Вярващите християни празнуват Кръстовден, чието официално наименование в календара на Българската православна църква е Въздвижение на Светия кръст Господен.

Православната църква почита Светия кръст, защото той е бил, образно казано, жертвеникът, на който Иисус Христос се е пренесъл в жертва за изкуплението на цялото човечество.

Стотици вярващи пренощуват на открито на Кръстова гора в Родопите, за да измолят изцеление, рожба и сбъднати желания, тъй като се вярва, че на този ден небето се отваря.

Според вярванията там се съхранява частица от Светия Кръст Господен. На върха, където е поставен Светият кръст, ще бъде отслужен водосвет за здраве и просперитет на българския народ.

Празникът е свързан с три събития в живота на Христовата църква: явяването на светия Кръст на император Константин Велики, намирането на Христовия кръст на Голгота и връщането на Неговия кръст от персийски плен.

На Кръстовден кръстът на всеки православен храм се изнася в средата му, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.

Според народните вярвания празникът се свързва с настъпването на есента и сеитбата на житото. На Кръстовден се „осветява“ семето за посев. В някои райони на България празникът е наречен Гроздоберник. Според фолклорните представи от Кръстовден Слънцето „тръгва назад“ към зимата и денят се „кръстосва“ с нощта.

На 14 септември - Кръстовден, имен ден празнуват Кръстьо, Кръстана, Кристина, Кристиян и всички, носещи производни имена.