Вирусите са микроскопични инфекциозни агенти, които могат да се размножават само и единствено в жива клетка, защото нямат свой размножителен апарат. Растенията, животните, бактериите и хората съдържат клетки, които са потенциални гостоприемници на вирусите. Извън клетката, вирусите са неактивни, но по-неприятното е, че някои от тях могат да преживеят съхранени хилядолетия.

Вирусите не са организми, въпреки, че притежават генетичен материал и протеинова обвивка. Те могат да са РНК или ДНК вируси, но никога и двете. Нуклеиновата киселина в тези генетични структури кодира уникалната за всеки вирус информация.

Това, с което осъществяваме първи контакт е вирионът, който представлява инфекциозната неактивна форма на вируса извън клетката. Вирус-клетката е активната форма на вируса, която се размножава вътре в нас.

Заразяването обикновено става, когато вирионът се закрепи за клетката и инжектира генетичния си материал в нея или премине през клетъчната мембрана. Следва сложен процес на размножаване, наречен репликация. Преди това обаче, самата клетка-гостоприемник трябва да има рецептори за вируса, за да може той да проникне вътре. В противен случай заразяването е невъзможно. Това е причината някои вируси да се срещат само при определени животински видове.

След заразяването на клетката, вирусите се размножават и когато "узреят", те я напускат и заразяват нови клетки. Но как ще се отрази вирусът на колонизираната от него клетка зависи както от неговите разрушителни тенденции, така и от условията на околната среда. Някои вируси причиняват бърза смърт на клетката и освобождават голямо "потомство". Други могат да останат дълго време в латентно състояние. Това означава, че генетичната информация остава неинтегрирана в ДНК-то на гостоприемника и това може да продължи дълго време, без вируса да причини увреда, докато не получи провокация от околната среда или имунната защита на организма не намалее.

РНК вирусите формират около 70% от всички вируси. РНК вирусите мутират в много по-висока степен от ДНК вирусите и това е една от основните причини да не можем да създадем траен имунитет към по-голямата част от тях.

Естествени защитни механизми

Човешкото тяло е почти съвършен организъм, който в еволюцията си е създал редица защитни механизми. Един от тях е имунната ни система, която представлява арсенал от специфични клетки, натоварени със задачата постоянно, чрез кръвта, да проверяват състоянието на другите тъканнии клетки. Когато се засече болна, мутирала или заразена клетка, се задейства каскадна реакция на имунните клетки, чиято цел е да елиминира болестотворния причинител и да премахне увредените клетки от тялото. Както можете да се досетите, капацитетът на имунната система не е без лимит, иначе просто нямаше да боледуваме от инфекции. Затова, при възможност, трябва да ѝ се помага.

Респираторните вируси са онези вируси, които засягат горните и долните дихателни пътища. Обикновено тези инфекции протичат леко, но много хора имат генетична предразположеност към усложнения, а много от тези вируси имат способността да влияят върху други основни заболявания - обикновено сериозни и тежки, свързани с компрометирана имунна система, като автоимунни или онкологични заболявания.

Основните и най-често срещани респираторни вируси са аденовируси, коронавируси, реовируси, риновируси, респираторно-синцитиален вирус, грипните и парагрипните вируси. Те причиняват различни по степен и сила възпалителни заболявания на лигавиците на устната кухина, носа, дихателните пътища и белите дробове, (гърло, ларинкс, трахея, бронхи, алвеоли). В симптомите им могат да присъстват също стомашно-чревни оплаквания, болка в мускулите, загуба на апетит, треска, главоболие и обриви, причинени обикновено от токсичните ефекти на вируса върху целия организъм.

Температурата не е изолиран симптом, но е симптом, който показва реактивност на имунната система и е маркер, че организмът се бори активно срещу инфекцията. При висока температура вирусите обикновено намаляват размножителните си способности, докато клетките на имунната система увеличават потенциала си на делене и своята активност. Затова медицинската наука не съветва изкуствено сваляне на температурата до 38.5 градуса, особено, ако болният я толерира без страдание.

Много често организмът ни сам се справя с вирусните респираторни инфекции, но има средства, които облекчават състоянието по време на боледуването. Тези медикаменти са симптоматични и не атакуват причинителя на инфекцията, а действат върху породените вече ефекти като просто ги маскират.

Антибиотици при вирусни инфекции не се приемат, защото са ефективни само при бактериални. Ефектът от антибиотичното лечение в случай на вирусна инфекция би бил намален потенциал на имунната система и удължено време за лечение и боледуване, с добавяне на допълнителни симптоми. С две думи - антибиотикът е незаменимо средство само тогава, когато е наложително. Друг е въпросът, че при дългото боледуване от вирусна инфекция може да се насложи и бактериален причинител, но за това трябва да има категорични данни. Превантивно използване на антибиотик? Не!

Има други медикаменти обаче, които атакуват директно вирусите и с това намаляват периода на боледуване и правят протичането на инфекцията по-леко, особено, ако се приложат рано, при появата на първите симптоми.

Атака на два фронта

Viruxan® Forte е лекарствен продукт, с доказан двоен механизъм на действие - антивирусно и имуноактивиращо. Viruxan® Forte съдържа активното вещество inosine acedoben dimepranol (IAD), молекула с повече от 50 години опит в реалния живот и установен профил на безопасност*.

Антивирусното действие на Viruxan® Forte се основава на потискане репликацията на вирусната РНК в клетката и по този начин той пречи на възпроизвеждането на вирусите.

снимка: Ewopharma

Имуноактивиращата активност е свързана с увеличаване броя и функцията на специфични клетки на имунната система, чиято цел е да убият заразените с вируса клетки. Те се наричат естествени убийци или NK клетки (natural killers).

Viruxan® Forte е изключително удобен за прием. Разтваря се лесно и бързо в 100 ml студена или хладка вода. Има приятен вкус на лимон. Дозировката се определя въз основа на телесното тегло на пациента и естеството и тежестта на заболяването. Обикновено за възрастните се препоръчва 3 до 4 сашета от 1 000 mg дневно за 5 до 14 дни. Лечението трябва да продължи до 1 -2 дни след отзвучаване на симптомите.

снимка: Ewopharma

Преди употреба прочетете листовката!

Колкото и да не ни харесва ситуацията, пред която се изправи целия свят покрай коронавируса SARS-CoV-2, истината е, че вирусите са навсякъде около нас и са много на брой. С наближаване на следващия сезон на респираторните инфекции това, което можем да направим като своя защита, е да се запасим с необходимото и при първи симптоми да атакуваме. А най-добре е да не ни се налага...

снимка: Ewopharma

*Кратка характеристика на продукта BG/MA/MP-58637/ 13.04.2022

Съобщаване на нежелани реакции

Ако получите някакви нежелани лекарствени реакции, уведомете Вашия лекар. Това включва всички възможни неописани в листовката на лекарствения продукт нежелани реакции. Можете също да съобщите нежелани реакции директно чрез:Евофарма ЕООД, e-mail: pharmacovigilance@ewopharma.bg

Като съобщавате нежелани реакции, можете да дадете своя принос за получаване на повече информация относно безопасността на това лекарство.

*Материалът е подготвен със съдействието на Ewopharma