"Случаят „Дебора" бръкна в раната. Обществената реакция е първата преграда срещу насилието"

Протестите са хубав пример за гражданска активност и показва, че гражданското общество все пак е стълб на демокрацията - коментират социологът Боряна Димитрова и политологът Атанас Радев

Снимка: Булфото

"Случаят „Дебора" бръкна в раната. Обществената реакция е първата преграда срещу насилието"

10:52 | 12 август 2023 | Автор: Никол Николова, БТА 19 1342 Снимка: Булфото

Домашно насилие

Случаят с насилието над 18-годишната Дебора Михайлова от Стара Загора предизвика вълна от граждански демонстрации в цялата страна. В резултат депутатите прекъснаха ваканцията си и се събраха на извънредно заседание на 7 август, на което приеха законодателни промени, свързани с домашното насилие. Казусът повдигна въпроса не само за насилието, но и за работата на институциите.

Какви теми активират общественото недоволство, в каква степен институциите се съобразяват с протестите и как гражданското общество влияе на политическите решения - по тези въпроси БТА потърси мнението на социолога от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова и на политолога Атанас Радев.

Боряна Димитрова: Непосредственият повод за гневната реакция на хората беше наслагването на перверзния садизъм на извършителя с безочливата неадекватност на институциите и засилващото се убеждение у хората, че подобни случаи се прикриват чрез престъпен сговор от анонимни лица. Да припомня, че по думите на правосъдния министър Атанас Славов случаят дори не е влязъл в полицейската сводка на Стара Загора. Като толкова "незначителен" трябва да е бил оценен той. Точно този цинизъм на институциите, който не отстъпва по обществена опасност на цинизма на мъчителя, взриви общественото мнение. Зад върха на айсберга обаче могат да се проследят поне три процеса, за които като социолози многократно сме говорили, но те са били повече или по-малко неглижирани: домашното насилие, което избуя особено по време на ковид пандемията, но колчем се заговореше за него, беше пакетирано като елемент на "джендърската" Истанбулска конвенция и със самото това - обезценявано; ерозията на институциите и де факто разпадът на институционалните механизми е друга голяма язва, също често посочвана, но удостоявана с медийно внимание само като въпрос за "рейтингите", а не като блокаж или саботаж на действията на държавните институции срещу гражданите, които с данъците си плащат тяхната издръжка. И на трето, но съвсем не на последно място, утвърдилото се през последните десетилетия господство на мутренските и силиконови модели на подражание, които въздигат татуирания мачизъм в код на поведение, а човещината, толерантността или просто цивилизоваността свеждат до презряна "западняшка" ценност.

Атанас Радев: Този казус показа много сериозно отсъствието на чувство за справедливост в българското общество. Последвалите протести опровергаха тезите в резултат на протестите от 2020 г. за апатия в обществото по отношение на голяма част от проблемите и политическата криза. Тези социални недоволства са породени от конфликта между отношенията на отделни хора от обществото с чувство на недосегаемост и на безнаказаност поради връзки с конкретни личности, които оказват съответната подкрепа за извършване на нелегални дейности. Вижда се ясно, че дневният ред, който се опитват да поставят политическите представители, се различава от активността на обществото в рамките на последните две седмици.

И преди българите са изпълвали площадите заради недоволство или с искания за оставки, но са оставали нечути. Този път протестите дадоха бърз резултат - депутатите прекъснаха ваканцията си, за да гласуват промени в НК и Закона за защита от домашното насилие. Каква е причината за това?

Боряна Димитрова: В чисто политически план виждам две основни причини. Първо, едната част от управляващата коалиция, ПП-ДБ, е тясно свързана с протестните движения в последните години, особено тези с искания за защита правата на личността и реформите в правосъдието. Да не вземе бързо отношение по казуса би означавало да отнеме част от основанията на собственото си съществуване и да отблъсне много симпатизанти. Второ, само преди няколко месеца бяхме свидетели на мащабни протести в съседна Сърбия след серия от стрелби в училища. Със сигурност управляващите си дават сметка какво следва, когато резултатът от техните действия или бездействия засегне екзистенциално всеки гражданин. Гледайки обаче не само назад, но и напред, е добре да си извлечем важен урок - докато политици без бъдеще и манипулатори с бъдеще размахват измислени плашила като "джендъризъм", "трети пол" и пр., хората ще загиват от съвсем реални проблеми - насилие по пътя или в дома, дрога и пр. Вниманието на хората съвсем съзнателно се отклонява от същинските злини, за да се запази "чадърът" над техните покровители.

