Това заяви пред журналисти проф. Елена Шипковенска, ръководител на Катедрата по превантивна медицина към Факултета по обществено здраве в Медицинския университет - София, цитирана от БТА.

Тя представи данните от проучване, започнало на 1 януари 2009 г. и продължило 32 месеца в 8 европейски държави, включително и България. Проучването е поръчано от Европейската комисия. В него са участвали 1002 българи над 15-годишна възраст.

Най-висока степен на здравна грамотност е установена в Холандия, Ирландия и Полша. България и Испания са на последно място. 51 на сто от анкетираните се затрудняват при разбирането на здравна информация, публикувана в медиите. Най-трудно намират и разбират здравна информация хората над 55-годишна възраст, безработните и тези с нисък социален статус и нисък образователен ценз, каза още проф. Шипковенска.

81 на сто от запитаните твърдят, че разбират какво им говори лекарят, но се оказва, че всеки трети не знае към какъв специалист да се обърне за помощ при спешен случай. Неразбирането на информацията от лекаря се състои в това, че пациентът не асимилира добре как ще протече лечението му и какви процедури му предстоят. Информацията за профилактиката на болестите е разнопосочна и още по-трудна за разбиране, според проучването. Най-слабо се разбира темата за промоцията на здравето.

За България проучването сочи, че най-образованите лица живеят в най-големите градове в страната, като високият социален статус и образование кореспондират с висока здравна грамотност при 71 на сто от участниците в проучването. Ниската грамотност води до влошено здравно състояние на населението, до увеличаване на риска от пациентски и лекарски грешки, до увеличаване на хоспитализациите и до нарастване на публичните и личните разходи за здравеопазване, каза доц. Кънчо Чамов, ръководител на Катедрата по здравен мениджмънт.