Трансплантолози поискаха в НС нов стандарт, по-добро обучение и финансиране

Председателят на комисията по здравеопазване доц. Тонев пое ангажимент със съвместни усилия да се подобрят условията, и "резултатите да не идват само от вашите усилия и умения, а държавата да бъде част от тях"

Снимка: Ангел Юруков, Dir.bg

Трансплантолози поискаха в НС нов стандарт, по-добро обучение и финансиране

18:38 | 27 май 2022 2 2327 Снимка: Ангел Юруков, Dir.bg

В областта на трансплантациите на органи са нужни нов стандарт, повишено финансиране, обучение на лекари и медицински сестри. Около тази теза се обединиха участниците в кръгла маса "Значимостта на трансплантационните програми за системата на здравеопазването в Република България". Дискусията се провежда в Народното събрание и в нея участват депутати, лекари, представители на съсловни и пациентски организации.

Всички снимки от кръглата маса ВИЖТЕ ТУК >>

Дейността по трансплантациите се плаща от Министерството на здравеопазването (МЗ) на база отчетени фактури за направени разходи, като за чернодробна трансплантация се плащат до 85 хил.лв., а разходите над тази сума остават за сметка на болницата, каза проф. Никола Владов, ръководител на Клиниката по чернодробно-панкретична хирургия и трансплантология към Военномедицинска академия. По думите му вероятно ще трябва да се промени наредбата за заплащането на трансплантациите. В България има прекрасни специалисти, но трябва да се инвестира в инфраструктура и обучение на трансплантационни екипи, допълни проф. Владов. По думите му е необходимо и ресертифициране на трансплантационните центрове.

Проф. Никола Владов

Снимка: Ангел Юруков, Dir.bg

Проф. Димитър Петков, кардиолог в столичната болница "Св. Екатерина", посочи, че обучението в областта на трансплантациите на млади лекари в чужбина трябва да се финансира от държавата за повече от една година. По думите му друг проблем е, че пациенти с поставено изкуствено сърце чакат твърде дълго за трансплантиране на истинско сърце, което води до усложнения на състоянието им, както и до високи разходи. Лекарят посочи, че поставянето на изкуствено сърце трябва да се третира като трансплантация по отношение на финансирането.

Снимка: Ангел Юруков, Dir.bg

Доц. Боряна Аврамова от Клиниката по детска хематология и онкология в болница "Царица Йоанна - ИСУЛ" подчерта, че финансирането на дейността трябва да е много по-високо, а особено внимание трябва да се обърне на финансирането на труда на медицинските сестри. По думите ѝ е нужно при предстоящи законови промени да се застъпи контролът върху резултатите от трансплантациите и отчетността.

Доц. Боряна Аврамова (вляво) и д-р Мила Байчева

Снимка: Ангел Юруков, Dir.bg

Д-р Сибила Маринова - регионален координатор по донорство от Велико Търново, каза, че огромен проблем за дейността е липсата на познания у някои лекари по места, тъй като не знаели какво е мозъчна смърт. По думите ѝ решаването на проблема може да се постигне чрез обучение на екипите във всички донорски бази.

Снимка: Ангел Юруков, Dir.bg

Повечето въпроси, които обсъждате, засягат МЗ, каза заместник-министърът на здравеопазването Петър Грибнев. Той отчете нисък брой донорски ситуации за органна трансплантация и посочи, че откакто работи сегашният екип на МЗ, в София почти не е имало донорска ситуация. За последните шест месеца основният център, даващ донори, е болницата във Велико Търново, допълни той. Грибнев пое ангажимент да предложи създаване на нов стандарт за трансплантации, а по отношение на финансирането на дейността предложи болниците да направят разчети, които след това МЗ да защити пред Министерството на финансите.

Заместник-министърът на здравеопазването Петър Грибнев

Снимка: Ангел Юруков, Dir.bg

Финансирането на предтрансплантационния период, на трансплантационната дейност и на следтрансплантационното наблюдение на пациентите трябва да е в законовата уредба, а не да е оставено на МЗ, каза заместник-председателят на парламентарната здравна комисия проф. Георги Михайлов. Ресертифицирането на центровете трябва да се направи, защото има такива, които извършват трансплантации под минимума за година, добави той. Според данните за извършени трансплантации през 2020 г. и 2021 г. от държави със сроден на България човешки контингент е видно, че "нашите данни са повече от тъжни в сравнение с Австрия, Унгария, Хърватия, Словения", каза още проф. Михайлов.

Снимка: Ангел Юруков, Dir.bg

Председателят на комисията по здравеопазване доц. Антон Тонев пое ангажимент пред участниците в дискусията със съвместни усилия да се подобрят условията, и "резултатите да не идват само от вашите усилия и умения, а държавата да бъде част от тях".

Доц. Антон Тонев

Снимка: Ангел Юруков, Dir.bg

На срещата присъстваха още новият директор на СБАЛХЗ д-р Галя Кондева, началникът на най-голямото отделение за стволово-клетъчни трансплантации в България д-р Камелия Милчева (СБАЛХЗ), детският онкохематолог проф. Добрин Константинов от ИСУЛ, доц. Илина Мичева от УМБАЛ "Св. Марина"-Варна, проф. Веселина Горанов-Маринова от УМБАЛ "Св. Георги"-Пловдив и още редица специалисти в трансплантациите.