Присъствието на бизнеса в обучението е най-голямото конкурентно предимство на един университет

Предложението за отпадане на държавните такси е нефокусирана, неконцентрирана и неефективна реформа, категорична е проф. Миглена Темелкова, ректор на ВУТП

07:33 | 6 март 2024 0 819 Снимка: личен архив

Как трябва да се развива и от какво има нужда българското образование, за да бъде желано и конкуретноспособно, кои ще са професиите на бъдещето и новите кадри на пазара на труда, кога и как ще се "срещнат" наука, бизнес и държава - отговорите потърсихме от проф. Миглена Темелкова, първата жена, избрана за ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП) и номинирана за председател на Съвета на ректорите.

Проф. Темелкова, има прогнози, че в Европа в следващите 5 години ще си промени драстично структурата на пазара на труда - ще се закрият много работни места, милиони от тях ще се трансформират, други ще бъдат заменени от изкуствения интелект, при трети ще има недостиг, ще се сменят професии, не работни места. Какво е необходимо, за да се подготви новото поколение за професиите на бъдещето?

Посоченото от Вас рамкира параметрите на очертаващото се неравенство на трудовия пазар, вследствие завишените изисквания, свързани с дигитализацията, навлизането на изкуствения интелект, зеления преход, Индустриите 4.0 и 5.0. Това от своя страна обаче очертава все по-силно ролята на образователните институции и по-специално на висшето образование, в създаването на специалистите на бъдещето.

Бизнесът в университетите - това е бъдещето на висшето образование днес. И колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-голяма ще е глобалната ни добавена стойност в следващите години.

Мога да посоча конкретни примери от нашия образователен модел. Той в последните пет години се оказа успешен и ефективен. Бизнесът присъства трайно в учебния процес във Висшето училище по телекомуникации и пощи. Изградили сме партньорства с над 50 компании, включително едни от най-големите ИТ и телекомуникационни корпорации, опериращи у нас и на глобалните пазари. Неслучайно около 83% от студентите при нас работят още от втори курс по специалността си и то твърде често в компаниите - донори на лектори в нашия обучителен процес.

Днес 25% от преподавателите ни работят в едни от най-големите ИТ и телекомуникационни компании - лидери на глобалния пазар. Бизнес партньорите ни инвестират в лаборатории, апаратура, технологии, иновации, софтуер приблизително около половин милион годишно. Стажовете и практиките на студентите са изнесени в реална бизнес среда. Така студентите ни имат възможност да се учат от експерти от реалния бизнес и когато са вече на пазара на труда, те се реализират успешно и срещу високи възнаграждения. Само за пример ще дам, че според рейтинговата система възпитаниците на нашия университет са сред първите три сред техническите висши училища по принос към осигурителната система в България. Това означава само едно - техният труд е високо платен.

Отново ще ви посоча последната ни съвместна инициатива с една глобална компания. Хуауей оборудва кабинет в нашия университет и в този кабинет наши преподаватели ще обучат на първоначални дигитални умения 500 дами в трудно и неравностойно положение. Инициативата Women in Tech е изцяло финансирана от Хуауей и инвестицията на компанията в това начинание само до края на годината достига сто хиляди лева. С това искам да кажа едно - когато бизнесът и университетът имат изградено трайно и ефективно партньорство, те могат да създават и социално ориентирани образователни програми и да дават в обществото съществена социална придадена стойност.

С тези примери искам да кажа, че присъствието на бизнеса в обучението е най-голямото конкурентно предимство на един университет. Това присъствие е нашата визитна картичка и може да бъде отличително конкурентно предимство на българския образователен пазар.

Това ли е основната предпоставка университетите да създават готови кадри за пазара на труда? И къде е ролята и подкрепата на държавата?

Университетите колкото и да се стремят да постигнат резултат, ще остават самотни бегачи в един непосилен само за тях маратон. Без ангажимент на държавата нито една нация няма ефективно образование.

Колаборацията "университет - бизнес" в момента е резултат от настойчивостта на университетите и упоритостта на бизнеса. Държавата има още много какво да направи в тази посока. Ако държавата иска българските университетит да се превърнат в технологични и иновативни хъбове, то тя трябва да създаде благоприятни условия това да се случи. Давам веднага и предложение - да се регламентират стимули за компаниите, които изграждат съвместно с държавните или частните университети на територията на унверситетските кампуси смесени търговски дръжества и затварят цикъла "обучение - бизнес - наука - практика срещу заплащане".

Друг пример - законодателството ни все още не е предвидило формите на публично-частно партньорство между бизнеса и университетите, което би спомогнало още повече ВУЗ-овете и бизнес компании да си партнират в изграждането на кадрите на бъдещето. Още нещо - липсват и стимули от страна на държавата за университетите, които формират, изграждат и надграждат умения и компетенции по професии на бъдещето.

Какви нови умения и специалности ще са необходими, за да се приспособим към глобалната транформация?

Професиите на бъдещето изискват широкоспектърна подготовка в много научни области. Вземете изкуствените органи - сърца, дроб, стави. Днес те се създават с адитивни производствени технологии и се имплементират в човешкия организъм. Материята обаче, от която се създават, приемането й от организма - това е резултат от усилията на интердисциплинарно подготвени не медици, а инженери. Инженери, които познават принципите на новите 3Д технологии, но имат и базови познания в областта на медицината. Същото е и със задвижването на изкуствените стави - там са ни потребни инженери, подготвени не само в областта на мехатрониката, но и в областта на медицината.

