Световъртеж и замаяност - кога да търсим медицинска помощ?

Д-р Андонова: Понякога само описанието на оплакванията е достатъчно за лекаря да се ориентира за причината

07:32 | 8 януари 2024 | Автор : Анелия Николова 6 38807 Снимка: iStock by Getty

Почти няма човек, който да не е изпитвал неприятното усещане световъртеж. Поради съпътстващото общо нарушение на качеството на живот, той най-често води до тревожност и търсене на логично обяснение - преумора, ниско кръвно налягане, недоспиване, стрес, висока температура и др. Дали това са причини за световъртеж обаче или за друг феномен, който създава усещане за замаяност?

Здравето ни

Кога световъртежът трябва да бъде консултиран със специалист-невролог и каква е разликата със замаяността, на тези и други въпроси разговарям със специалистът по нарушения на вестибуларния апарат, неврологът д-р Силвия Андонова от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост.

Д-р Андонова, Какво представлява световъртежът?

Световъртежът е много чест проблем. Около 30% от хората страдат от него. Той представлява илюзия за движение. Най-често описваните усещания са чувство за въртене на тялото или околните предмети, люлеене на тялото, потъване или издигане. Основната причина за появата на световъртеж са заболяванията на вестибуларния апарат.

Каква е разликата със замаяността?

Много по-често хората се оплакват от замаяност. При нея няма чувство за движение, а по-скоро променено възприятие на пространството при съхранено съзнание. По-често е резултат от нарушение извън вестибуларната система - ниско артериално налягане, анемия, понижена кръвна захар, някои лекарства, както и паническо разстройство, тревожност и депресия. Разбира се, всеки един орган или система в човешкото тяло, когато заболее, може да се прояви като замайване и световъртеж.

Как разбирате какво е усетил или усеща пациента? Все пак двете състояния субективно са доста сходни.

Разговорът с пациента е най-важната част от прегледа. Понякога само описанието на оплакванията е напълно достатъчно за лекаря да се ориентира за причината на страданието му. Не рядко обаче пацинентът е много стресиран и уплашен и трудно може да обясни какво усеща, тогава се налагат много допълнителни и насочващи въпроси.

Има много проучвания, доказващи връзката на вестибуларните нарушения с неприятни усещания, тревожност и страх - т.нар. "психична симтпоматика". За това допринася и често съпътстващите вестибуло-предизвикани автономни симптоми - гадене, повръщане, изпотяване, абдоминален дискомфорт, промени в пулса и кръвното налягане, дължащи се на чисто анатомичната близост и комуникация между вестибуларни и автономни структури в централната нервна система. Затова е важно винаги да се оценява и психологическата дисфункция и да се назначава необходимото лечение.

Какви са причините за появата на световъртеж?

Когато един пациент се оплаква от световъртеж, най-важното за лекаря е да определи сериозни и опасни причини. Важно е да се поясни, че тежките диагнози: инсулт, мозъчен тумор, множествена склероза, инфекции на централната нервна система, автоимунни заболявания, са много по-малко вероятни от сравнително по-доброкачествените състояния. Колкото по-драматично протича световъртежът, толкова по-вероятно е да е резултат от засягане на периферната вестибуларна система и обикновено е напълно лечимо състояние.

Кои са най-често срещаните диагнози при световъртеж?

Най-често срещаният е доброкачественият позиционен световъртеж. Протича на епизоди от силен краткотраен свтовъртеж, който неизменно се порвокира от промяна на позицията на главата при лягане, при обръщане в леглото, при навеждане напред, при повдигане нагоре или надолу. Той е напълно лечим и то само с упражнения.

Друг вид заболяване на вестибуларния апарат е Мениеровата болест. При нея кризите продължават няколко часа и са придружени винаги с оплаквания от страна на слуха - намален слух, чувство за пълнота в ухото и шум.

Още едно тежко състояние е вестибуларният невронит, при който вестибуларният апарат е увреден от херпесен вирус. Известно е, че херпесните вируси в латентно състояние се намират в него и се активират при определени условия, най-често след изтощение, при силен стрес и пр. Острото състояние се проявява интензивно за 3-4 дни, налице са гадене и повръщане като оплакванията се засилват при рязко движение на главата.

Съществува също и вестибуларната мигрена, при която по правило главоболието и световъртежът възникват по едно и също време (по-рядко наблюдаваме разминаване), но е възможна и форма без главоболие.

Друго заболяване е двустранната вестибулопатия. То се проявява като замаяност и чувство за нестабилност при ходене.

Какво да направим при остър световъртеж?

Когато се появи, трябва да се търси лекарска помощ. Светвъртежът, както болката, е симптом, сигнал, че нещо не е наред. Трябва да се открие откъде идва проблемът, за да се лекува.

Какъв подход се използва при лечението?

Лечението се определя от диагнозата. При съмнение за централни нарушения на вестибуларната система е желателно провеждането на ЯМР, доплерова сонография на екстра и интракраниални съдове и др.

Използват се симптоматични средства - медикаменти, които облекчават оплакванията и ускоряват възстановяването. При остри състояния тяхното прилагане е напълно оправдано. Такива медикаменти се наричат вестибуларни супресанти и се приемат в първите дни на страданието до 1 седмица. Те намялават гаденето и силния световъртеж. Острата тревожност се среща често при вестибуларни кризи и трябва да бъде овладяна, преди да се пристъпи към по-нататъшно диагностично уточняване и определяне на лечението. По-нататък се прибягва към ускоряване на физиологичното възстановяване на вестибуларния апарат със съдоразширяващи и подобряващи мозъчния метаболизъм медикаменти.

Изключителна помощ във възстановяването оказва вестибуларната рехабилитация, благодарение на която пациентът добива увереност, спокойствие от прогресивно настъпващото подобрение в състоянието.

Може ли да приложим профилактични действия?

Не можем да говорим за първична профилактика, защото световъртежът не е болест, а симптом на болест. Но веднъж появил се, в зависимост от индивидуалната диагноза, си има начини за профилактика. Затова е нужна консултация със специалист.