Проф. Асена Стоименова: В ЕС българите най-много доплащат за лекарства

Струпването на аптеки в големите градове е резултат от недобрата регулация, смята тя

10:55 | 25 септември 2020 | Редактор : Калин Каменов 14 1866 Снимка: Булфото

Проблемите с липсата на аптеки в малките населени места и недостигът на денонощни аптеки са от години. А от вчера държавата даде летящ старт и на бизнеса с лекарства през вендинг машини. До този момент тези вендинг машини се намираха само на територията на аптеките и там се продаваха само лекарства без рецепта, т.нар. "отиси". Това обяви пред БНР проф. Асена Стоименова, председател на Българския фармацевтичен съюз, която поздрави своите колеги с днешния международен празник.

Извънредна обстановка

"Основната мисия на фармацевтичната професия е да помага на хората да използват по-добре лекарствата, по-рационално, със съответния съвет и консултация, особено в тези тежки времена на пандемия, когато сме натикани в ролята на продавачи в бели престилки. Магистър фармацевтите сме учили да помагаме на хората и на лекарите да направят своя избор на правилното лекарство в точния момент, да предотвратят грешки. В друг държави има правителствени проекти, в които фармацевтите със своите консултации намаляват с 20-30% разходите за лекарства. В ЕС българският пациент доплаща най-много за лекарства", обясни тя.

"Преди да говорим за нормативни промени, трябва да говорим за промени в мисленето. В последните години регулацията на аптечната дейност, както и направленията клинична фармация и фармацевтични грижи, изискват съответните нормативни регулации. И дори наскоро в закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти, който се гледа на комисията към НС по здравеопазване, отпадна един текст, който щеше да даде възможност на фармацевтите да се занимаят с дейности по промоция на здравето. Системата на здравеопазването трябва да се гледа холистично, т.е. цялостно. Всички в един екип - лекари, фармацевти и пациенти - всеки със своята отговорност. В центъра да бъде пациентът. Системата да бъде подкрепяща за пациента, фармацевта и лекаря, за да могат те да вземат решение е единствено основание професионализъм", каза още тя.

Според нея в последните месеци в условията на битката с вируса още повече стана ясно колко са важни фармацевтите, които са на първа линия. "Особено, когато хронично болните се притесняваха да посещават своите лекари, имаше и недостиг на лекарства. В тези кризисни моменти стана ясно, че фармацевтът е най-достъпният медицински специалист и че неговият съвет е безценен. Важни и съществени се оказаха не само знанията на фармацевтите, а и техните умения за комуникация в това извънредно положение. Системата изисква не само специалисти, а и определено ниво на организация", смята Стоименова.

Относно обвиненията към нея, които й бяха повдигнати от прокуратурата за нейни изказвания в началото на коронакризата, тя смята, че е съобщила пред БНР и БНТ световноизвестни тенденции в лекарственото снабдяване.

"Прокуратурата намери, че това са тревожни факти. Софийският районен съд върна обвинението обратно на прокуратура, тъй като мотивите на 23-и състав бяха, че не разбира в какво ме обвиняват", поясни тя.

Проф. Стоименова сподели и за инициираните няколко проверки (в т.ч. 2 данъчни) срещу нея като физическо лице и БФС - като юридическо лице, както и проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), в качеството ѝ на изпълнителен директор на Дирекцията по лекарствата.

"Очевидно държавната машина се организира, може би за да се дисциплинира гласът на фармацевтичното съсловие", каза проф. Сербезова.

Относно бизнеса с лекарства през вендинг машини, тя смята, че към момента, според действащото законодателството, единственото място, където могат да се отпускат лекарства, това са аптеките.

"В дрогериите могат да се отпускат лекарства по списък, т.нар. "отиси" (лекарства без рецепта). Но дори и тези лекарствени продукти могат да станат вредни при злоупотреба. Затова държавата е предвидила консултация. Не говорим само за недостиг на лекарства и аптеки. Всеки пациент трябва да има достъп до фармацевт. Фармацевтичната консултация, изобщо фармацията и здравеопазването в това последно звено са превърнати в бизнес с лекарства. Да обаче лекарствата са особен вид стока. Те могат да помогнат, но и да навредят. Някой трябва да проследи тази употреба. И тази грижа е безценна. Законодателството изисква тези вендинг машини да бъдат единствено на територията на аптеки, макар че Законът за лекарствените средства се променя през месец...

Основните въпроси са:
Потърсено ли е мнението на Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция по лекарствата, защото виждаме, че водещо е Министерството на икономиката - и това в никакъв случай не е само бизнес;
Проектът съобразен ли е с настоящото законодателство в сферата на лекарства (тук отговорът е очевиден);
Как ще се осигури съответствието на отпускането на лекарствени продукти в правилата на добра фармацевтична практика;
Как магистър фармацевтите ще контролират предписването и отпускането - това е дейност, която не може да се върши от автомати...

Дали този проект би приближил лекарствата до хората? Те трябва да ги приближат по безопасен начин, със съответната фармацевтична консултация и не за сметка на обезсмислянето на фармацевтичната професия", сподели още Стоименова.

"Струпването на аптеки в големите градове е резултат от недобрата регулация на аптечната дейност, време е за по-дългосрочни стратегии, а не за решаване на парче", категорична е тя.

ИЗБРАНО