Показаха български машини за гласуване (снимки)

Според българския изобретател Александър Чобанов устройството решава проблема с невалидни бюлетини и купен вот

Снимка: Bulphoto

Показаха български машини за гласуване (снимки)

16:41 | 13 февруари 2019 | Редактор : Лилия Чалева 32 4390 Снимка: Bulphoto

В парламентарната комисия по правни въпроси бе направена Демонстрация на български машини за гласуване от Консорциум "Математици, Информатици и Роботици без граници" - Български машини за гласуване и партньори (МИРБГ-БМГ).

Европейски избори 2019

Българският изобретател инженер Александър Чобанов и негови колеги изучили целия световен опит в областта на машинното гласуване и в рамките на 2 години са разработили 3 модела устройства. Според инженера всички други машини имат един общ недостатък - имат непрекъсната връзка с външния свят и така дават шанс на хакери да ги "пробият".

По думите му представената машина отговаря на всички изисквания на избирателния закон и решава проблема с невалидните бюлетини и купен вот. 30 секунди са достатъчни, за да се гласува с нея.

Българският изобретател инженер Александър Чобанов показа нова машина за гласуване пред членовете на правната парламентарна комисия

Снимка: Bulphoto

Българските устройства изискват удостоверяване с карта, която се дава от председателя на секционната комисия. На чувствителен на допир екран избирателят посочва, за кого иска да гласува и получава разпечатана бюлетина, която след това се пуска в урна. В края на деня с друга карта председателят разпечатва протокола от машината, отключва флаш паметта на устройството и двете отиват в районната избирателна комисия. Машината има и акумулатор, който позволява 16 часа автономия.

Снимка: БТА

За 360 дни можем да произведем нужните машини за гласуване на изборите за евродепутати, каза инж. Александър Чобанов и обяви, че тяхната разработка е с цена 1900 евро.

Снимка: Bulphoto

Вижте още снимки от демонстрацията >>

За момента намеренията на управляващите са машини за гласуване да има в над 1000 секции с над 300 избиратели и ЦИК да решава в кои секции.

Снимка: БТА

Промени в Изборния кодекс

Правната комисия обсъжда промени в Изборния кодекс, 3 месеца преди вота за евродепутати. Сред предлаганите текстове са да отпаднат номерата пред партиите и коалициите и да се въведе видеонаблюдение при броенето на бюлетини.

Първи текст, предложен за промяна и първи сблъсък в комисия. От ДПС предложиха да се премахнат ограниченията за разкриване на секции извън България и ЕС, както и премахване на принципа на уседналост за местните избори. И двете предложения бяха отхвърлени.

В комисия приеха, че ако ЦИК, РИК, СИК отхвърлят решение и то се обжалва пред съда, съдът го връща на ЦИК. Тогава комисията ще излиза с ново решение, което се приема с мнозинство повече от половината от членовете на ЦИК. Досега се изискваше да са 2/3.

От Върховния административен съд споделиха, че досега подобни решения се предавали като пинг-понг. От БСП оспориха предложението с аргумента, че подобни дела не са чак толкова много, а и повечето районни избирателни комисии се доминирали от ГЕРБ и новия начин за вземане на решения предпоставя резултата.

От БСП поискаха и актуализация на избирателните списъци и създаването на регистър на избирателите, като според тях това е начин за изчистване на мъртвите души. Предложението не беше прието.

Отхвърлено беше предложението на левицата за средно образование за членове на СИК. Досега условието беше да имат право да гласуват и да владеят български език. То остава.

Депутатите от правната комисия приеха долен праг за броя гласове, които са нужни за разместване на листите за евродепутати, народни представители и общински съветници.

За разместване на листата за евродепутати ще са нужни преференции, които са равни на националната изборна квота, при избори за Народно събрание - на районната квота, а при местните -на общинската. Според експерти това означава, че за да се размести листа за евроизборите ще са нужни около 130 хил. преференции, за парламентарни -17 хил., а при вот за общински съветници в София - 6 хил.

До момента също съществуваше долна граница, но тя бе процент от гласовете дадени за конкретната листа. За евровота беше 5%, а за парламентарни и общински - 7%.

ИЗБРАНО