Протестиращи срещу презастрояването и в защита на свободното къмпингуване
Хората са недоволни, че в промените на закона не са вписани всички видове дюни
Отново протест в центъра на София. Недоволството е в навечерието на окончателното приемане на промените в Закона за устройство на черноморското крайбрежие.
Хората са недоволни, че в промените на закона не са вписани всички видове дюни, в случаи, че върху тях някой незаконно разположи кемпер, палатка или мине автомобил, съобщи bTV.
Недоволстват и от това, че няма никакви правила за свободното къмпингуване.
Законодателите обаче уверяват, че дюните са защитени и ще има отсрочка за глобите за нарушители при свободно къмпингуване.
Половин година след като бяха унищожени над 1 декар бели дюни на къмпинг Смокиня, собственикът на парцела го е оградил.
По телефона собственикът на терена Иван Нончев отказа коментар.
В имота му на първа линия попада и друга каравана. Екоинспекцията издирва собственика й да я премести, защото е върху дюна.
"РИОСВ нищо не могат да кажат, защото аз, повтарям, съм от 10 години тук. Аз нямам забележка, нямам направен акт. Унищожен е само ето този ръб, разбирате ли", заяви Тончо Михайлов - собственик на каравана.
В София природозащитници се обявиха против закона. Според тях в текстовете не са включени "зараждащите" се дюни и няма глоби за строителство върху тях.
"Законодателят не иска да се защитят всички видове дюни, а тази част от тях е 70% частна собственост", обясни Тома Белев, Асоциация на парковете в България.
Ще има отсрочка от близо година и половина, преди да започнат да се санкционират онези, които разпъват палатки извън къмпингите и свободните зони. Глобите ще са от 500 до 3000 лв. Наказанията за неопазване на дюните - от 500 до 5000 лв.
"Дори да сме защитили 4-5 дюни, защо да ги оставим незащитени за някакъв период, за период, в който се води дебат има, или не зараждащи се дюни", коментира Искрен Веселинов, председател на регионалната комисия.
Утре законът влиза и в пленарната зала, след като днес премина през ресорната комисия.
Ако законопроектът бъде окончателно приет, природазащитниците обмислят различни начини за реакция - от протести през искане за вето от президента.