Атанас Радев: Фактът, че Народното събрание, което беше във ваканция, се събра, за да приеме конкретни законодателните текстове, показва, че политиците всъщност малко са се стреснали от гражданската активност, защото тя има възможност да прерасне в сериозни протести с политически искания. Протестите от началото на 2013 г. бяха по повод цените на електрическата енергия и бяха предизвикани отново от социални теми.

Доколко тези законодателни промени са подходящата и желаната от протестиращите реакция?

Боряна Димитрова: Редица юристи вече посочиха, че набързо скалъпените законодателни промени, вместо да защитят жертвите на насилие и да оказват превантивно въздействие, каквато по презумпция трябва да е целта им, могат да направят още по-неефективна тази защита. Към това бих добавила, че недокоснат остана фундаменталният проблем, с който се сблъсква всеки обикновен гражданин - начинът на прилагане на законите. Разпадът на институционалните правила, оттеглянето на професионалната почтеност и закърняването на човешката добросъвестност в упражняването на институционални правомощия, независимо дали от съд, прокуратура, МВР, болници и пр. е най-зловещият социален проблем в България. Най-зловещ, защото завърта хората в порочен кръг, от който не могат да излязат. Няма публично известен случай с фатален край, зад който да не прозират поредица от безобразия и неработещи системи - дали ще става дума за закриляния от полицаи извършител на катастрофата на бул. "Черни връх", за Дебора или някой друг, това не е случайност, а резултат от системно неработещи механизми. Интуитивното осъзнаване на тази трупана с години безизходица изкара хората на улицата.

Атанас Радев: Освен този случай, през последните дни се натрупаха и други теми, обвързани конкретно със сектора на образованието, които касаят и младежката политика. Към миналата година е имало опасност 120 000 деца да отпаднат от образователната система. Има тежко неразбиране за включването на младия човек в обществото и усвояването на добрите принципи на общуване и ценности. Един нормален млад човек с добро образование и ценности и интегриран в обществото не би могъл да направи подобно нещо.

Друг проблем е свързан с разбирането на правата на човека, за което, и в рамките на образователната система, не си говорим чак толкова много. Това повдига точно тези теми на разговор по отношение на това какви млади хора имаме. Не съм привърженик на мерките, които се взимат в "12 без пет", притиснати от обстоятелствата.

Протестната реакция по случая с Дебора е хубав пример за гражданска активност и показва, че гражданското общество все пак е стълб на демокрацията и когато индикира за проблем, политическите представители трябва да се задействат. Политиците реагираха с приемането на законодателни промени, но експертите предупреждават, че тези промени реално няма да доведат до кой знае какви промени. Важна е превенцията на това поведение, както и лостовете за реакция в подобен тип ситуации. Не си даваме сметка в каква среда живеем, защото след случая в Стара Загора започна една лавина от споделяния на подобен тип ситуации, за това колко жени са бити, колко жени генерално са възприети като собственост. Това повдига въпроса по отношение на Истанбулската конвенция за регламентирането на насилието върху жени и мъже.

Кои теми активират гражданското общество в България?

