Резилианс – да устоиш на бурите

Снимка: iStock by Getty Images

Резилианс – да устоиш на бурите

11:05 | 25 януари 2022 | Автор : Анелия Николова 10 2114 Снимка: iStock by Getty Images

Представете си рехава гора по време на буря. Вятърът шиба дърветата косо и често сменя посоката. Слънцето се е скрило зад плътна сива пелена и няма изгледи да изгрее. Дърветата се превиват, огъват, клоните им пращят и се чупят. Корените им се оголват от подгизналата кал, която се оттича на мръсни вади. Вятърът утихва сякаш за секунда и после по-силен порив подема от неочаквана посока. Няколко дървета се прекършват на половина и падат. Други повдигат коренищата си и с грохот падат по очи.

Здравето ни

Бурята отминава. Слънцето избутва пелената и се протяга лениво. Дългите му лъчисти ръце започват да проблясват по мокрите стъбла на опустошените дървета и да опипват раните им. Гората си е пак там, но числено намаляла - като остри копия, насочени гневно към небето, стърчат откършените стебла на онези, които твърде много са се съпротивлявали.

Хората сме като дърветата. Бурите често идват ненадейно, без предупреждение и инструкция за оцеляване. Но има хора, които умеят да превръщат бурята в досаден вятър, както и такива, които се прекършват при първия по-силен порив на вятъра. И хората, подобно на дърветата, оцеляват по-успешно, когато са жилави и пластични и когато корените им са вкопани дълбоко. Това се нарича резилианс* - умението да се адаптираш толкова успешно, че да устоиш в относителна стабилност на всички предизвикателства на живота.

Стресът, който ни променя

Стресът ни е необходим. Той изпълнява защитна и адаптивна функция в организма ни на биохимично и когнитивно ниво, но... когато е в умерени количества. В малки дози той "тренира" имунната ни система срещу патогени чрез увеличаване продукцията на клетъчни хормони (интерлевкини), които стимулират производството на имунни клетки и имат противовъзпалително действие. Стресът също засилва връзката между невроните в мозъка, като ни мобилизира на когнитивно ниво. Отделя се и окситоцин - хормонът на щастието. Продуктивността ни се завишава и малките телесни неразположения сякаш изчезват - всичко това благодарение на сложни биохимични процеси с основни двигатели адреналина и кортизола.

Дори когато плачем, се изчистваме от токсини.

Не така позитивна е обаче картината, когато психиката и организмът ни са подложени на хроничен стрес. При всеки стресов момент надбъбречната жлеза отделя хормон - кортизол, една от функциите му която е да регулира кръвното налягане и сърдечносъдовата система. Той отговаря и за разпределянето на мазнините, белтъчините и въглехидратите при хранене. Но когато сме изложени на дълъг хроничен стрес, метаболизмът се нарушава и това води до рязко пълнеене или отслабване, както и до трайни или временни промени в сърдечносъдовата дейност. От друга страна изчерпването на хормона от жлезата при дълго излагане на стрес, както и прекомерното му изливане в кръвта водят и до промяна на психо-емоционалното състояние на човека - депресия, нарушения в съня, липса на апетит, засилена обща тревожност и липса на мотивация са само част от тези ефекти.

Натрупването на хроничен стрес и отражението му върху психичното здраве са подвластни и на редица други механизми, които включват действието на хормони, невротрансмитери, задействат се рецептори и цели системи на централната и вегетативна нервна система. Освен промяна в настроението, хроничният стрес се отразява върху възприятието ни към обичайни дейности и моделира чувствата ни. Способността ни да изпитваме положителни емоции се нарушава, което влияе и на продуктивността ни. Нарушават се и естествените ни механизми, чрез които се справяме със стресорите - и най-малкия дразнител може да ни изкара от равновесие. Трудно владеем емоциите си, което ни пречи директно да се адаптираме към променящата се среда и условия.

Днес, повече от всякога, сме изправени пред постоянни предизвикателства, които изискват от нас бързи поведенчески решения; приспособимост към различни форми на обучение и работа; съобразяване на частното в контекста на социалното. Живеем в условия на постоянна тревога и неопределеност. Не можем да чертаем планове с плътни контури, а постоянно трябва да държим гума в ръката си и да ги прекрояваме. Чувстваме се под заплаха за здравето и живота си и постоянно ни се напомня, че сме смъртни. Тези екзистенциални страхове се отразяват върху поведението ни, взаимоотношенията ни с околните, върху телата и мислите ни... Превръщаме се в дървета, които всеки момент ще се прекършат под натиска на бурятa.

Поведение, мисли и грижа за тялото!

Това са трите направления, чрез които се изгражда резилианс. Те са взаимосвързани и оптимизацията на едното автоматично рефлектира върху останалите две.

Ние не идваме на този свят с инструкция за експлоатация, нито има готови рецепти за правилно живеене. Но има наука, която изучава механизмите, чрез които се постига оптимизация във всяка една от системата "поведение - мисли - тяло". И тези научни приложения работят безотказно в своите елементи. Но за да има смисъл и да се постигне цялостен ризилианс, е нужно да се действа комплексно.

Също, както на дървото, освен дъжд, му е нужно слънчева светлина, минерали, подходяща температура, въздух, който да преработва и почва, в която да забие корен.

Физическото укрепване включва здравната профилактика, физическата активност, храненето, сънят, дишането и активната почивка.

Мисловното укрепване ни учи как да избегнем капаните на собствената ни подвеждаща мисъл и да затвърдим такъв устойчив модел на разсъждение, който да ни преведе успешно през проблемите и затрудненията, без да ни позволява да ги натрупваме.

Поведенческото укрепване ни показва как да се адаптираме бързо и с лекота, да сме пластични и да умеем бързо да променяме посоката на действие. Учи ни как да изготвяме устойчив модел за справяне, базиран на индивидуалните ни способности и ресурса, с който разполагаме.

В следващите материали по темата, ще ви запознаем с всеки отделен аспект в трите категории, ще обясним логиката, по която работят, а практическото им приложение ще оставим на вас. В коментари под всяка статия можете да ни дадете обратна връзка как изпълнените от вас конкретни препоръки са променили отделни аспекти в живота ви или по-простичко - в ежедневието ви.

А до тогава: не забравяйте, че щом сте стигнали до това изречение, значи до резилианса ви дели една малка воля разстояние.

*resilience - от англ., сборно понятие от различни области на живота, което съчетава в себе си жизнеустойчивост, разширена ефективност, устойчивост на характера, емоционална компетентност в разбирането на другия и ситуацията, компетентност в справянето със стреса и мн.др. На български няма утвърдена дума и затова оставяме термина резилианс, който и в нашия език вече се е наложил.

ИЗБРАНО