Редица надписи доказват категорично, че кирилицата е българска. Това проф. Николай Овчаров казва за БТА по повод приетите на първо четене изменения във формулировката на празника 24 май като официален празник.

С направените изменения денят 24 май ще се отбелязва в календара като Ден на българската писменост, просвета и култура, а не като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Най-ранният надпис на кирилица в света е открит в скалния манастир при Крепча, Поповско. В него е отбелязана годината 6430 от сътворението на света или 921 по нашето летоброене. Това показва, че текстът е изпълнен само няколко десетилетия след като е създадена кирилицата, посочва ученият.

Също от този район, вече от столицата на Първото българско царство - Велики Преслав, е надписът на Алцек от 931 г. врязан върху керамичен съд. Най-сетне от манастира при Черноглавци, Разградско, произхожда каменен надгробен надпис с дата 954/955 г. Т.е. тези три надписа, направени през първата половина на 10 век, са съвсем съвсем точно датирани, допълва Овчаров.

По думите му тези факти са с изключително важно значение. "Като сравнение само ще кажа, че примерно другата държава, която си служи с кирилица - Киевска Русия, приема християнството в края на 10 век, най-ранните надписи кирилски там са чак след 988 г.", допълва Овчаров.

Това според него са много важни аргументи, защото по този начин не може да се говори нещо друго, освен че надписите - кирилицата, и надписите, които се пишат на кирилица, се правят за първи път в България, т.е. езикът, на който те са правени, съвсем нормално е български или старобългарски.

Професорът припомни и основните факти - братята Кирил и Методий създават глаголицата въз основа на солунските български говори. След смъртта на Кирил и преследването на Методий във Велика Морава, техните ученици са приети от българския княз Борис-Михаил в Плиска и именно те създават азбуката, на която днес пишат българи, руси, украинци, сърби, монголци и много други народи.