Боряна Димитрова: През годините гражданското общество се е активирало около различни теми - замърсяване, екология, презастрояване, катастрофи и насилие по пътя, защита на хора с увреждания, здравеопазване, справедливо правосъдие и пр. Същевременно се създадоха много смислени местни сдружения, които работят по конкретен проблем и без много шум помагат на хората - с благотворителни инициативи, с доброволчество, със съдействие пред институциите. Проблемът е, че тези усилия рядко стават видими, рядко проблемите се дискутират публично или обсъждат в медиите, за да бъдат решени, преди "да се обърне каруцата". Ето, в момента в медиите всеки ден излизат поне по три случая на насилие. Преди казуса с Дебора, три месеца - почти нищо. Същото е с жертвите на пътя, на дрогата. Живеем от сензация до сензация, с все по-дълбоко разстройство на общия ни живот. Така че, колкото и да се активира гражданското общество, без промяна в работата на институциите и без механизми за контрол и отговорност, нищо съществено няма да се промени.

Атанас Радев: Чувството за несправедливост. Казусът от Стара Загора нашумя месец, след като съдът трябваше да влезе в своята роля и да го реши. Един от големите ни проблеми като общество е точно това - как една институция разрешава отношенията помежду ни. Видя се през последните седмици, че обществото има непоносимост към това и към насилието.

Повдига се и темата за отношението към жените. Нашумя случаят за нарязаната жена в куфар и редица такива казуси, които показват, че има проблем, колкото и да се опитваме да го замитаме под килима и някой да излиза и да обяснява за "джендър" идеологията. Тук не се говори за трети пол, а за отношението между мъжа и жената.

В каква степен е развито гражданското общество спрямо другите европейски държави? Какво различава гражданските протести у нас от тези в Западна Европа и САЩ?

Боряна Димитрова: През последните години и в Западна Европа, и в САЩ протестните движения, макар и доста разнородни, придобиват все по-голям размах. Да си припомним Me Too, Black life matters, жълтите жилетки във Франция, скорошните протести пак там след убийството на чернокож младеж от полицай. Насилието във всичките му форми предизвиква все по-силни обществени реакции. Наблюдаваме този феномен и у нас - ако има нещо позитивно около случая "Дебора", то е, че бръкна в раната и все повече жертви ще се осмеляват да говорят. Обществената реакция е първата преграда срещу насилието, особено при липсата на институционална реакция.

Атанас Радев: Гражданското общество е доста сериозен коректив по отношение на демократичния процес. Протестите през последните години са в резултат на конфликти в обществото. Трябва да се отбележи, че се изгражда това чувство предвид промяната на генерацията на активните граждани. Голяма част от политическия елит също се промени. Важен фактор са гражданските организации, които подкрепят и изграждат капацитета на гражданското общество и индикират, когато нещо се случва.

Гражданското общество в България е резултат след промените от 1989 г. и наблюдаваме възходяща тенденция по отношение на гражданското участие и познаването на демократичния политически процес. Не е удачно да сравняваме със западните държави, тъй като при тях има достатъчната демократична традиция на участие и на еволюция на институциите и по-скоро бихме могли да правим паралели с Източна Европа. Бих искал да съм оптимист, макар че статистиката говори нещо по-различно. Предвид цялостната концепция по отношение на превенция, говорейки си за насилие и толерантност, сме по-назад спрямо Източна Европа.

Доколко гражданското общество влияе на политическите и управленческите решения в България?

Боряна Димитрова: Не съм нито голям песимист, нито голям оптимист. От една страна, политиците се принудиха да се съобразяват с реакциите на гражданското общество, но от друга - намериха начин да ги обезсилват. Няколко срещи с протестиращи, няколко набързо скрепени законови промени, или разпоредби... и толкова. До следващия случай. Затова, освен протестите, изключително важна е ролята на гражданските сдружения, на застъпническите и неправителствени организации, на медиите - да изискват информация, да проследяват, да упражняват контрол над действията на институциите. Само така би имало реален смисъл от гражданските действия и протести.

Атанас Радев: Гражданското общество има своите механизми за участие през различни обществени съвети - към министерствата, към парламентарните комисии, към министрите, към общините, към училищата. Друг е въпросът дали държавата и политиците го признават като добра практика. Пример за припознаване на гражданското участие като коректив и възприемане на идеите, които се предлагат от гражданите през гражданските организации, е ролята на Националния младежки форум през 2021 г. по отношение на процеса по приемането на Националната стратегия за младежта.

ИЗБРАНО