След атентата в Бостън: Твърде малко факти, твърде много пропаганда

Все още не е известно кой е отговорен за атаките в Бостън, въпреки че джихадисти и антиислямисти вярват, че знаят всичко, пише Ясин Мушарбаш за германския вестник „Ди Цайт“.

EPA/БГНЕС

След атентата в Бостън: Твърде малко факти, твърде много пропаганда

16:30 | 17 април 2013 6 192 EPA/БГНЕС

Наскоро починалата Маргарет Тачър произнесе формулата, че публичността е кислородът, от който се нуждае тероризмът, за да диша. Почти няма какво да се добави. Но едно нещо се набива на очи след първите реакции на бомбените атаки по време на бостънския маратон в понеделник - за радикалните пропагандатори терористичните актове очевидно имат почти живително действие, като кислород.

Само минути след новината за атаката в Бостън, два вида радикали вече знаеха кой би трябвало да стои зад нея. Те споделиха със света знанията си през Twitter, Facebook и някои форуми толкова естествено, сякаш ги използваха за свои цели. Става дума за кибер-джихадистите от една страна и крайните антиислямисти от друга.

Синхрон на ислямисти и антиислямисти

„Много добри новини!“, обяви например привърженик на терористичната мрежа Ал Кайда в един влиятелен арабски уебсайт, който е "място за срещи" на джихадисти от цял свят. „Дано скоро да видим подобни атаки и във всички американски градове“, повтори друг потребител. Други дискутиращи поздравяваха „Божиите войни“, които предполагаха, че стоят зад атаките.

Друг, по-сдържан, форумец се беше отдал на разсъждения, че не вярва Ал Кайда да стои зад това: „Ал Кайда удря по-организирано и по-целенасочено.“ Но четвърти участник в дискусията го убеждава, че трябва да гледа по друг начин: „Страхът, който милиони ТВ-зрители са почувствали, е достатъчен. Няма значение колко могат да са убитите!“

Памела Гелър, особено предприемчива в тази област активистка, туитваше последователно: „Бостънски джихад“, „Джихад в Бостън“ или „Джихадски бомби на бостънския маратон“. После Гелър и нейните съратници търсеха, намираха и разпространяваха като доказателство ликуващи изказвания на войнстващи ислямисти, като описаните в предния параграф. Дали това са само отделни комуникационни канали или вече има синхрон?

Представените от Гелър и компания данни трябваше да насочат към извършители-ислямисти (или просто някакви мюсюлмани – човек не би трябвало да допуска добронамереност или разграничаване между двете):

Всички мюсюлмани се идентифицират с това, така се случва, когато един брат, мюсюлманин като Обама, е избран за президент и т.н. (компилация от най-остри расистки обиди, които се разменят през туитър, може да видите тук.)

Сарказъм тук, цинизъм там

Един коментатор на телевизия Фокс беше написал в туитър, че мюсюлманите са дори още по-лоши: "Let’s kill them all". Естествено накрая дава да се разбере, че това е било „сарказъм“.

Пакистанските екстремисти се разграничиха, че биха атакували американци навсякъде, където могат, но нямат нищо общо с ударите в Бостън. И сомалийските милиции на ал-Шабааб, свързани с Ал Кайда, туитнаха, че бомбите в САЩ „са нищожна част от това, което причиняват американските войници ежедневно на милиони невинни мюсюлмани по целия свят“.

Тук можем да попитаме: Какво друго може да се очаква от радикали? Но за мен е учудващо да се провежда пропаганда на основата на идеологически мотивирана псевдо-увереност, а в крайна сметка, толкова часове по-късно, изобщо не е ясно кой стои зад кървавата баня.

Указания за бомби в Inspire

Само един пример: Във вторник вечер стана ясно, че най-малко едната, вероятно и двете, взривни съставки са пренесени в тенджера под налягане, която е била скрита в спортен сак. Всеки, който е следил сериозно пропагандата на Ал Кайда през последните години, естествено знае: още в първото издание на англоезичното онлайн списание на филиала на Ал Кайда на Арабския полуостров, Inspire, има указание за бомби с илюстрации, което съветва взривовете да се изготвят точно по този начин:

"Експлозията, която това устройство предизвиква, е механична. Тя е резултат от налягането, което предизвиква газът и затова работи само в среда с високо налягане. Така че можете да използвате железни тръби, тенджери под налягане, пожарогасители, или празни газови бутилки."

Списанието препоръчва да се сложи шрапнел във вътрешността, както очевидно е направено в Бостън.

В друг брой на Inspire има препечатан текст от стратега на терора Абу Мусаб ал-Сури, в който на едно място се казва:

"Атаките, които отблъскват държавите и свалят правителства, имат много невинни жертви. Тогава целта са тълпи от хора, за да се отнеме живота на максимален брой хора. Това е много лесно, защото има безброй такива цели – препълнени спортни зали, годишни обществени събития, големи международни изложби, оживени пазари, небостъргачи, населени сгради".

Няма конкретен извършител

Нищо не пречи да обърнем внимание на тези цитати, но от тях не може да се научи много. Използването на тенджери под налягане като прикритие за взривни вещества е описано в много по-стари западни инструкции. (Така и Ал Кайда, и компания, са черпили материал от американската армия или от Anarchist’s Cookbook*.)

Досега Ал Кайда никога не е атакувала спортни събития като терористична цел. Но пък десният екстремист и крайно десен Ерик Робърт Рудолф го е правил - на олимпийските игри в Атланта пред 1996 г. Тогава имаше двама загинали и над 100 ранени.

И какво означава всичко това? Много просто: Досегашните информации за атаката в Бостън не са основание, за да бъде приписана тя на нито един познат извършител. Или с други думи: Колкото повече съмнения има някой „експерт“ в момента, толкова по-малко трябва да му се доверим.

*Anarchist’s Cookbook – e книга, написана през 1969 от Уилям Пауъл като протест срещу американското правителство и виетнамската война. Тя съдържа инструкции за изработване на взривни вещества, наркотици, методи за прекъсване на телекомуникациите.