Пробиотик - от първия ден на антибиотичното лечение

Всеки пробиотик ли е полезен?

08:06 | 27 март 2024 | Автор : Анелия Николова 6 2268 Снимка: iStock by Getty

Някои специалисти разглеждат човешкия микробиом като отделен орган, който взаимодейства с целия организъм на централно и локално ниво. Микроорганизмите, които населяват телата ни, носят здравни ползи, което не може да се каже за патогенните им събратя - причина за редица заболявания. Доста често едните и другите са дори от общо семейство. Когато в организма настъпят промени в баланса на микросредата, организмът влиза в състояние, познато като дисбиоза. Дисбиозата се лекува с пробиотик, но пробиотикът може да бъде и средство за подобряване на средата, когато има увреждащи фактори, които все още не са нарушили баланса на микроорганизми и затова няма и изявена симптоматика. Като например, употребата на антибиотици.

Здравето ни

Антибиотици? Кога?

Антибиотично лечение може да се прилага при различни инфекциозни състояния, при които има бактериален патоген, който организмът сам или не може да пребори, или възпалението застрашава функцията на цял орган или система. Обикновено антибиотикът се прилага след микробиологично изследване, взето от засегнатия орган - най-често чрез секрет или кръв. Огромният казус, който често разпалва страстите около есенно-зимния сезон, е дали трябва да се дава антибиотик при вирусни респираторни заболявания. Има категоричен и кратък отговор на това: Да, трябва, АКО... Зад това "АКО" стоят на първо място адекватността на лекуващият лекар - доколко е запознат със специфичния симптоматичен хода на вирусната инфекция, с възможните усложнения и дали проследява пациента, или го вижда за първи път, вече усложнен.

Обикновено вирусните респираторни инфекции разгръщат симптомите и стигат пик на инфекцията между 2 до 4 дни, след което, ако не се получи усложнение, болестта трябва да започне да затихва. Когато има задържане на симптомите с последващо влошаване на отделен симптом, група симптоми и/или общото състояние на човек, придружено с ново устойчиво повишаване на температурата (при лица, които не са имуносупресирани или с тежка хронична патология), явно е дошло време за антибиотик, защото вероятността да се е развила вторична бактериална инфекция поне теоретично, нараства. Това, естествено, не означава, че автоматично трябва да се прибегне към първия, най-разпространен, широкоспектърен антибиотик. Ако е възможно, трябва да се направи микробиологично изследване с антибиограма, за да се разбере патогенът към каква молекула е чувствителен. Ако състоянието не търпи отлагане, тогава антибиотикът се предписва от инфекционист или от лекар със специалност, свързана със засегнатата система, напр. пулмолог, УНГ-специалист, уролог и т.н., който може клинично да оцени състоянието на пациента.

Антибиотик като превенция?

Антибиотичното лечение помага на организма да елиминира патогени - бактерии. Това е единствената му функция. За съжаление обаче антибиотикът се прицелва в структурни елементи на бактериалната клетка, без значение дали тя е болестотворна или безвредна, каквито са бактериите в микробиома, тоест, антибиотиците атакуват ВСИЧКИ бактерии и категорично оказват въздействие върху цялата микрофлора.

Микрофлората, от своя страна, е тясно и независимо свързана с имунитета. Антибиотиците освен че водят до дисбиоза, намаляват и общия имунитет, който единствен се бори срещу вирусната зараза. "Антибиотик за всеки случай" като превенция на бактериално усложнение или да "прочисти" организма от някои "скрити" патогенни бактерии е всъщност рецепта за възникване на бактериално усложнение, тъй като спрямо вирусите този медикамент няма действие. Но има такова срещу имунната система. Допълнително отслабена, тя няма да успее да се справи бързо с вирусния патоген и тогава, когато свърши курса на антибиотика и организмът е съвсем изтощен, може да се насложи вторична бактериална инфекция.

Антибиотика като лечение.

