Коментари - Скритите пандемии: България дава хиляди жертви | Днес.dir.bg

Първо скапаното правителство за се погрижи не за размера, я за всичката химия в храната и напитките, водата, хлябът въздухът. С тази статия се доказва ниската ниво интелигентност и информираност на пишещият, който ще запознава държавата и институциите с проблем, който те насилствено налагат. Запознайте ги със съставът на експерименталните и на тези по задължителен календар, да чуем, колко са загрижени за здравето е животът ни. Запознайте ги е имбецилизмите в образователната система, да чуем, колко са загрижени за критичното ни мислене.

Как "пандемията" проправи пътя към новия фашизъм на глобалната държава на биологичната сигурност от SIMON ELMER 15 ОКТОМВРИ 2022 Г. 9:00 Ч. Живеем - непрекъснато ни се казва - в "безпрецедентни времена", изправени пред "безпрецедентни обстоятелства", изискващи "безпрецедентни мерки", за които няма исторически прецедент и заради които - това е неизказаният намек - управляващите не могат да бъдат държани отговорни за последиците от действията си. "Безпрецедентни" обаче е една от онези думи, които трябва да предизвикат тревожен звън, тъй като предполагат, че се намираме в момент, за който историята не може да ни научи на нищо. Историята ни казва, че винаги трябва да сме подозрителни, когато управляващите започнат да твърдят, че се намираме в момент, за който историята не може да ни каже нищо. Призивът да се забрави миналото винаги е в услуга на властта, но има много малко неща, на които историята не може да ни научи. Някога изучавахме историята именно за да се учим от нея, а не да се препъваме без памет в привидно безпрецедентната новост на настоящето. Независимо дали това настояще е плод на невежество или измама, миналото неизбежно има какво да ни каже за предполагаемо "безпрецедентните" моменти, така е и с "кризата" с коронавируса. Двете години между март 2020 г., когато Световната здравна организация и Обединеното кралство официално обявиха "пандемията", бяха много кратки. Парламентът прие Закона за коронавирусите през 2020 г., и март 2022 г., когато изтече срокът на действие на Закона за коронавирусите и бяха отменени последните от 582-те нормативни акта, обосновани с коронавирусите и влезли в сила, ни оставиха сега, шест месеца по-късно, в собственото ни пресъздаване на онази "фалшива война", която продължи осем месеца между обявяването на война на Обединеното кралство срещу Германия през септември 1939 г. и нахлуването на Германия във Франция през май 1940 г. С отмяната на хилядите разпоредби, които управляваха живота ни в продължение на две дълги години, се появи разбираемо желание да се вярва, че "кризата" с коронавируса е приключила и ще се върнем към нещо като "ново" нормално състояние. Но тъй като на нейно място се появиха нови кризи - войната в Украйна, маймунската едра шарка, така наречената "криза на издръжката на живота" и завръщането на екологичната криза - става все по-трудно да не погледнем назад към "блокирането" като към първата кампания в една война, която не е обявена от никое правителство, но поради това е не по-малко реална. Водена от международните технокрации на глобалното управление, които под прикритието на "пандемията" придобиват все по-голяма власт над живота ни от март 2020 г. насам, тази война не се води срещу чужди държави, а срещу тяхното население на държавите членки. Оръжията на тази война, изпробвани за съответствие под ключ са: цифровата идентификация, цифровата валута на централните банки, универсалният базов доход, социалният кредит, критериите за екология, социална сигурност и управление (ESG), целите за устойчиво развитие и всички други програми, които са инструмент на Програмата 2030 на ООН. Ако още не са били въведени, те изглежда ще бъдат пуснати в блицкриг кампания, вероятно тази зима, като Световната здравна организация посъветва европейските държави да въведат отново задължително маскиране и ваксиниране. Подобно на зимата на 1939-1940 г., сега е моментът за дълбоко вдишване преди бурята. Сравнението ми с началото на Втората световна война обаче не е просто аналогия. Не съм сам в мнението си, че готовността на нашите правителства да използват силите на държавата срещу собственото си население по време на "пандемията" с оправданието, че ни защитават от самите нас, сигнализира за ново ниво на авторитаризъм - и нещо като завръщане на фашизма - в правителствените, правните и културните форми на бившите неолиберални демокрации на Запада, и една от целите на книгата ми е да разгледа валидността на тази теза. Моята цел обаче не е да търся академичен въпрос за значението и историчността на термина "фашизъм", а по-скоро да попитам как и защо общият и широко разпространен морален срив на Запад от март 2020 г. насам - още един показател за