Постпандемичен взрив на тежки катаракти

Отложените прегледи отежняват оперативните процедури и компрометират успеваемостта им

07:23 | 25 октомври 2022 | Редактор : Анелия Николова 17 7574 Снимка: iStock by Getty

Влошеното зрение е сериозен фактор за влошено качество на живот. Заради бавно прогресиращия характер на повечето заболявания на ретината, пациентите успяват да се адаптират към зрителните дефицити, а ако е влошено състоянието на едното око само, то обикновено другото компенсира разликата.

Здравето ни

Месец след Световния ден на ретината и на зрението офталмолози от цялата страна правят равносметка. В период от един месец на различни места в страната се проведоха безплатни очни прегледи. Резултатите от тях са повече от тревожни: повечето пациенти чувствително са влошили зрението си. "Това са хора предимно с макулна дегенерация и катаракта, за които профилактичните прегледи са много важни", коментира управителят на един от центровете д-р Веселин Даскалов. Според него страхът от върлуващата повече от 2 години коронавирусна инфекция е довел до запускане на случаите като причината не е била само в пациентите, а и в самите лекари, много от които са затворили кабинетите си в разгара на пандемията.

"Преди пандемията бяхме решили, че в България сме се справили с хиперматурните ( тежките катаракти), които чакат с години да се оперират и те са единици в рамките на една година. Сега обаче, в рамките на една година ние нямаме нормални случаи! В рамките на оперативния ден половината пациенти са с много тежки, черни катаракти", коментира офталмологът.

По принцип лещата на окото трябва да бъде прозрачна и когато има процес на помътняване - т.нар. перде или катаракта, тя изисква специализирано лечение. Повечето пациенти, които неглижират състоянието си и не се подложат навреме на лазерна или друга процедура, рискуват ядрото на лещата да почернее, както в цитираните случаи. Особеното в тази прогресия на болестта е, че при авансирала катаракта лекарите са принудени да заменят оперативната техника с по-стари методи с по-голям разрез.

Подобен е случаят и с пациентите с глаукома - друго прогресивно заболяване, което води до слепота. "При тях има друг проблем:", обяснява д-р Даскалов. "Това са хронично болни, които са на продължително лечение с антиглаукомни медикаменти. По здравна каса на тях им се полагат прегледи на 3 месеца, които по време на пандемията те изпускаха." С днешна дата, на втората година след пандемията, тези пациенти, които не са контролирали заболяването си по думите на специалиста вече са с побелял, атрофирал зрителен нерв.

Според него кампанията за безплатни прегледи е била навременна и много успешна, тъй като е успяла да селектира пациенти със сериозни проблеми. Той е убеден, че подобни инициативи трябва да има по-често, за да се навакса пропуснатото по време на пандемията.

Катарактата е прогресивно помътняване на лещата на окото, свързана с постепенно замъгляване на зрението. В най-общия случай заболяването стартира след 40 годишна възраст, но обикновено симптоматичните пациенти са над 60 годишни. Рискови фактори за развитие на катаракта са тютюнопушенето, замърсения въздух, алкохолната злоупотреба и фамилната обремененост. Катарактата обаче може да се ускори при пациенти с диабет, употреба на различни медикаменти, като кортикостероиди и антипсихотици, радиационно лъчелечение и прекомерно излагане на слънце без защита.

Въпреки, че катарактата не боли, тя има своите симптоми, които трябва да се разграничат от симптомите при уморени очи. Това са: замъглено зрение; фоточувствителност към ярка светлина; зрителен ореол около различни отблясъчни светлини; внезапно късогледство, двойно виждане, недостиг на светлина от източници, които преди време са били достатъчни; затруднено нощно виждане или т.нар. "кокоша слепота"; промени в цветовото възприятие.

Катарактата е прогресивно заболяване, затова е важно навременното взимане на мерки. Има различни терапевтични подходи в зависимост от прогресията и спецификата на увредената леща. Обикновено това са факоемулсификационна хирургия, в която се използва ултразвук или лазер за разбиване на увредената леща или екстракапсуларна, при която се прави по-голям разрез, за да бъде възможно изваждането на цялата леща и тя да бъде подменена. Втората процедура е по-тежка, причинява по-силен постоперативен дискомфорт и се прави, обикновено когато лещата вече е доста задебелена.

Ето и кои са едни от най-разпространените митове и погрешни схващания за катарактата:

1. Операцията на катаракта е опасна.

Хирургичната намеса на катаракта е деликатна операция. Въпреки това тя е една от най-безопасните операции, които се правят до днес. 95% е успеваемостта й. При 5% от случаите може да се получи възпаление, кръвоизлив или отлепване на ретината, но тези случаи обикновено са съпроводени и с други заболявания на очите или усложнения, в следствие на други хирургични процедури.

2. Катарактата може да бъде лекувана с капки за очи.

На този етап на развитие на медицината единствено хирургичната намеса може да премахне катарактата.

3. Витамин С, витамин А и аспирин могат да предпазят от възникване на катаракта.

Въпреки множеството публикувани литературни данни за връзка между споменатите витамини и катарактата, все още няма достоверно проучване, което категорично да заключи ползата им. Приемането на високи дози витамин С и витамин А за дълъг период от време крие риск от предозиране. Това се изразява в умора, липса на апетит, замъглено зрение, косопад, кожни проблеми и мускулни болки.

Няма и категорични данни за ползата от прием на аспирин за катаракта. Потенциалният риск от стомашно кървене при прием на високи дози аскорбинова киселина е несъизмерим с неуточнените й ползи спрямо заболяванията на ретината. А и фактът, че повечето хора в напреднала възраст приемат медикамента като превенция на сърдечносъдови инциденти и продължават да развиват прогресия на катарактата говори само по себе си за неефективността на подобна стратегия.

ИЗБРАНО