Проф. Николай Габровски - неврохирургът, за когото мозъкът е люлката на всичко, което сме
51-годишният лекар е син на доайена в неврохирургията в България проф. Стефан Габровски
"Камъкът си тежи на мястото" и "Най-ценното, което можеш да дадеш на децата си, са крила и корени". Това са две от житейските максими, в които вярва и следва един от най-добрите неврохирурзи не само в България, но и в света, проф. Николай Габровски.
И това не е изненада, тъй като въпреки многобройните възможности да практикува извън пределите на страната ни, от 25 години той е част от Клиниката по неврохирургия на най-голямата спешна болница в България - "Пирогов", която от 2000 до 2011 г. е ръководена от баща му - доайена в специалността проф. Стефан Габровски. Дядо му - д-р Ганчо Савов, пък е един от основателите на военната неврохирургия.
Изненада обаче бе появата на 51-годишния неврохирург в президентството тази сутрин, като кандидат за премиер на ГЕРБ.
"Надявам се, че изборът за мен, като личност, която е консенсусна и професионална, ще даде възможност за един нов тон в политиката, защото чисто политическите страсти - нищо не доведоха. Ще разчитаме повече на професионализъм", посочи проф. Габровски след срещата си с държавния глава.
А за професионализма на зам.-директора на "Пирогов", който само преди дни - на 29 ноември, навърши 51 години, свидетелства дългата му биография, многото спасени животи и запълнения график с месеци напред.
Макар като ученик да е убеден, че не иска да става лекар, в последните класове от гимназията Николай Габровски променя мнението си и през 1996 г. след 6 години обучение в Медицинския университет в София и една година в Медицински университет "Рене Декарт" в Париж, получава своята диплома. Специалността "неврохирургия", като че ли е предопределена. Габровски-младши я получава през 2004 г., като в същата година защитава дисертация за присъждане на научна и образователна степен "доктор" на тема "Значение на задна съединителна артерия за неврохирургичната практика".
"Мозъкът е люлката на всичко, което сме - съзнанието, паметта, емоциите, духа. Ние знаем на молекулно ниво какво се случва в мозъка, но за същността на това как мислим, говорим, виждаме, слушаме знаем все още малко. Иска ми се да вярвам, че нещата, които предстоят, са добри. Надявам се оптимизмът, който ме е движил дотук, да продължи да го има", казва пред националното радио на рождения си ден преди година Николай Габровски.
Специализирал е многократно в Белгия, Холандия и Германия, от март 2014 г. той е професор по неврохирургия, а от 2021 г. е най-младият член-кореспондент на Българската академия на науките в направлението "Медицински науки".
В свои интервюта проф. Габровски споделя, че часовете в операционната всъщност са най-спокойната част от денонощието му. Опитва се да поддържа добра форма със спорт, макар да има много малко свободно време. Предпочита да кара колело, а през зимата да кара ски. И макар лекар трето поколение, не е настоял неговите деца - син и дъщеря, да следват пътя му. Оставил ги е да изберат съвършено различни специалности. Съпругата му също не е медик.
"Хирурзите са малко като спортистите - цял живот си обучаван да преодоляваш тези моменти на умора, болка, колебание и слабост и да продължиш напред. Няма кой да ти довърши операцията, независимо колко тежка и сложна е тя. Така е и с подхванатата работа - трябва да се справиш", категоричен е неврохирургът.
Може би и заради това си разбиране, проф. Габровски е дал съгласие да се опита да оглави редовен кабинет. Дали ще се справи с поетия ангажимент извън операционната, предстои да разберем.