Тетанус - невидимата заплаха. Защо са опасни убожданията?

Незначителни наранявания могат да се превърнат в сериозен риск

Снимка: iStock by Getty

Тетанус - невидимата заплаха. Защо са опасни убожданията?

Незначителни наранявания могат да се превърнат в сериозен риск

08:12 | 16 август 2024 | Автор : Анелия Николова 10 6309 Снимка: iStock by Getty

Случвало ли ви се е да се убодете на нещо, което почти отминавате без внимание, но близките ви или някой приятел притеснени да ви убеждават да отидете да си сложите инжекция против тетанус? Вероятността това да ви се е случвало е доста малка, предвид честотата на безобидните наранявания в ежедневието и митът, че тетанус се предава само чрез изпражненията на някои животни. Тоест, градската среда е защитена...

Здравето ни

Само че това съвсем не е така. Тетанус е тежко бактериално заболяване, причинено от токсините на бактерията Clostridium tetani, която обикновено се намира в почвата, праха и животинските изпражнения на коне, крави, овце, кози и др. В летните дни, когато обичайно ходим боси не само по плажа и тревистите места до него, но и в домовете си, убожданията са не рядко явление и заслужават своето внимание.

Тетанусът възниква, когато бактериите навлязат в тялото през рана, особено дълбока или замръсена. След като навлезе в организма, бактерията произвежда токсин, наречен тетаноспазмин, който атакува нервната система, водейки до болезнени мускулни спазми, често започващи от челюстта. Понеже тетанусът е специфично анаеробна инфекция, или с други думи казано - бактерията не може да расте в присъствието на кислород, това автоматично значи, че малките на вид убождания, от игли, пирони дори клечки за зъби, са потенциално опасни, тъй като при подобни леки травми почти никога не изтича кръв (която би извела основното количество бактерии) и раната се затваря до секунди.

И тук възниква първия проблем. Една част от хората се притесняват от тетанус само при убождане и ухапване от животно, което буквално перфорира кожата, докато останалите хора просто не се притесняват и не предприемат нищо.

Разбира се, че не всяко разкъсване целостта на кожата може да доведе до заразяване с тетанус, но почти няма такова, при което да не съществува скрит риск. Това значи, че дори, ако се убодете на някоя кост при почистване на риба, макар и в пъти да е по-малък риска, отколкото от ухапване от дворно куче, например, то той потенциално съществува. Ако рибената кост проникне дълбоко в кожата и е замърсена (например с почва или заразен органичен материал от рибата), то това би било идеално условие за анаеробна инфекция. Този риск нараства, ако раната не се почисти и дезинфекцира добре.

Освен от пирони и от ухапване от животно, инфекция от тетанус може да се получи и от дълбоки рани, причинени от остри предмети като ножове, игли, бодливи храсти или стъкло; рани, които са замърсени с почва, прах или изпражнения, особено когато нараняванията не се почистват правилно; дълбоки изгаряния, които увреждат големи области от кожа; занижени стерилни условия при операции или инжекции, респективно при татуировки и пиърсинги, когато не се ползват стерилни инструменти; и травми при работа с дърво, особено, ако инструментите са замърсени.

Любопитен факт е, че ухапванията от хора също могат да доведат до заразяване с тетанус, защото обикновено те са дълбоки и могат да включват разкъсване на тъканта, което създава условия за развитието на анаеробни бактерии.

Мерки за превенция срещу тетанус

Ако човек получи рана, която е потенциално заразена с тетанус, се прилагат следните мерки:Първата стъпка е да се почисти и дезинфекцира раната, за да се предотврати инфекция.

В някои случаи, ако имунният статус на пациента е неизвестен, може да се приложи тетанус имуноглобулин (TIG). Това е препарат, който осигурява непосредствена, но краткотрайна защита между 3 и 6 месеца, като неутрализира токсина на тетануса.

Тетанусна ваксина се прилага, ако пациентът не е ваксиниран, не е получил бустер в последните 10 години или ако ваксинационният му статус е неизвестен.Обикновено аксината срещу тетанус се поставя като част от рутинния ваксинационен календар при деца и възрастни. В България, както и в много други страни, тази ваксина обикновено се комбинира с ваксини срещу дифтерия и коклюш. Първоначалната серия от ваксинации се прилага в детска възраст, след което следват бустерни дози през различни интервали от време, препоръчително за възрастни - през 10 години.

Кога трябва да поставим инжекция след нараняване?

Препоръките за поставяне на серум или ваксина са в рамките на 24 часа след нараняването. Ако лицето не е имунизирано или не е получавало бустер в последните 5-10 години, медицинските специалисти често прилагат серум (тетанусен имуноглобулин) за незабавна защита и тетанусна ваксина за дългосрочна защита.

Серумът е готов антитоксин, който предоставя незабавна защита, неутрализирайки токсините на тетанусната бактерия в тялото, докато ваксината стимулира организма да изгради собствена защита чрез производството на антитела. Тя не предоставя незабавна защита, затова се прилага в допълнение към серума за бъдеща защита.

И за да не изглежда, че при всяка травма, свързана с разкъсване на целостта на кожата трябва да се притесняваме и да изчисляваме колко време е минало от последната ваксина или серум, можем да успокоим хипохондриците, че сухите рани са най-безобидни за заразяване с бактерията на тетанус, защото като всяка бактерия, и тя най-добре се развива във влажна и замърсена среда.

Въпреки тези фактори, все пак е важно да се поддържа актуална ваксинация срещу тетанус, тъй като е трудно да се прецени точно условията на всяко нараняване. В случай на съмнение или при по-дълбоки рани е препоръчително да се консултирате с медицински специалист.

ИЗБРАНО