За миналото на нашите земи и културно-историческия туризъм, за това защо не умеем да печелим от историята си като гърците, разговаряме с телевизионния продуцент, водещ и сценарист Росен Петров.

- Г-н Петров, последните три години водите предаването "Операция История" по Bulgaria ON AIR , научихте ли нещо ново изненадващо за българската история?

- Почти всяко предаване научавам нещо ново. Радвам се, че толкова много зрители се интересуват от нашето минало. Съвсем наскоро доцент Веселина Вачкова разказа в студиото удивителни неща за богомилите и тяхното учение, ние действително не познаваме добре доста детайли от миналото си и много от достиженията на предците си. А още по-малко умеем да печелим от културно-историческото си наследство и това, коeто са ни оставили хората, които са живеели по нашите земи. България е на трето място в Европа след Италия и Гърция по културно-исторически или археологически обекти, мисля, че са над 42 хиляди, но не умеем да правим бизнес от това, така както го правят нашите комшии гърците. Всъщност ние може и да опознаем своята история, но, за жалост, светът не знае почти нищо за нея. Нашата славна история е все още предназначена само за наша вътрешна консумация, за разлика, например, от гръцката, която от векове съвсем съзнателно е "експортно ориентирана" навън. Силното гръцко лоби по света се дължи до голяма степен и на влиянието на древногръцката история и култура.

- Какво бихме могли да предложим на чуждите туристи?

- Безброй неща. Най-старото злато в Европа от Варненския некропол, хилядите тракийски и римски паметници, историите и легендите за Орфей и Спартак. Колко от чужденците например знаят, че император Свети Константин Велики е казвал "Сердика е моят Рим" и практически дълго време е живял в днешния Костинброд, че има голяма вероятност майка му Света Елена да е била погребана зад хотел "Хемус". Та всъщност християнството е легализирано в границите на могъщата Римска империя именно със Сердикийския едикт от 311 година на император Галерий. То е станало легитимна религия в София! Ако бяхме Италия или Испания по софийските улици щеше да има множество от туристи - християни, които просто ще искат да видят София, градът, от който тръгва възходът на християнството или пък да се поклонят на предполагаемия гроб на една от най-важните християнски светици самата Света Елена, жената открила и възнесла Кръста Господен. На Кръстовден празнуваме това, което е направила Света Елена, мисля, че Столична община май има някакви планове най-накрая свързаността на тази светица със София да бъде поне подходящо обозначена.

- Вие самият като турист как се определяте - като "човек на плажа" или "човек в музея"?Въобще обичате ли да пътувате?

- Балансирам между двете (смее се). Не мисля, че нещо пречи човек да харесва плажа, музея и планината едновременно. Заради телевизията и работата си съм имал щастие доста да пътувам, включително на по-екзотични места като Доминикана, където участвах в реализирането на първия сезон на "Сървайвър" и живяхме около четири месеца по плажовете и джунглите на полуостров Самана, който е далеч от традиционните туристически обекти, или пък в Кербала, Ирак, където снимахме с екипа на "Шоуто на Слави" нашите войници, които бяха на мисия там. Ходил съм и в Момбаса, Кения. Африка наистина е удивителен континент, там имах късмета да посетя "Националния парк Цаво", прочут в историята със своите лъвове-човекоядци. Има един знаменит филм за тях "Призрака и мрака". Въобще обичам много да пътувам, стига да имам времето и възможността за това. Разбира се, заради пандемията, последната година не съм пътувал никъде. С малко изключение, лятото бях на Албена, а сега наскоро ходих до Мальовица. Мисля да ида пак до края на зимата.

- Защо Албена и Мальовица?

- Предполагам, защото ми допадат по някакъв начин. И двата курорта не са пренаселени, не са презастроени, спокойни са, аз миналата година станах на 50, (смее се) почвам да харесвам по-спокойни места. Ако говорим за Албена там е ясно - страхотен плаж и зеленина, а Мальовица пък е изключително красива и през лятото, и през зимата. Всъщност това е много малък курорт, но има нещо специално в него. Има някаква магия в цялата Рила планина и в самата Мальовица. Предполагам имам и някаква носталгия към това място и от детските си години. Да не говоря за чисто практичните измерения, че Мальовица е много близо до София и до нея има много приличен асфалтов път. Общо взето час и половина нормално каране и си там. Час и половина и попадаш все едно на друга планета. Виждаш Меча поляна, сняг до колене, безкрайни борови гори, хубав нормален хотел в стар алпийски стил, и пред теб забуления в облаци или огрян от слънце връх Мальовица.

- А има ли културно-исторически паметници, които да привлекат българските и чужди туристи в Рила? За Рилския манастир ни е ясно...

- Е, разбира се, за Рилския манастир настина е ясно. Или поне си мислим, че ни е ясно. Но всъщност Рилският манастир и самият Свети Иван Рилски не са важни само за българското православие и дух, но и за цялото православие. Все повече сериозни академични учени като вече спомената от мен доцент Веселина Вачкова или професор Лизбет Любенова, която е шеф на архива на БАН, изказват тезата, че Свети Иван Рилски не е просто отшелник, а принц, син на цар Симеон Велики и брат на първия законен български император - Свети Цар Петър. Казвам "законен", защото той пък се е оженил за дъщерята на ромейския император Христофор Лакапанин - Мария, която в чест на венчавката приема името Ирина, което на гръцки означава "мир" и е трябвало да е символ на "вечния мир" между нас и Източната римска империя. Сиреч нашите царе-императори са получили легитимното правото да носят такава титла директно от ромейските или римските василевси. По този начин България става империя или царство 500 години преди Русия да стане империя и руския цар да има правото да носи тази титла. Друг брат на Свети Иван Рилски и Свети Цар Петър пък най-вероятно е прочутият Боян Мага или Боян Магесник, един от водачите на богомилите, изключително популярен в Русия и Византия. За него в изворите пише невероятни неща. Синовете на Симеон Велики са всъщност не по-малко велики от него. Страхотен ген са имали тези хора. Виждате ли колко интересно става? Всъщност без българското православие, без Търновската книжовна школа, без личности като Киприан Българин и Григорий Цамблак не е ясно дали Русия щеше да стане толкова мощна православна империя. Ние сме свързващото звено между Константинопол и славяните. И не само славяните. За това академик Лихачов наричаше България - Държава на духа.

Рилският манастир може да е място за поклонение не само на българите, но и на всички други православни, особено руси, гърци, румънци. Нашите истории са преплетени. А разказана подобаващо, историята на Рилския манастир може да е привлекателна за всеки любопитен човек по света. Между другото, не кой да е, а ирландецът Джеймс Баучер, кореспондент на вестник "Таймс" и най-голям защитник на българската национална кауза, е толкова запленен от красотите на Рила, че е поискал да бъде погребан в нея, точно срещу входа на манастира, неговият скромен гроб и до ден днешен е там. За мен това означава, че магията на българската природа и история може да завладее не само нас българите, но и хора от други народи.