Скритите пандемии: България дава хиляди жертви

Първи сме по риск от затлъстяване, питиетата са ни най-големи, губим най-много здравни разходи заради цигарите, посочва специален доклад

16:15 | 14 октомври 2022 | Автор: Гергана Павлова 12 7755 снимка: iStock

България е на челните места в световните класации по предотвратими болести, свързани с лошите навици. Нездравословно хранене, прекомерна употреба на алкохол, тютюнопушене, а вече и модерният порок - дигитален стрес от пристрастяване към интернет. Това са причините българинът все по-често да умира от диагнози, свързани с начина си на живот като водещите причини - сърдечна недостатъчност, хипертония, рак на трахеята, на белия дроб и други. От ТОП 10 причини за смъртни случаи у нас, само една - инфекции на долните дихателни пътища, е заразна и не се дължи на личния ни избор как да живеем, посочват експерти от няколко области в специален доклад "(Не) Победими пандемии" на ПанЕвропа България.

снимка: ПанЕвропа

"Съжителстваме с тази тема без дори да я забелязваме. Трябва да прогледнем защо България свикна да бъдем на първо място в Европа по предотвратима смъртност. Статистиката е стряскаща. Вредните ни навици са с пандемичен мащаб, а това изисква нови форми и стратегии, свързани с намаляване на вредата", посочи президентът на организацията Гергана Паси.

Освен анализ на ситуацията, докладът очертава и първите стъпки в стратегии за намаляване на вредата във всяка от проблемните теми. Промяна е необходима, за да се повиши качеството на живот на обществото и да не даваме толкова жертви, категоричен беше авторският екип от учени и експерти при представянето на доклада. Страната ни беше втора по смъртност от COVID-19 след Перу само поради факта, че имаме широко разпространение на хронични болести и в пъти по-уязвимо население по тази причина, е един от аргументите за спешни мерки.

Специалистите отправиха апел към професионалистите по обществено здраве и към политиците за включване на стратегиите и методите за намаляване на вредите от рисковите фактори в бъдещите национални политики, ориентирани към подобряване на здравето на населението и понижаване на икономическата тежест върху здравната система.

Затлъстяването взима повече жертви от глада

снимка: iStock

Затлъстяването е сред най-сериозните проблеми в света и особено в България, посочва доц. Милена Георгиева от Института по молекулярна биология в БАН. Броят на хората с наднормено тегло в света се е утроил от 1975 г. насам. Затлъстяването убива повече хора, отколкото тегло, по-ниско от нормалното. Към 2022 г. 800 млн. души в света са отчетени с наднормено тегло, а в следващото десетилетите ще има ръст от 60% при децата и те ще бъдат 250 млн. към 2030 г. Медицинските последствия ще са разходи над 1 трилион долара само след 3 г.

България е с един от най-високите рискове от затлъстяване в Европа заедно с Турция - 8 от 10 според Световната федерация по затлъстяването. Това е комплексен показател, който взима предвид разпространението на затлъстяването, лечението му, здравното покритие, степента на постигане на целите, смъртните случаи от диабет и други. За сравнение - съседните ни страни - Румъния, Сърбия, Гърция, Северна Македония имат резултат 7/10. Западните държави като Австрия, Белгия, Франция, Обединеното кралство, както и Балтийските държави имат резултат до 6/10.

И преди коронавируса у нас, от болести, свързани със затлъстяването са умирали три пъти повече хора, отколкото в ЕС. Статистиката показва, че средната смъртност на 100 хил. души население в ЕС поради висок индекс на телесна маса постепенно спада и достига 113 през 2019 г., а средната смъртност в България за същата година рязко се покачва до 327.

"Тази скрита пандемия от затлъстяване може да бъде овладяна - предлагаме доста мъдри мерки и стратегии, за да намалим вредата. Различни системи за класификация за вредността на храните, която се базира на съдържанието им на сол, захар, подобрители и консерванти, правилен маркетинг на здравословните храни, да се дава информация за спектъра на вредата - това са само част от необходимите мерки, казва доц. Георгиева.

Пиеш ли? Не. Само по 3 бири.

снимка: iStock

България е на 9-то място по преждевременна смъртност от прекомерна употреба на алкохол. В първата тройка са Литва, Полша и Словакия, а на четвърто място е Русия. Консумицията на алкохол у нас е една от най-високите - близо 13 литра чист алкохол годишно, което се равнява на 2 бутилки вино или 5 литра бира на всеки над 15-годишна възраст седмично. При 7 от 10 души са отчетени епизоди на голямо количество алкохол наведнъж в продължение на няколко часа.

