. Натрупват повече самочувствие, започват да общуват все по-добре, което пък води до лично удовлетворение. Но това, за съжаление, не мога да го постигна в редовните учебни часове. Първо, защото не всички ученици са мотивирани да работят по този начин и второ - защото групи от 27-28 души са трудни за управление, не мога да общувам пълноценно с всички тях . Трябва да са максимум 15 ученици, за да има възможност за обратна връзка и изказвания. Докато в клуба по интереси час и половина това е непрекъснат процес, който минава като един миг и участниците наистина ми се доверяват.

- Виждате ли се с тях извън училище?

- Съобразявам се, когато са ученици и аз съм авторитет за тях. Когато завършат, си позволявам неформално общуване, тогава контактът е по-различен. Имаше една група от 8 момичета, с които станахме семейство за няколко години. С тях сме излизали на кафе, на разходки. Работили сме съвместно в творчески занимания ученици-родители. А тогава колко хубаво се получи! В началото родителите дойдоха притеснени, със задръжки, леко скептични. Но след няколко упражнения успяха да се отпуснат и да се забавляват с децата си. Последната ни среща беше страхотна - ходихме на поход, качихме връх Исполин в Стара планина, направихме си пикник, играхме игри. И така - учениците се учат от мен, и аз се уча от тях...

- Изглежда наистина тази работа Ви доставя удоволствие, но със сигурност тя е и натоварваща, как релаксирате?

- Най-старото ми хоби са народните танци, играя от 1 клас и все още продължавам. Започнах в ансамбъл "Габровче" като дете, после в групата към читалище "Априлов-Палаузов" и сега съм в ансамбъл "Сивек". Танците много ме заземяват и махат излишното напрежение, емоционално релаксирам и след това по-ясно мога да погледна на живота си, на приоритетите си.

Снимка: Личен архив

Но отдавна усещах, че има още нещо, неразгърнато в мен - и любовта ми към природата прерасна в планинарство. Все си мислех, че нямам време, но намерих и от няколко години съм активен планинар. Веднъж направих успешен опит да катеря на скала с катерач, който ме осигурява - на Невястата над Смолян, адреналинът е много по-голям от разходка по горските пътеки. Родопите са любимата ми планина, там има един особен заряд, затова ходя поне веднъж, два пъти годишно, много ми е важно. Последния път там прочетох (друго мое любимо занимание са книгите) "Стопанката на Господ" от Розмари Демео и усещането беше много силно точно заради духа на това място. Народните танци ми дават връзка с традицията, планината - връзка със земята и природата, а всичко взето заедно ми дава корен, усещане за стабилност.

Снимка: Личен архив

- Очевидно сте човек, който се образова и развива - принципна гаранция за успех. Защо останахте в Габрово, където възможностите са по-малко, отколкото в столицата или в чужбина?

- Имах преломен период в живота си. Бях току-що завършила и много мечтаех да се махна от Габрово. И наистина, за един млад човек малкият град е много ограничаващ, задушаващ, всички се познават, не можеш да правиш каквото си искаш. Младият човек наистина се стреми първо да скъса веригите, за да намери себе си, но след това има много хора, които се връщат в родните си места. Аз оцених града и разбрах, че това, че е малък, не ми пречи да пътувам, да виждам, да научавам нови неща. Не е задължително да съм в голям град, за да бъда реализирана и да се усещам пълноценна, много ми харесва да пътувам, но ми е и много хубаво да се върна. Тук ми е спокойно и уютно, тук са семейството и приятелите ми, а и имам възможност да остана насаме, за да преживея още веднъж всичко, което ми се е случило. Така че животът ми е "добре смазана машина", но не с компромиси и примиряване, а с лекота и любов. Чувствам се доволна от живота си тук. Градът ни в последните години много се разгърна, има много събития, по-чисто е, по-красиво. В сравнение със сега, през 90-те години беше мрачно като във филм на ужасите. Хубавото е, че превърнах хобито си в професия. Направих така, че да не приемам работата си като бреме. Мога да се похваля, че живея така, както искам, както го чувствам. Всичко това постоянно го споделям с учениците, надявам се, че го предавам и на дъщеря ми.

- Тя проявява ли интерес към психологията?

- По-скоро я влече музиката - свири на китара при г-н Радослав Талев - бащата на рапъра Криско, който също е от Габрово. Също като мен танцува народни танци. Понякога ме пита: "Кажи ми сега, мамо, ти като психолог...", очаквайки съвет. Но, ако вляза на професионална вълна, ако бъда психолог, ще спра да бъда майка, а това не е полезно за детето.

