Три акта следват от невъзможността да се състави правителство
Експертът по конституционно право Екатерина Михайлова пред Dir.bg
Конституцията ни казва, че до 2 месеца от разпускането на парламента трябва да бъде назначено служебно правителство. Само два пъти сме имали правителство при връчване на трети мандат. Това коментира пред Dir.bg експертът по конституционно право Екатерина Михайлова. Тя говори още за сроковете на мораториума, който е атакуван от ГЕРБ в Конституционния съд.
- Какви са сроковете по Конституция, които ще определят предстоящите политически събития, в случай, че БСП не успее да реализира третия мандат?
- Това не е първият случай, в който ще имаме предсрочни парламентарни избори със завъртането на рулетката по член 99. На базата на практиката, която имаме от действието на новата Конституция, доста по-често се е стигало до това да не бъде съставено правителство, отколкото да има такова при третия опит. Само два пъти сме имали правителство при трети възлагателен мандат в новата ни конституционна и парламентарна история - първият е при правителството на Любен Беров, а вторият път е Тройната коалиция с министър-председател Сергей Станишев. Ако не се получи съставяне на правителство, което наистина е по-вероятно, това, което следва, е, че президентът разпуска Народното събрание, насрочва парламентарни избори, като тук той е ограничен във времето. Предполагам, че в момента и той, и екипът му преценяват възможни дати, които да бъдат за предсрочен вот, защото Конституцията ни казва - до 2 месеца от разпускането на парламента трябва да бъде назначено служебно правителство. Т.е. три акта следват от невъзможността да се състави правителство. Логиката на Конституцията е ясна - при форма на управление, каквото имаме в България, парламентарно управление - суверенът гласува и излъчва своите представители, представителите от своя страна излъчват правителство, което е отговорно пред парламента. Т.е. трябва да има мнозинство, трябва да има опозиция, трябва да има излъчена изпълнителна власт във формата на правителство и тя да подлежи на периодичен контрол и формите за търсене на политическа отговорност вот на доверие и недоверие. И ако това не се получи, което е изискването на Конституцията, праща се при арбитъра, както казват старите автори по Конституционно право, които аз обичам. А кой е арбитърът? Това е народът.
- С колко дни разполага БСП за евентуално реализиране на третия мандат?
- Конституцията нищо не казва за 7-дневен срок, а казва, че е за връчване на третия мандат на парламентарната група. Никога трети мандат не се е бавил особено. Защото той е наистина последен опит дали може да се появи като мнозинство, което да излъчи правителство. За да се стигне до третия възлагателен мандат, логиката на конституционния законодател е била, че практическите са изчерпани възможностите. Неслучайно аз го споменах в началото, че само два пъти се е стигало до съставянето на правителство при възлагане на трети мандат. Защото логиката и на конституционния текст, и на практиката, защото тя също има значение не само в България, е след изборите големите да се опитат да направят правителство. Това е вотът на избирателя, а не някой с едно символично присъствие в парламента. Би могло да стане само ако големите в парламента са намерили съгласие, и то ще мине през някой друг. Логиката е, че президентът трябва да прецени кое по-доброто решение. Понякога това излъчване на управление може да се окаже, че не е най-доброто, ако няма яснота, приоритети и цели, по-добре е тогава арбитърът да се опита да разплете този възел.
- Задължен ли ще бъде президентът да назначи нова ЦИК?
- Това за ЦИК е още бъдещо несигурно събитие. Ние не знаем още какво ще се случи, защото това предстои като решения, които може да се случат, а може и да не се случат.
- Ако бъде гласувано окончателно в НС?
- Не само трябва да е гласувано, но трябва и да бъде публикувано в Държавен вестник и да влезе в сила. Трябва да е завършил целият процес и чак тогава можем да калкулираме нещата.
- Как ще се произнесе Конституционният съд, според вас, за мораториума, който засяга много назначения - не само в изпълнителната власт, но и във всички държавни органи?
- Да, има жалба за това решение на парламента. Конституционният съд ще се произнесе. Не искам да предполагам и да казвам точно какво ще е решението. Той е орган, който ще си прецени всички "за" и "против". Има някои решения в мораториума, които създават дискусия дали това е възможно, но това, което бих отбелязала, е, че той ще действа за един сравнително къс период от време и независимо от това какво ще е решението на КС, това няма да доведе до обезсилване на действието му. Т.е. решенията на КС действат за напред.
- А може ли само да спре да действа това решение?
- Кратък е периодът, защото в самото решение за мораториума е казано, че действа до избор на ново правителство или до назначаването на служебно. Т.е. остават още няколко дни, защото или ще има редовно правителство, или ще има служебно. И докато се произнесе Конституционният съд, този мораториум ще е изтекъл.
- Какво мислите за закриването на специализирания съд и специализираната прокуратура? Беше гласувано на правна комисия, но все още не е минало в пленарна зала.
- Не е ясно какво ще стане като резултат. Бях депутат, когато се създадоха, и не съм била привърженик на тази идея. И ефектът от работата им в момента не води до позитивна оценка.
- Има идея и за закриване на КПКОНПИ...
- КПКОНПИ, и тя като специализирания съд, беше родена с добри намерения навремето, след това още в самото начало не доведе до добър ефект и все е съпътствана с тази съдба, че не се получава. Не е и достатъчно ефективна в начина, по който действа. Но това ще е явно работа за един следващ парламент и правителство. Това са задачи, които според мен трябва да бъдат правени не само, макар че парламентът приема законите, но това е концепция на едно цяло управление.