"Устойчиво работя в посока да раздвижа проекта за Детската болница в кв. "Горна Баня" и да го доведа поне до първа копка" - това каза министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков в предаването "Лице в лице" по bTV. По отношение на протонния център, който бе изваден от ПВУ, той каза, че е писал до финансовия министър с искане да се намерят средства. 

По думите му не става дума за публично-частно партньорство, а за държавно финансиране, което ще бъде осигурено най-вероятно под формата на заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Дружеството, което беше учредено и което трябва да се заеме със строителството на болницата, има капитал от малко под 100 млн. лева, който очевидно няма да стигне за осъществяването на проекта, каза още министърът.

Има осигурен терен, кадастрален план, определени са сградите, които трябва да бъдат разрушени, обществената поръчка е спечелена и се очаква до края на годината да започне разрушаването.

До края на годината се очаква да е готово и техническото задание, което разработва ЕБВР. То ще даде реална представа колко ще струва Детската болница и ще даде възможност да се стартира архитектурен конкурс, обясни министър Хинков.

Що се касае до електронните рецепти, той каза, че над 80% от електронните рецепти вече се изпълняват, а от 8 декември се очаква да влезе в сила удължаването на срока на изписване на антибиотици с хартиени рецепти. 

Гратисният период ще е до 1 април и беше договорен на среща между министър-председателя и съсловните организации на 17 ноември. Според Христо Хинков от Българския лекарски съюз (БЛС) са настояли за удължаването на срока на действие на хартиените рецепти, особено в случаите на лекари, които нямат възможност да се електронизират, възрастни хора, пенсионери, които нямат електронен подпис.

Проблемът с рецептите за антибиотици е комплексен, обясни Христо Хинков. Той изцяло променя практиката на обикновена рецепта да се изписват всякакви антибиотици, второ - когато този антибиотик го няма, да се дават други антибиотици от аптеката и дори да се купуват антибиотици без рецепта. Тази безразборна употреба на антибиотици е довела до първото място на България по антибиотична резистентност в Европа, припомни министърът.

И след 1 април лекарства ще бъдат изписвани с хартиени рецепти, като договорката с БЛС е да се направи проучване и да се види каква е готовността изцяло да се премине до края на 2024 г. или по-рано към електронизация на рецептите, допълни Хинков.

Относно периодичните липси на лекарства министърът посочи, че не са характерни само за България.

"Имах среща с комисаря по здравеопазване Стела Кариакиду, която беше в България преди две седмици. Тя каза, че този проблем е и европейски. Той е мултифакторен и се дължи на проблеми, свързани с производството, на различен интензивен реекспорт, на употреба на лекарства не по предназначение. В България проблемът е свързан и с това, че има изкушение за реекспорт", обясни Хинков.

На въпрос ще имаме ли протонен център той отговори, че не знае.

"Всички искаме да имаме протонен център, но се оказа, че няма средства. Проблемът е на първо място финансов и свързан с това, че от известни изчисления се оказа, че някои от големите проекти, заложени в ПВУ, може би трябва да претърпят ревизия. Протонният център беше заложен и беше изваден от плана. Аз съм написал писмо до финансовия министър за това, че е необходим протонен център и че той би трябвало да се изпълни.

По ПВУ не може поради сроковете, които са поставени в него, и преценката, че може би няма да се свърши работата навреме. Основното съображение е, че няма да спазим сроковете. Ние имахме готовност да развием този протонен център още през лятото, но по редица причини не стигнахме до това. Има и закъсняване, има и преоценка на финансите, които са по ПВУ и има решение на правителството този проект да се изпълни с бюджетни средства. И това е нашата задача в момента, средствата да се намерят".