Снимка: Личен архив

- Не е ли по-лесно за един родител да е психолог по професия?

- Не е нужно един родител да бъде психолог, за да познава детето си. По-важно е да има добър емоционален, отворен контакт с него и да има доверие в общуването. Отвореният контакт прави чудеса. Няма перфектен родител, аз не съм такъв, много грешки допускам, но съм позволила на дъщеря ми да ми дава сигнали кога съм сбъркала, приемам коментари, без, разбира се, тя да злоупотребява с това. Спомням си интересна случка - дъщеря ми беше в детската градина, аз й се карах за нещо, а тя се изправя с цялото си достойнство на 5-годишно дете и ми каза: "Мамо, виждам, че си много ядосана. Сега ще изляза от стаята и когато се успокоиш, ме извикай, за да говорим отново". Бях изумена!

- А по-лесно ли е да си психолог сам на себе си?

- Онова, което научих през годините, за да е по-пълноценен животът ми, е да не се притеснявам да се изправям пред страховете си. Това действа много освобождаващо, защото много често страховете са в нашата глава и фантазията може да сътвори ужасии. Но това е работа, която човек върши сам със себе си. Осмелих се да се срещна със страховете си и се чувствам все по-свободна. Научих се и да се изправям пред личните си зависимости. Когато се чувствам зависима от нещо или от някого, се опитвам да го преработя, защото не ми се живее във вътрешни рамки. Другото, което правя, е да експериментирам с нови за мен дейности, да се развивам. Колкото съм по-широко скроена, толкова по-лесно ми е да приемам другите хора, разширявам кръгозора си. Влезе ли човек в руслото, се окопава в дупка, която води до усещане за малоценност и неудовлетвореност. Затова всеки ден е нужно да има по нещо малко ново, което да внесе свеж полъх. Да, в живота често има проблеми, трудности, дори гадории, които предполагат черногледство, песимизъм, самосъжаление, постоянно оплакване, но това е неизбежно. И в същото време има прекрасни неща, които чакат да бъдат забелязани, изживени. Това упражнение с превключването на фокуса всеки може да направи. Осъзнаването идва, когато човек се обърне към себе си. Лекарка веднъж ми каза - една минута на ден, дори само минута, да не мислиш за нищо, да изключиш мозъка си, ще свърши чудеса. Пробвах го, вярно е.

Снимка: Личен архив

Вижте още снимки на Велина Кръстинкова >>

- Вие сте специалист по гещалт терапия, която като че ли все още не е масово известна у нас. Какво е по-различното, какво трябва да знаем за нея?

- В психотерапията има различни школи - позитивна терапия, арт-терапия, психодрама, психоанализа и други. "Гещалт" е думата, която я отличава този вид терапия от останалите, тя значи "форма", "структура." Гещалтистката школа е от хуманистичното направление. Едно от най-важните неща в работата на гещалт терапевта е да проследи и да разбере заедно с клиента си каква е фигурата, която го води в неговия живот, т.е. кое е основното, което е като пътеводна светлина. Да се изследва дали водещата фигура пречи, дали помага, как може да се преработи (ако е необходимо), как функционира. Ще дам пример - по един начин живее човек, чиято фигура (онова, към което най-много се стреми) е любовта, по друг - когато тази фигура е бизнес или семейство, сигурност, себереализация.

Винаги има нещо, което изплува на преден план и е приоритетно. Има осъзнати и неосъзнати фигури и тук започва работата на терапевта.

- Имате частна практика. Идват ли много хора, отварят ли се повече или все още има предразсъдъци?

- Трудно е, поне тук в Габрово. Градът е малък. Общата нагласа е, че ние се познаваме, разкриването е по-трудно, защото хората се страхуват да не бъде изнесено нещо от личния им живот.

- Как ще ги убедите, че Вие можете да им помогнете?