фашизъм - се осъществи с такава бързина и лекота и да проверя с каква цел се използва този морален срив. Именно тук, според мен, историята може да ни каже нещо за тези уж "безпрецедентни" обстоятелства и мерки. Нещо, но не всичко. Защото, докато историческият фашизъм възниква в контекста на империализма на европейските национални държави и тяхната борба за власт, сто години по-късно тази борба се свежда до обединеното и почти безпрепятствено "внедряване" на програмите, технологиите и регулациите на това, което е обявено за Четвърта индустриална революция. И докато нашите икономически съюзи, съюзи в областта на сигурността и военни съюзи разделят света на нови оси на геополитическо влияние, на Запад - имам предвид Европа, Северна Америка и Австралазия - войната, пред която сме изправени, не е между национални държави, а гражданска война, водена срещу нашите институции на демократично управление и разделението на властите между изпълнителна, законодателна и съдебна. Доколкото тези институции и това разделение се разрушават и се заменят с управлението на международни технокрации, съставени от членове на управителните съвети на частни корпорации и неизбрани представители на националните правителства, тази "война", по-точно казано, представлява революция в западния капитализъм от неолиберализма, при който живяхме през последните 40 години. Това, в което тя се превръща, и заключението, което моята дисертация за фашизма ще се опита да покаже, е новият тоталитаризъм на Глобалната държава на биологичната сигурност. Тази книга беше предшествана от 18 месеца изследвания и писане между март 2020 г. и октомври 2021 г., през които публикувах повече от две дузини статии за "кризата" с коронавируса. Така че, когато през февруари 2022 г. започнах да пиша настоящата книга, която замислих като единно произведение, а не като сборник със статии, приех за даденост основните заключения, до които бях достигнал от това изследване. Въпреки че досега до същите или подобни заключения са достигнали и много други хора, те все още са в остро противоречие с официалния разказ за коронавирусната "криза", в който много повече хора продължават да вярват или поне да се подчиняват. Не е необходимо обаче читателят да приема всички тези заключения, за да извлече някаква полза от настоящата работа. Част от целта на това изследване е да очертае по-широкия контекст, в който да се разбере как това, което в продължение на две години беше презрително отхвърляно като "теории на конспирацията", сега представлява реалността, в която непосредственото ни бъдеще е на път да се разгърне с ужасяваща скорост и окончателност. Въпросът, пред който сме изправени сега, не е свързан със съмнението или вярата в реалността, която ни заобикаля, а с това как да ѝ се противопоставим, преди да бъдем потопени в новия тоталитаризъм. След отмяната на оправданите с коронавирусни разпоредби във Великобритания голяма част от съпротивата срещу различните програми и технологии за биосигурност затъна в оспорване на основанията за блокиране и демонстриране на вредните и фатални последици от програмата за ваксинация. И макар че тази работа има стойност и значение - особено за спиране на престъпното инжектиране и индоктриниране на младите хора - тя е съпроводена с нежелание да се погледне какво тези програми са подготвили за нашето принуждаване да спазваме в следващия етап на Глобалната държава на биосигурността. Макар че се прилагат с различни оправдания за удобство на достъпа и движението в рамките на глобалната държава на биологичната сигурност, националната сигурност срещу настоящи и бъдещи биологични, кибернетични или военни заплахи, които сега се поставят в кутията с надпис "терористични", и, разбира се, голямото екологично "спасяване на планетата" от глобалното затопляне, тези програми ще бъдат прилагани извън всяка непосредствена заплаха, каквато представлява "пандемията" от коронавирус, и може да се очаква, че ще се спазват в по-малка степен, отколкото тези, които посрещнаха ограниченията на човешките ни права и свободи под ключ. Поради тази причина те вероятно ще бъдат въведени бързо и наведнъж, като цифровата идентичност, съхраняваща биометричните ни данни, ще бъде превърната в условие за многобройни свободи, парите в брой ще бъдат изтеглени от обращение и заменени с цифрова валута, контролирана и програмирана от централните банки, а системата за социално кредитиране ще бъде наблюдавана от изкуствен интелект и контролирана от технология за разпознаване на лица - всичко това ще се превърне в реалност, в която един ден ще се събудим без друг избор, освен да се подчиним или да ни бъде отнет достъпът до гражданските права по подразбиране. Това е контекстът, в който написах книгата си, която не е нито академично изследване на историята на фашизма, нито