Във фаталния ден по обяд момиченцето излиза навън да си поиграе. Деничка играе сама, защото в близките къщи няма деца на нейната възраст. Момиченцето има двама братя - единият на 10 г., а другият още бебе - на 15 месеца.

Часовете минават, а детето не се прибира. Родителите - Елена и Пламен Петрови, изпадат в паника. Целият град се втурва да търси момиченцето.

Подаден е сигнал в полицията. Изпратени са десетки униформени и жандармеристи. Издирването продължава пет дни. Версията за отвличане заради откуп е отхвърлена още в началото - семейството на Деница е бедно и няма пари.

На 5 януари около 9.30 ч. жандармеристи откриват тялото на момиченцето в блатни папури край шуменското село Могила. Деница е изнасилена - анално и вагинално и след това удушена.

Няколко часа по-късно криминалистите задържат бруталния извършител - 53-годишния Илия Харалампиев Илиев във варненския кв. "Галата". Два дни по-късно убиецът прави пълни самопризнания и разказва зловещата история.

Във фаталния 31 декември мъжът минава по улицата в Нови пазар, където играе момиченцето. Казва му, че иска да го почерпи с лимонада. Деничка е контактно дете и тръгва с мъжа, който й обещава да я повози и с колело. Качва я на рамката и я откарва в полето. Там я изнасилва, след което я облича. Момиченцето обаче го заплашва - "Ще кажа на татко, той има пушка и ще те гръмне!".

Това са последните й думи. Илия Илиев я удушава с ръкавите на блузката й, след което хвърля телцето в блатния папур.

ДНК експертизата доказва с 99,9 процента сигурност, че кръвта по Деница е на Илиев. През април 2001 г. педофилът застава пред съда. След тридневен процес той е признат за виновен и осъден на доживотен затвор без право на замяна. Илия Илиев трябва да плати на почернените родители по 25 000 лева за причинени неимуществени вреди.

Убиецът обжалва. Без резултат. През март 2002 г. състав на Върховния касационен съд с председател Божидар Сукнаров оставя в сила решението на Варненския апелативен съд, с което Илия Илиев е осъден на доживотен затвор без замяна при усилено строг режим.

Оттогава Илиев е в единична килия в затвора в Белене. През годините имаше слухове, че се е самоубил в килията и че е убит от други затворници. Нито един от тях обаче не е верен.

70-годишният вече убиец е жив и здрав и се занимава с писането на жалби, научи Дир.бг от служители в затвора в Белене. По думите им, той бил капризен затворник и постоянно се оплаквал. През последните години Илиев написал стотици жалби, в които се жалвал от лоши условия, от къса врата на килията, заради която ставало течение и т.н.

Не чувствал обаче вина за убийството на Деничка.