Българската православна църква отбелязва деня на преп. Антоний Велики (Антоновден).

Антоний е роден около 251 г. в семейството на заможни и благочестиви родители в Египет. Когато бил на 20 години, родителите му починали и му оставили богатството си. Антоний раздал своето имущество, а с остатъка от наследството той поверил сестра си на един девически дом и започнал подвижнически живот. Отначало се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, след това прекарал 20 години при пълно усамотение в изоставена постройка в пустинята.

Антоний бил удостоен с дара на чудотворство и на прозорливост. Когато лекувал болни и прогонвал бесове, той винаги внушавал на излекуваните да благодарят само на Бога.

На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година - на 17 януари 356 г., светецът умира. Погребан е по негова молба на тайно място. По-късно мощите му са открити и пренесени във Виена.

В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве.

Според народните представи Антон и Атанас са двама братя близнаци, които били ковачи и първи изобретили ковашките клещи. Затова Антоновден (17 януари) и Атанасовден (18 януари) се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти. Заедно се празнуват и за предпазване от чумата и шарката.

На този ден празнуват Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка и др.