журналистически разказ за последните две години и половина, а политическа теория. Някои от главите са написани около работата на други автори, посветени на различни аспекти на фашизма и тоталитаризма, сред които италианският семиотик и културолог Умберто Еко, италианският критик Фабио Виги, френският социолог и философ Жорж Батай, немският литературен критик Валтер Бенямин, австрийският икономист Фридрих Хайек, английският романист и журналист Джордж Оруел, италианският философ Джорджо Агамбен и немската политическа теоретичка Хана Аренд. И въпреки че книгата е написана по-скоро за популярна, отколкото за научна читателска аудитория, не съм се отклонил от разглеждането на политическите, правните, икономическите, културните, философските, психологическите и моралните въпроси, повдигнати от Глобалната държава на биологичната сигурност. Положителният отзвук на моите статии, които предшестваха това изследване, ме насърчи да мисля, че в Обединеното кралство има по-широка читателска аудитория за това ниво на анализ, отколкото ни кара да вярваме нашата строго антиинтелектуална култура. В това отношение се надявам, че книгата ми ще предостави по-историческа и практическа рамка, в която да разберем и да реагираме на последните две години и половина, отколкото стъкмистичния, сектантски, авторитарен и политически наивен характер на дебатите, които се водят в парламента, основните медии или в платформите на социалните медии. Както читателите, запознати с творчеството на Хайек, ще разберат, заглавието ми е взето от неговата изключително влиятелна книга "Пътят към крепостничеството", която е публикувана във Великобритания през 1944 г. по време на Втората световна война. Замислен да опровергае марксисткия аргумент, че фашизмът е реакция на разпадащия се капитализъм срещу нарастващата заплаха от социализма, Хайек твърди, че италианският фашизъм, германският националсоциализъм и съветският комунизъм имат общи корени в централното икономическо планиране и произтичащата от него власт на държавата над индивида. Поради това той се противопоставя на това Обединеното кралство да следва модела на социализъм, изложен в изключително популярния доклад на Беверидж през 1942 г., който следвоенното лейбъристко правителство не успява да приложи напълно при създаването на социалната държава. По този начин той постави основите на неолибералната революция в края на 70-те години на ХХ век, която завладя Запада и която ни доведе до този момент. Така че, въпреки че не споделям нито приравняването на фашизма със социализма, нито защитата на либерализма и капитализма като защитници на правата на индивида - и двете бяха опровергани от завръщането на фашизма в политическите, правните и културните форми на най-развитите капиталистически икономики през последните две години и половина - страховете и предупрежденията на Хайек за заплахата от държавата за свободата на индивида са още по-актуални днес, отколкото преди 80 години. Ако по времето, когато Хайек е писал, 350 милиона европейци са живели под фашистки правителства в продължение на десетилетие и повече, как трябва да опишем дигиталното крепостничество, до което глобалната държава на биосигурността свежда днес над 900 милиона души, живеещи в бившите неолиберални демокрации на Запада? Ето защо именно под знака на това предупреждение публикувам книгата "Пътят към фашизма". Саймън Елмър е автор на 'The Road to Fascism": За критика на глобалната държава на биосигурността , от която тази статия е откъс. https://dailysceptic.org/2022/10/15/how-the-pandemic-has-paved-the-way-for-the-new-fascism-of-the-global-biosecurity-state/

Освен пристрастяването и junk свободното време... Някой разбирали какво е това??? Уж статия за българи, а не пише на български.

В България се пуши навсякъде. Където и да отидеш, всички пушат. Контрастът е очебиен, м/у Зап Европа и у нас.

Освен първи по вредни навици сме последни по лекарска грижа. Част от проблемът са лекарите които казват за толкова пари - толкова грижа. Разбира се някои от тях просто са тъпанари и не знаят как се прави. Резултата е че се топим ама това на никого не пречи май.

Затлъстяват защото процесорът им е маломощен, а захранващото устройство ненаситно....

О, черно на бяло, че Ковид не е сред водещите причини за смъртност.

5. Посредством вредни и непълноценни храни гоите да бъдат превърнати в безпросветно стадо, в безинициативни, бездейни и .затлъстели свини. Кръвта им трябва да бъде кисела, а не алкална., и това е само една позиция, в резултат на която се явява въпросния проблем. (Програма за изтребване на българския народ – Приета на московския ционистки конгрес 1988 г.)

В държава в която липсва цяло поколение, изнесло се по чужбина, се получава странна статистика. Вече сме с най-малко глави по глава на населението.