Тристранката обсъжда новата индивидуална оценка на хората с увреждания
Предвижда се прилагането ѝ да започне от 1 април
Националният съвет за тристранно сътрудничество ще обсъди днес Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания, както и Проект на Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания.
Проектите бяха разгледани през миналата седмица от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Методиката за индивидуалната оценка получи подкрепата на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, проектът на правилник за прилагане на Закона за хората с увреждания обаче не беше подкрепен от повече от половината членове.
Според новия Закон за хората с увреждания прилагането на индивидуалната оценка трябва да започне от 1 април. Три месеца след началото на прилагането на методиката за индивидуалната оценка на потребностите на хората с увреждания ще бъде направена последваща оценка на въздействието, съобщиха миналата седмица вицепремиерът Томислав Дончев и социалният министър Бисер Петков.
След анализ на действието на индивидуалната оценка ще бъдат направени корекции, ако са необходими.
Според проекта на методика за индивидуалната оценка, ако човек с увреждане е заявил лична помощ, тогава социалният работник, който попълва формуляра ще попълва отделни части от него, касаещи личната помощ. Формулярът ще е сглобен на модулен принцип, като той ще бъде съобразен със степените на зависимост на три възрастови групи - деца на възраст от 0 до 12 години, от 12 до 18 години и хора над 18 години с отчитане на съответната специфика.
Броят часове лична помощ ще се изчисляват с помощта на три коефициента, като стойностите им са записани в проекта на методика, като сборът точки, който има човек по отделните въпроси, ще се умножава по съответния коефициент в зависимост от това към коя възрастова група принадлежи.
Съгласно Закона за личната помощ в първите две години от прилагането му хората с увреждания над 90 процента с право на чужда помощ и децата над 50 процента с право на чужда помощ са правоимащите. От Българската стопанска камара имат възражения по това, че индивидуалната оценка първоначално ще се прави от служителите на АСП, които според БСК нямат необходимото медицинско образование и компетентност да изготвят "обективни констатации за наличните функционални дефицити на човека с увреждане".
По проекта на правилник за прилагане на Закона за хората с увреждания дискусиите са свързани основно с начина на избор и конституиране на Съвета за наблюдение. Това е нов орган за мониторинг, въведен със закона и той е в изпълнение на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Съставът на Съвета е регламентиран в закона, в правилника се урежда начинът на избор на неговите представители. В преходните разпоредби е предвидено, че в първите две години от дейността му администрацията на омбудсмана ще обслужва дейността на съвета. Ще има ротация между администрацията на омбудсмана и Комисията за защита от дискриминация.
Другият дебат по правилника е свързан с частта за заетост на хората с увреждания. Със закона се въведе задължение за работодатели, чиито средносписъчен състав е над 50 човека да назначават хора с увреждания - 2 процента от състава. В проекта на правилник са регламентирани т.нар алтернативни мерки за заетост, като основната алтернативна мярка е свързана с това, че ако работодателят не може да изпълни квотата, с правилника се дава възможност да изпълни този обществен ангажимент чрез закупуване на продукция, произведена от специализирани предприятия на хора с увреждания или предприятия на социалната и солидарната икономика.
В проекта на правилник е предложено това да бъде в размер на една минимална работна заплата, съответстваща на един нает, като от национално представителните организации са предложили да завишат този ангажимент на трикратния размер на минималната заплата. В момента в специализираните предприятия за хората с увреждания са заети не повече от 2-3 хиляди души, в сравнение с над 55 хиляди души в периода преди 1990 година, посочват от БСК и допълват, че това силно ограничава възможностите за прилагане на тази алтернативна мярка, ако е в завишения размер, предложен на заседанието на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.
От БСК възразяват срещу вменените в правилника нови задължения за работодателите да предоставят информация за средносписъчния състав на персонала за предходната година, за броя на определените работни места за изпълнение на квотата, както и за поименна справка за работещите хора с увреждания в изпълнение на квотата.
От бизнеса твърдят, че тази информация е налична в компетентните държавни органи. Работодателите подкрепят въведеният праг за стоки и услуги на специализирани предприятия на хора с увреждания, но отхвърлят предложението от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания за трикратно увеличение на този размер.
На заседанието на НСТС ще бъде разгледан и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители. В проекта получаването на месечни социални помощи е обвързано с полагане на общественополезен труд, участие в програми за ограмотяване, повишаване на квалификацията или прилагане на мерки за въздействие и възпитание.
Предлага се на трайно безработните, които получават месечни помощи да се извършва ежегодна оценка от служител на АСП, по критерии, утвърдени от МТСП. С оценката се поставят и годишни задачи за постигане на определени цели, в посока повишаване на грамотността, трудовата квалификация и степента на социализация. При две последователни отрицателни оценки, със заповед на директора на съответната Дирекция "Социално подпомагане", месечните помощи се намаляват до 50 процента от утвърдения размер за срок от една година., се предлага със законопроекта.