Днес е официалното представяне на българската ваксина срещу коронавирус. Това ще стане на 15-тия световен конгрес за ваксини, който ще се проведе онлайн. Ръководител на проекта е проф. Андрей Чорбанов от БАН. Прототипът вече е готов.

От екипа, който работи по ваксината разказаха, че става въпрос за имунизация от ново поколение. Ваксината не е нито на принципа на РНК, нито на векторните ваксини. Има вариант дори да се впръсква, вместо да се инжектира.

Проф. дн Пенка Петрова - директор на Института по микробиология "Стефан Ангелов" на БАН, обясни пред БТА, че първият прототип на българската ваксина срещу COVID-19 представлява сбор от къси пептиди, опаковани в липидни наночастици. Ваксината е мултиепитопна и е насочена към множество антигени в коронавируса. Проектът с Института "Пастьор" е към своя край. Получените научни резултати са добри и значими и вече могат да бъдат обявени. Затова проф. Андрей Чорбанов ще представи на този форум постиженията на екипа по разработката на българската ваксина срещу COVID-19 до този момент.

Учените се стремят ваксината да стане по-универсална и да може да се използва и при други вируси. Разработката на българската ваксина е частично финансирана от Института "Пастьор" в Париж, тъй като Институтът по микробиология на БАН е член на мрежата на институтите "Пастьор".

Проф. Петрова съобщи, че "не разполагаме с ваксина във флакон, която да може да бъде прилагана при хора". Предстоят интензивни експерименти с лабораторни мишки, след които ще бъде ясно дали ваксината е безопасна и ефективна. За да бъде разрешена за употреба, при хора обаче, е необходимо да бъде подложена на следващите Фази 1, 2 и 3 на клинични изпитвания, обясни директорът на Института по микробиология на БАН.

"Ние в момента не можем да отговорим на нито един от тези въпроси, свързани с безопасността и ефективността на бъдещата ваксина, но като научен продукт разработката е надеждна. Ако в бъдеще фармацевтична фирма се ангажира да направи фазите на проучване за действието й при хора, ще може да се говори вече за налична ваксина срещу COVID-19", заяви проф. Петрова.

От БАН не могат да направят това. Затова се търси фирма изпълнител, която да тества и евентуално произвежда ваксината. Засега има интерес от фирми извън България и извън ЕС- готови да инвестират. Едната е от Близкия изток, а другата от по-далечния Изток.

Разработват се над 280 ваксини срещу COVID-19 в света

Сега се разработват над 280 ваксини срещу COVID-19 в света, като 245 от тях са влезли във фазата на клиничните изпитвания, съобщи директорът на Института по микробиология. Проф. Петрова уточни обаче, че "много голяма част от тези ваксини впоследствие не стигат до производство, защото не са безопасни или имат висок процент на странични ефекти". Една част от тези ваксини, които се разработват сега в света, не са ефективни, защото ваксина с ефективност под 50 процента не е оправдано да се произвежда и прилага, след като иРНК ваксините гарантират над 95-96 процента ефективност, коментира проф. Пенка Петрова.

По думите й, важен е и икономическият елемент, свързан с това колко би струвала една доза от дадена ваксина, за да се ангажира с производството й фармацевтична фирма. "Ние трябва да отговорим на три въпроса: доколко българската ваксина е безопасна за хората, доколко е ефективна и оттук - дали има смисъл да се прилага, както дали е икономически изгодно да се произвежда и в какъв мащаб", обясни микробиологът. Всичко това предстои да се изясни занапред, Институтът по микробиология на БАН е научна организация и си е свършил работата за разработката на ваксината, която е свързана с Института "Пастьор", заяви директорът.

Докога ще продължават да се появяват нови варианти на COVID-19 в света?

Нови варианти на COVID-19 ще продължават да се появяват по света, защото това е естествен процес на еволюция на геномите на коронавирусите, обясни директорът на Института по микробиология "Стефан Ангелов" на БАН. Ще има нови варианти на COVID-19, които са с повече или по-малко генетични разлики, това е неизбежно, но няма нов щам, каза проф. Петрова.

Сегашният вариант "Делта" , който доминира, е по-заразен и по-лесно се разпространява. "Няма връзка между мутациите на вируса и ваксинациите, според мен", заяви проф. Пенка Петрова.

"Има най-различни теории, като една част от лекарите са на мнение, че опитът на вируса да "избегне" ваксините предизвикат повече мутации, но моето мнение е, че това не е така и че мутацията е естествен и случаен процес. Напротив, голям процент неваксинирано население би довел до повече мутации, тъй като потенциално един индивид би могъл да се зарази от различни вирусни варианти и техните геноми да се комбинират в един организъм", обясни проф. Петрова.

На въпрос докога ще продължи пандемията от COVID-19 , директорът на Института по микробиология на БАН отговори, че според редица учени в края на следващото лято коронавирусната пандемия ще се ограничи в световен мащаб. Предишни подобни пандемии са продължавали по две години, очакваме обратен процес и при тази, при което да сме свидетели на намаляване на случаите от COVID-19 - в световен мащаб.

Има възможност COVID-19 да се превърне в сезонен грип и да "се връща през есента", каза проф. Пенка Петрова. Тя уточни, че всички зимни настинки се причиняват от коронавируси, а през зимата в Европа циркулират около 50 различни коронавируса. Надявам се, че причинителят на COVID-19 ще се присъедини към тази група и ще понижи своята вирулентност поради придобит обществен имунитет към него, изрази увереност директорът на Института по микробиология на БАН.