На 14 октомври Българската православна църква почита Света Петка, а народът празнува Петковден.

Преподобната Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през XI век. Води благочестив живот, а след кончината й нейните мощи, за които се вярва, че имат изцелителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.

Цар Иван-Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането на старата столица. След това са пренасяни на множество места, докато накрая намират покой в румънския град Яш, където са и досега.

От Петковден започват зимните празниици в календара на българите.

Традиционно се слага началото на сезона на годежите и сватбите, тъй като в народните поверия светицата закриля родилките и плодовитостта. Затова и Света Петка се възприема като покровителка на дома и семейството.

Петковден бележи края на земеделската работа - последната есенна сеитба и прибирането на реколтата. По традиция се правят курбани, селски сборове и служби за здраве и плодородие. Днес празнуват имениците, наречени на светицата, Петко и Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.

 

Празник е и за овчарите.