Злоупотребата с алкохол е рисков фактор за над 200 заболявания и травми, а техни жертви стават над 3 млн. души всяка година. Противно на разпространеното схващане, че виното или бирата са по-леки алкохоли, експертите казват, че количеството чист алкохол е еднакво в 1 бира, 1 чаша вино и 1 питие твърд алкохол, поради което степента на вредата е сравнима. Най-висок риск има в държавите, където "стандартната напитка" съдържа по-високо количество чист етилов алкохол (напр. България - 20 г. чист етилов алкохол), в сравнение с държавите, където съдържанието на алкохол е по-ниско (Обединеното кралство и други - напр. 8-10 г.), откъдето произтича и разминаването в размера на питиета: в България стандартното "малко питие" е 50 мл, докато в Обединеното кралство и други държави в ЕС стандартното питие и 30/40 мл. В България имаме най-големите питиета - стандартът за чаша вино е 170 мл. при 80 мл. във Франция, Испания, Португалия и др., за бира - 500 мл. при 250 мл. за същите държави.

"Злоупотребата с алкохол е огромен проблем и даже страни, които са стигматизирани като пияници са успяли да вземат мерки. Това е една от причината за ножицата между мъжката и женската очаквана продължителност на живота. Българинът е много особен по отношение на пиенето. При нас на въпрос "Пиеш ли?" при доктора се отговаря "Не. Само по 3 бири вечер", обяснява проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация.

Подходите за намаляване на вредите включват образователни инициативи относно вредата от алкохола, относно количеството етанол в алкохолните напитки, въвличане на алкохолната и развлекателната индустрия в информационни кампании, насърчаване на прием на безалкохолни алтернативи, ясно етикетиране за съдържанието на етанол в напитките, умерена консумация и избягване смесването на алкохол и лекарства.

Губим най-много пари за здравеопазване заради цигарите

снимка: iStock

В България съществуват стереотипи на поведение, които изискват присъствието на цигарата в ръка. Заради рецесията и вероятно безработицата и ниските доходи, скоро българите ще започнат да пият и пушат още повече, прогнозират експертите.

"Най-голяма здравноикономическа тежест у нас има тютюнопушенето и затлъстяването. Третата причина е алкохол. Те са свързани - когато пием алкохол, пушим цигари. Икономическите щети от тютюнопушенето в България са в размер на 4,4 млрд. лв. за 2019 г". Данните от изследването посочи макроикономистът Аркади Шарков. Това са разходите от здравните фондове, от болнични и нетрудоспособност на хората с 4 диагнози, пряко свързани с тютюнопушенето - инфаркт, инсулт, ХОББ и рак. В България заради пушене се губят 10 000 години живот в нетрудоспособност при средно за Европа 5 000 години.

"Това са неща, които могат да бъдат парирани с меки мерки и реални индикатори. Опитваме се да предивзикаме подобно стратегическо мислене, за да мръднем статистиката в по-средната част, а не винаги да бъдем в края", обясни Шарков.

Подходите за намаляване на вредите включват лекарствено лечение, психологическа помощ, индивидуални и групови терапии, замяна на цигарите с негоряеми никотинови изделия. Необходимо е и въвеждане на различно регулиране - данъчно и маркетингово за различните тютюневи продукти, съобразно намаляването на риска, сочат експертните мерки. При негоримите тютюневи изделия излагането на токсични вещества е в пъти намалено спрямо цигарите, а именно те са тези, които предизвикват свързаните с пушенето болести.

Пристрастяването към телефона - каквито родителите, такива и децата

снимка: iStock

Проблемната употреба на дигитални услуги често прераства в зависимости и води до разстройства, наред със заболявания на очите, заседнал начин на живот и отчуждаване - всички те мултиплицират риска от физически и ментални заболявания, обясни и психологът Детелина Стаменова.

"Времето в интернет не ни причинява психични разстроства, но кара хората, които имат някакви страдания от този тип в момента, да страдат по-силно. И също децата, които са прекарали повече време пред компютрите си, имат родители, които правят същото - разбрахме го от изследванията си по време на локдауните. От големите и от тяхното поведение зависи дали децата ще прекарват много време с телефоните си."

Дигиталната злоупотреба вече има своите ефекти - освен пристрастяването и junk свободното време, вече се регистрира и специфична дискова херния заради неправилното положение на врата пред компютъра през голяма част от времето. Освен това има сериозни данни за риск от късогледство за 50% от населението след няколко десетилетия.

Сред препоръките в доклада са промяна на образованието с акцент върху спорта, профилактичните прегледи на деца и вътрешен алгоритъм за спиране на видео игрите след определен период, прекаран с тях.

Ще запознаваме всеки един министър на здравеопазването с тези заключния, за да поддържаме темата гореща. Ще каним и бизнеса в тези разговори - това е отворен процес, казаха авторите на доклада "(Не)Победимите пандемии".

ИЗБРАНО