Предлагат 20 април да стане официален празник

Събитието предизвиква безпрецедентна по мащабите си кампания в света в защита на българския народ , отбелязват в мотивите си от Фондация "Васил Левски

16:53 | 9 януари 2020 | Редактор : Лилия Чалева 282 12689 Снимка: БТА

Денят на Априлското въстание да получи статут на официален празник, който от 2020 година нататък да бъде отбелязван тържествено на датата 20 април, предлагат от Фондация "Васил Левски", съобщи председателят на фондацията историкът проф. Пламен Павлов.

Предложението, разпространено в медиите, е изпратено до президента, министър-председателя и председателя на Народното събрание.

Сред мотивите се припомня, че през Април 1876-а година, в името на една благородна и справедлива кауза, е предизвикана безпрецедентна по мащабите си кампания в защита на българския народ от страна на световната демократична общественост.

"Следвайки делото на Апостола на Свободата, героите на Априлската епопея поставят пред тогавашния свят нерешения "Български въпрос", с което предизвикват Руско-турската Освободителна война /1877-1878 г./ и възстановяването нашата държавност", се казва още в писмото.

Историкът смята, че датата на честването трябва да е 20 април, а не първи май, както е преизчислена по нов стил. В писмото той уточнява, че писателката Галина Златарева, автор на романа "Медальонът", посветен на Георги Бенковски, е предложила пред фондацията Денят на Априлското въстание /20 април/ да бъде утвърден в националния календар.

"Факт е, че у нас редица събития се честват по нов стил, вкл. националния ни празник Трети март, а други - по стар стил, например 6 септември, Денят на Съединението, с оглед на изключителната важност на Априлското въстание е редно неговото честване да бъде на 20 април", посочва проф. Павлов.

Той коментира пред БТА, че предложението е изпратено до институциите, които имат правомощия да утвърдят датата като официален празник, а другата цел е обществена дискусия по темата.

Кратка фактология на Априлското въстание

Общото събрание на комитетите от Четвърти революционен окръг, проведено в местността Оборище на 14 април 1876 г., уточнява плана за въстанието и решава то да избухне на 1 май. Поради предателство турски заптиета се опитват да арестуват председателя на комитета в Копривщица Тодор Каблешков и на 20 април той обявява въстанието, за което уведомява околните села с прочутото "Кърваво писмо". Същият ден въстава и Панагюрище, а Георги Бенковски сформира своята конна "Хвърковата чета", с която обикаля селищата в окръга и ги вдига на въстание. Скоро редовна турска армия и башибозук атакуват въстаналите селища. Първи падат Стрелча, Клисура, а след четиридневни сражения - и Панагюрище. Следва Батак и т.н. Въстанието завършва с разгрома на Ботевата чета и тази на Таньо Стоянов. Близо 80 селища са изгорени, убити са около 30 хиляди жени, деца и мъже.

ИЗБРАНО