- Няма как да ги убедя. Човек, който се е докоснал лично до психотерапията, разбира за какво става дума. Психотерапията и психологическото консултиране са услуга, отнасяща се до профилактика на психичното здраве на човек. Както хората ходят на лекар, когато нещо ги боли, или на зъболекар, психологът е човекът, който подкрепя при емоционален срив, дисбаланс и трудности в личен план. Тази услуга позволява на човек да излее всичко, което го тревожи, без да натоварва близките си. Разбира се, че може да сподели и с тях. Разликата е, че психолозите и психотерапевтите са обучени как да поемат цялата емоционална информация, без да я преживяват, както близките правят. Не че психологът не е емпатичен, но професионализмът се състои в това психологът да помогне на своя клиент да обърне вътрешния си взор към неща, които до този момент не е видял или осъзнал. Професионалистът задава правилните въпроси, така че да даде друга гледна точка, да ти хрумне нещо ново, което не си правил, за да разрешиш дадена ситуация. Хората напоследък "изтрещяват", защото средата се променя, стимулите, с които ежедневно трябва да се справяме и да преработваме, решенията, са в пъти повече от преди 10 години. От 11- годишната си практика в училище, правейки тематични вечери, от опита ми в частната си практика, мога да кажа, че хората все по-трудно се справят с предизвикателствата на външната динамична среда. А външната среда се отразява и на вътрешната динамика.

- Напоследък сякаш има все повече книги на подобна тематика. Как хората да се ориентират кои са тези от тях, които наистина могат да им помогнат?

- Това, което ме притеснява е, че този тип литература сякаш повече обърква хората. Според мен тя трябва да си остане професионална, защото ние, психолозите, се обучаваме как да боравим с нея и как да я прилагаме. А сега хората масово четат например "10 стъпки как да бъдем щастливи". Започват да изпълняват първо, второ, трето и т.н., но това не е кекс - да сложиш няколко съставки по рецепта и ... си готов. И когато с щастието не се получи така, това води до гневна реакция, разочарование, фрустрация. В терапевтичната практика е непрофесионално да се дават готови съвети на хората. Виждам как много хора дори си поставят сами диагнози в резултат на прочетена литература, свързана с психология. Тогава тази диагноза започва да им тежи, защото не знаят какво да я правят. Та дори в психологията има "жълтини". Има книги, които само като ги разгърна и ги хвърлям като опарена, защото мога да позная качествената литература от комерсиалната, захаросаната. Има риск такъв тип книги да отключат процеси, с които човек не може да се справи сам. Когато си прочела, че всяка сутрин трябва да заставаш пред огледалото и да си казваш: "Аз съм красива, аз се обичам и ще съм щастлива", за да си щастлива и това не се случи, може да се окаже, че става още по-зле - да си кажеш: "Не мога да изпълня 10 прости стъпки, значи заслужавам да съм нещастна". Подобни препоръки е възможно да доведат до положителни резултати, но човек трябва да има вътрешно убеждение и вяра, а не да изпълнява наложени външни инструкции.

*Какво още не знаете за гещалт терапията

Гещалт терапията е основана от Фредерик и Лора Пърлз през 40-те години на ХХ век. Една от основните задачи на психологията и психотерапията според Пърлз не е да обяснява ЗАЩО възниква един или друг проблем, а да даде отговор на въпросите КАК да се преодолее и КАКВО е влиянието му върху животът сега. За усещане пълнотата на живота е необходимо да се осъзнае настоящето във всичките му измерения. Гещалт терапията учи на феноменологичен метод на осъзнаване, в който възприемането, чувстването и действането се разграничават от интерпретирането. Гещалт терапията е безоценъчна, нетълкуваща, неанализираща.

Гещалт терапията акцентира върху работата "тук и сега", върху онова, което се случва в този момент между клиент и терапевт. В същото време този процес включва в себе си и минало, и бъдеще, доколкото те влияят върху настоящето. В терапевтичната работа е важна актуалната нужда на клиента (фигура) - онова, което той съзнателно или не, е поставил като приоритет в живота си. Всичко друго остава в периферията (фон). Гещалт терапевтите се придържат към теорията за парадоксалните промени: човек започва да се променя, когато започне да се възприема такъв, какъвто е, а не тогава, когато непрекъснато полага усилия да се промени. Клиентът се учи да бъде открит за новото, да се опира на своите собствени чувства и усещания, да се приспособява творчески към околната среда.

В терапевтичната работа между терапевт и клиент целта е постигане на осъзнаване от страна на клиента. Това означава клиентът да превърне автоматизираните навици в осъзнати нужди, да познава средата, в която живее, да носи отговорност за изборите си, да познава и разбира повече себе си, да умее да се себеприема, да умее да бъде пълноценен в контактите си с хората и със средата, в която живее. Гещалт терапията подпомага решаването на проблеми чрез увеличаване на саморегулацията и самоподкрепата от страна на клиента. Този процес се осъществява чрез осъзнаване и реализиране на собствения потенциал.

ИЗБРАНО