Интердисциплинарността следва да е приоритет и на държавата и на университетите в следващите години. Защото вече имаме не само умни домове и умни градове, а умни фабрики, умни материи, умни коли... Това означава, че ние следва да изграждаме все повече смарт специалисти, които вече се състезават не междуполово, а с изкуствения интелект. Държавата обаче с политиките си в областта на българското висше образование съществено изостава от тези глобални тенденции.

Вече втора година развиваме интердисциплинарни специалности. Някои от тях реализираме като обучение и с други университети. Телемедицина например създадохме с Медицински университет - Плевен. Софтуерно проектиране в медицината обучаваме съвместно с Медицински университет - Пловдив. Комуникационни системи за организация на въздушното движение реализираме с Висшето военно въздушно училище в Долна Митрополия.

Специалности като Киберсигурност на високите технологии, Дигитално предприемачество и изкуствен интелект, Компютърни технологии, Дигитално лидерство, Комуникационни мрежи и кибер разследване са нашите интердисциплинарни специалности - флагмани на образователния пазар, защото са уникални и не се предлагат в друг университет в страната и защото в тях е интегриран баланса между теория и практика.

Вие много пъти сте казвали, че има нужда от реформа, и то генерална във висшето образование. Определено като част от тази реформа не приемате "безплатното" висше образование. Съветът на ректорите се обяви против отпадането на държавните такси. Какво предлагате тогава вие - ректорите?

Належащата реформа е да се преструктурира модела на финансиране на висшите училища. Знаете ли, че процента за висше образование тази година е най-нисък в сравнение с последните няколко години? Знаете ли, че тази година този процент е 0,6 от БВП, а миналата беше 0,7?

Ако делът от БВП за издръжка на обучението във висшите училища достигне поне 0,9%, то в българските университети ще има достойни възнаграждения, средства за наука, за материална база, за създаването на благоприятен микроклимат и уют за учене и преподаване, за правене на наука и внедряване.

А по отношение законопроекта за премахването на таксите за студентите държавна поръчка в българските университети, Съветът на ректорите имаше становище и в него аргументирано се обясни защо тази мярка вреди и на българските университети - държавни и частни, и на студентите, и на обществото.

Ще си позволя да дам само няколко свои аргумента. Освобождаването от такси на всички студенти, автоматично сложи знак на равенство между финансово стабилните студенти, между тези, чиито семейства едвам врзват двата края, между сираците, между студентите с един родител, между тези, които имат висок успех, между онези, които трудно вземат семестъра и влачат изпити до завършването си... Това на разбираем език означава да раздадем помощи на цялото население в държавата, без значение дали то работи или не. И понеже социална политика се прави за социално уязвими групи, аз не мога да видя фокуса на тази мярка. Затова за мен тя е нефокусирана, неконцентрирана и неефективна.

Неконценрирана е, защото увеличава неравенството в обществото.Социалната цена на безплатното висше образование ще я плати българския данъкоплатец. Ще я плаща с данъка си и хигианистката, и инженера, и лекаря, и професора, и вие - журналистите. Справедливо ли е да плащате за нещо, което не ползвате?

Тази идея е неефективна, защото декапитализира българските висши училища като ги лишава от единствения, разрешен им от закона, постоянен приход и го заменя с компенсаторен механизъм.

Ако има 150 милиона, които държавата иска да вложи в студентите, то по-логично беше да се промени текста на чл. 4, ал. 11 от ПМС 90 на МС, в който е записано, че стипендията е не по-малка от 120 лева и не по-висока от 200 лева месечно и тези средства да се насочат към разходопокривни стипендии в широк спектър, защото проблем на студентите са не таксите, които варират в различните университети от 100 до 800 лева на семестър, а разходите за живот. Мисля, че това беше мъдрия ход!

Номинирана сте от университети за председател на Съвета на ректорите - каква е ролята на съвета във висшето образованиеи какви са приоритетите пред него?

Един от основните приоритети в работата на Съвета на ректорите в следващите месеци следва да е утвърждаването му като пълноправен партньор в процеса по генериране и реализиране на политиките в областта на висшето образование. Друг неизменен приоритет е запазването на академичната автономия.

Създаването на държавна политика за утвърждаване на България като образователна дестинация на глаболния образователен пазар е също много важен приоритет, по който Съвета на ректорите следва да има принос.

Реформирането на процеса по акредитация е също изключително важно и по това може и трябва да се работи.

За промяната в модела на финансирането на висшите училища вече говорихме. Това също е приоритет пред нас.

Възрастовите ограничения за преподавателите, мандатността, възнагражденията за академичния и административния състав във висшите училища, равното третиране и равния достъп до средства за наука и за държавните, и за частните, и за военните, и за специализираните университети, няма как да не са акценти в работата на Съвета на ректорите.

Сигурна съм, че Съветът на ректорите може да бъде адекватен партньор, но и коректив на законодателната и на изпълнителната власт в създаването, реализирането и отчитането на ефекта от политиките в областта на висшето образование. Казвам сигурна съм, защото и до сега Съветът на ректорите имаше много адекватна роля в редица процеси във висшето образование. Затова приемствеността в политиката на съвета е също много, много важна.

ИЗБРАНО