Чл. кор. проф. Васил Николов: Славянските страни, които пишат на кирилица, използват българска писменост

На празника трябва да се подчертава винаги нашият принос, да се припомнят корените на това дело, което е спасено в България, казва зам.-председателят на БАН

Снимка: Булфото

Чл. кор. проф. Васил Николов: Славянските страни, които пишат на кирилица, използват българска писменост

14:26 | 7 октомври 2020 | Редактор : Калин Каменов 246 8521 Снимка: Булфото

Остър дебат и полярни позиции в обществото предизвика законопроектът за изменение на Кодекса на труда, внесен от "Обединените патриоти" и подкрепен от ГЕРБ за промяна на името на националния празник на 24 май. Промяната предвижда думите "24 май - Ден на българската просвета и култура и славянска писменост" да бъдат заменени с "24 май - Ден на българската писменост, просвета и култура".

Още по темата

От ГЕРБ подкрепиха предложението с уговорката, че подобна промяна се нуждае от национален дебат и консенсус. Дебатите по темата вече са факт. А основният спор е в премахването на определението "славянска писменост" от името на празника. Всъщност кирилицата е българско творение и това е факт, който все още не е получил своето заслужено признание в света, а промяната би могла да спре посегателствата върху българската роля в развитието на славянските култури.

Според опонентите на законопроекта предлаганата промяна изтъква на преден план единствено ролята на Българя в съхраняване на делото на Кирил и Методий, а премълчава общославянската и европейска значимост на светите Просветители, с което се свежда 24 май само до официален празник в България, но не и до ден, на който се отбелязва памет с международна и общочовешка значимост.

Присвояваме ли си празника 24 май с промяната на името и каква е позицията на БАН по така внесения от ВМРО законопроект? По темата разговаряме с член кореспондента и зам.-председател на БАН проф. Васил Николов, който е и ръководител на проекта по издаването на книгата на БАН "За официалния език на Република Северна Македония".

Аз лично подкрепям предложението на вносителите да се промени наименованието на празника, казва проф. Васил Николов

Снимка: Личен архив

- Проф. Николов, има ли БАН цялостна позиция по така внесения законопроект от ВМРО и подкрепен от ГЕРБ за промяна на името на официалния празник на 24 май?

- От три института на Академията е поискана позиция относно промяна на името на официалния ни празник на 24 май. Иначе обща позиция на БАН няма. Но и не е поставено такова питане, за да има обща позиция. Становища по темата имат три института. От формална гледна точка правният институт не възразява на предлаганата промяна, позицията на Института по български език е умерена против промяна, а становището на Кирило-Методиевския научен център е емоционално против. Структурите на БАН имат право да излязат със самостоятелна позиция, това сега могат да направят и други. Това се отнася и за всеки учен, който има становище, особено за тези, които професионално познават тематиката на дискусията. Редно би било да има и по-широка дискусия по темата, след като се има предвид и общата политическа ситуация на база това кои държави използват кирилицата. Спорът има много аспекти, не е чисто научен. Не трябва да се пропуска и външнополитическият аспект.

- Каква е вашeто лично становище по тази тема?

- Аз лично подкрепям предложението на вносителите да се промени наименованието на празника. Мисля, че е разумно. Като цяло терминът "славянска писменост" винаги ме е озадачавал, защото няма обща славянска писменост. За славянските страни, които пишат на кирилица, това не е славянска писменост, а е българска писменост, те използват българска писменост. Трябва да сме наясно, че този вариант на писменост, който сега се използва, е създаден в средновековната българска държава. Така че как да говорим за "славянска писменост", когато от 24 страни, които пишат на кирилица, само 6 са славянски, едва ли е правомерно. В същото време, други още толкова славянски страни пишат на латиница. За каква славянска писменост говорим?

- Трябва ли да ни притесняват опитите и амбициите на Скопие да си присвои и този празник?

- Не, нека всички да празнуваме това велико дело на Св. Св. Кирил и Методий. Но трябва да се подчертава винаги българският принос, да се припомнят корените на това дело, което е спасено и развито в България. То започва с глаголицата, а България създава условия азбуката да бъде в трансформирана в т.нар. кирилица, която е по-лесна за усвояване. Ако не беше ролята на българската държава, на Борис Първи, най-вероятно това дело щеше да умре. Празнуването светите братя започва в България в средата на ХІХ век, а празникът 24 май започва да се отбелязва от други славянски страни едва в последните десетилетия на ХХ век. Доколкото зная, само в България празникът на 24 май е официален. Така че трябва да бъде празнувано, както и досега, но винаги трябва да се подчертава къде са корените на това, което се празнува.

- И как може да спрем провокациите от руска страна по темата? (б.р.-преди три години - през 2017 г., при визитата на президента на Македония в Русия, руският президент Владимир Путин каза, че славянската писменост е дошла "при нас от македонската земя", като това не e първата провокация от руска страна относно българския принос в славянската писменост и култура. Тази година за 24 май руска изложба за светите братя Кирил и Методий в София ги представи като "реформатори на славянската азбука, създатели на църковнославянския език, първи разпространители на грамотността и просветата в Русия" и нито дума за България.)

- Това, което се случи по време на изложбата за 24 май т.г., в която България и българският принос изобщо не се споменаваха, провокира много наши интелектуалци и политици да вземат отношение. Тогава се породи идеята за промяна на името на празника, защото под общото наименование празник на "славянската писменост" България я няма, приносът на България в това дело удобно за някои държави изобщо не се отбелязва. Така в рамките на една мъглявина, наречена "славянска писменост", се пропуска ролята на България в това дело.

- Защо не можем да получим консолидация по знакови за нацията ни въпроси в нашето общество? Защо вечно има разнопосочно говорене по тези теми у нас, които би трябвало да доведат до пълно обединение, както при южните ни съседи - Гърция, по спорните въпроси с Република Северна Македония?

- Не съм политик и ми е трудно да дам точен отговор. Все пак аз се занимавам с наука. Но ми се струва, че като най-близки роднини с македонците все прощаваме... Може би това е причината България да не взема по-твърда позиция. А пък деликатната наша позиция, навън се тълкува нееднозначно и ни носи негативи. Разбира се, това е тема на разговор между специалисти, не съм между тях.

- Как очаквате да се приеме тази промяна на името на празника 24 май в обществото, защото веднага се породи дискусия?

- Мисля, че трябваше предварително да се дискутира в обществото, защото на много голяма част от хората темата в нейните научно-политически тънкости им е далечна. Според мен трябваше да се обясни спокойно какви са пасивите и активите на една такава промяна и да се прецени кое работи най-добре за нас като държава. Все пак всяка държава има своите национални интереси. Не се сърдя на хората, които не разбират нуждата от промяната, но трябва да бъде разбрано, че дискусията за 24 май не е чисто научна - когато става дума за обосноваването на един официален празник трябва да бъдат съобразявани и съответните вътрешно и външнополитически аспекти. Учените и политиците пък трябва да са достатъчно отговорни, когато подхождат към такава промяна и да я обсъждат съвместно преди да бъде предложена. Пак казвам, аз лично я подкрепям.

ИЗБРАНО