Откриха я тържествено днес, 12 юни 2017 година.

Новината е хубава, не ще и дума. Но освен хубава сама по себе си, тя е добра и по линия на знаменитото утешение "по-добре късно, отколкото никога".

Защото не по-малко от четвърт век тази забележителност беше скрита, абе - забранена за посещаване. Да се чудим ли, че днешното тържество е леко поръсено с недомлъвки и премълчавания?

Триъгълната кула - казват ни - е реставрирана с европейска помощ по проект "Античната история на София - културно-историческото наследство достъпно за всички"

Истината е, че тя бе реставрирана отдавна. Направиха го - не знам по какъв проект, преди поне 40 години. И реално, а не на думи беше достъпна за всички: добре осветена, тя посрещаше в нисък етаж на много популярния на времето магазин "София".

После настанаха времена на реституция, приватизация и декомунизация, тогава пред делото на римски архитекти врътнаха ключа и там отгоре достъпен остана единствено магазин за тоалетни чинии, вани и други такива ценности.

Преди 10-ина години ми трябваше снимка на Триъгълната кула и отидох, и съжалих за деянието си. Девойчето от баня-магазина, което ме посрещна, изпадна в притеснение и шок: тя не може да отключи, чувала е, че това е някъде в мазето, ама какво искам и как така, това е магазин, а аз трябва да искам разрешение от общината...

Две точки за забравяне

Нелепа история. В същите години тоалетно-забранената Триъгълна кула фигурираше в туристическите справочници. И карти край други столични забележителности ви приканваха да я посетите. В подлеза пред бившия Партиен дом тя е препоръчана с номер 3.

Над две подробности хвърлят блясък и мъгла събития като днешното.

Едно - бивало си ги е римляните, щом 2000 години не сме смогнали да изличим и последната следа, че са били тук.

А мнозина са се старали: Крумови воини и османски власти, и алчни предприемачи от края на XIX и началото на XX век. Направили са каквото могат и американските бомбардировачи, и фундаменталното соцстроителство, на което дължим съвременния каменно-властов център на София.

Да не пропускаме и демократичните разкопки, способни например на пъпа на столицата да открият старинен обект, който вече е бил открит, но след това закопан и забравен. И... да го закопаят повторно, за да дрънчат завинаги над него трамваи.

Но всичко това отдавна тече в битка с отлични експерти, и с отговорни хора, които милеят за наследството на страната и града. Благодарение на тях е постигнато много, факт.

Има чудесни образци - като в околностите на Ротондата, в подземието на Халите и в хотел "Арена".

Същевременно и днес се развива една история на непрозрачност* и лъжа, на потулени разрушения и безочливо фамилиарно биене в гърдите: гле'йте как ние тук я копаемЕ и работимЕ археологията.

И, например, недалеч от Триъгълната кула, години тънеше в разруха районът на Западната порта, комуто безстопанственост в крайна сметка нанесе повече щети, отколкото "летящите крепости" през 1943-а.

А там, където прехваленото днес Ларго лъщи като площадка за скейтборд, почти изцяло и съвсем нарочно бяха унищожени последните запазени останки от централните булеварди на Сердика.

Без да говорим за други примери, някои от които откровено криминални - и откровено безнаказани.

За второто, което днес ни предлагат да забравим, вече стана дума.

Около 25 години една ценност - ценност, открита изследвана, реставрирана и експонирана - бе забранена за хората. Без обяснение, без смисъл и без никой да спечели каквото и да било. Просто тъпотия, подпечатана с восъчен печат от сменящи се общински власти (под благосклонния поглед на държавните такива).

Ами, ще трябва да забравим тъпотията, да не й обръщаме внимание, какво като са я разиграли в част от нашия живот.

По-добре късно, отколкото никога, е добра максима. Тя важи и за самия живот.

По-добре е да живееш късно, отколкото никога. Не е ли така?

- - -
* Авторът разполага с началствен документ от времето, когато още не бяха завършили най-новите разкопки на Ларгото. Там се съдържа такава препоръка: Поради проявения голям интерес... да се забрани достъпът на граждани.