В случаите, когато се налага антибиотично лечение, трябва да се има предвид, че нарушената микрофлора (микробиом) винаги ще даде отражение със симптоми, а те са толкова разнообразни.. Клиниката може да е различна и зависи от това дали е от страна на стомашно-чревния тракт, пикочо-половата система, дихателната система и т.н. Затова е изключително важно при всеки прием на антибиотик да се приема и пробиотик. Но кога? Веднага, от първия прием на лекарството!

Не е все едно какви пробиотици приемаме

Пробиотиците са полезни микроорганизми, които в адекватна доза носят полза за здравето на организма. За съжаление, няма строга регулация за пробиотиците, която да гарантира действителните ефекти на тези добавъчни бактерии и затова пазарът е препълнен с тях. Но колко от тях в действителност усвояваме?

За да бъде полезен един микроорганизъм, в случая пробиотичен щам, трябва да достигне до екологичната ниша, която е характерна за него. Ако пробиотиците се приемат през устата, освен, че трябва да устоят на всички предизвикателства, свързани със стомаха, киселата pH среда, жлъчните соли и ензимите от панкреаса, но те трябва да бъдат и в достатъчно количество, за да създадат своя колония в червата. И още: тъй като свойствата на тези микроорганизми са щамово специфични, характеристиките на даден пробиотичен щам не могат да бъдат приобщени към други щамове от същия вид. От това следва, че не е все едно какъв пробиотик взимаме при една и съща или различна патология. Нито високото микробно число (обикновено между 1 и 10 милиарда бактерии в доза) ни гарантира ползи, защото някои пробиотични продукти имат доказана ефикасност именно при по-ниски микробни числа.

Тези данни действат обезкуражаващо относно ефикасността и избора на пробиотик, но както казват мъдрите лекари - ако трябва да приемаш пробиотик, но не си сигурен какъв, винаги е по-добре да приемаш някакъв, отколкото да изгубиш време в колебания и проучване, и да пропуснеш. И това има пряка връзка с нещо, което чух от един лекар преди години: при едноседмична терапия с даден специфичен антибиотик, въздействието му върху нормалната микробна флора може да продължи до две години след приключване на терапията. И логиката е проста - когато се унищожи една микробна популация от въздействието на антибиотика, тази екологична ниша се заема от друга микробна популация и вероятността да се заеме от резистентна е много по-голяма, тъй като тя е преживяла антибиотичния натиск. Затова, когато от самото начало на лечението се приема пробиотик, шанса да се колонизират нормални бактерии, т.е. да се реколонизират с тях, се увеличава многократно.

Защо е важно да запомним думата "адхезивност"?

От казаното дотук разбирам, че не става ясно какъв точно е подходящият пробиотик при антибиотично лечение. Ясно е само, че трябва да вземаме такъв от първия ден на лечението. За отговор на тези въпроси е нужно да се разбере един специфичен момент, свързан с естеството на чревната флора.

Има два вида флора - транзиторна и постоянна. Постоянната флора е прикрепена към лигавицата на червата, както и към други лигавици. Транзиторната флора, респективно, се състои от свободни, неприкрепени бактерии, които изхождаме ежедневно. Ако приетият бактерий под формата на пробиотик остане в тази транзиторна флора, той ще се евакуира от тялото ни постоянно. За да бъде полезен обаче, той трябва да има способността да се прикрепи към лигавицата, за да може да осъществи своите ползи и метаболитни свойства. Способността за прикрепяване към лигавицата се нарича адхезия и щамовете с висока адхезивна способност са онези, които трябва да търсим и да ползваме. И тъй като статията не е с рекламна цел, ми е трудно да изредя кои са тези щамове бактерии, но вярвам, че всеки заинтересован може сам да открие тази информация. По-важното е, че това е правилния път към възстановяване щетите от агресията на антибиотиците. Има и още един - доказани клинични проучвания за здравни ползи.

ИЗБРАНО