С решение на Окръжния съд в Пловдив от 3 октомври имотът е предоставен на мюфтийството, което иска да го прави действащ мюсюлмански храм.

Преди повече от половин век джамията затваря врати, след като е обявена за паметник на културата през 1964 г. Тя е в окаяно състояние - избити са част от дървените парапети, стените са напукани, а вътрешността на храма е подложена на вандалски набези.

Вчера Кабаиванов внесе жалба в Апелативен съд - Пловдив срещу решението да се реституира Куршум джамия и прилежащата й градинка.

Подписката срещу решението набира все повече поддръжници и до две седмици в нея ще са се влели 95% от жителите на Карлово и общината, пише "Марица".
Към нея са се присъединили и граждани на Пловдив.
Тя ще бъде изпратена в Президентството, Министерския съвет и Народното събрание.

Подписали са се и местни мюсюлмани, които смятат, че предоставянето на този имот ще наруши етническия мир в града, още повече, че вече има действаща джамия.

95% от жителите на Карлово са християнии, едва 5% се определят като мюсюлмани.

"Жителите на Карлово са толерантни, християни и мюсюлмани живеят в разбирателството. Превръщането на храма в молитвен храм обаче внася огромно напрежение. Две християнски църкви и една джамия са достатъчни", каза Кабаиванов.

Той не изключи и по-бурни реакции от страна на карловци, включително и протести.

Председателят на Карловския общински съвет Стойо Карагенски коментира, че спорната сграда е държавна собственост от 1946 г., а след това на два пъти е актувана като публична общинска собственост.

Той показа нотариалния акт от 1923 г., на който се базира решението на съда за реституцията. Документът е издаден в адвокатска кантора в присъствието на двама души, които свиделствали, че бившият храм и още 24 имота са собственост мюфтийството, което едва ли било надеждно доказателство.

Главният секретар на Мюсюлманско вероизповедание Ахмед Ахмедов коментира пред bTV, че все още няма окончателно решение джамията да стане молитвен храм. Това зависело от нуждата на местните мюсюлмани.

"Това, че може да се превърне в религиозен храм, не изключва възможността да бъде паметник на културата. Когато Мюсюлманското вероизповедание получи своя имот, е готово да търси съфинансиране, за да бъде храмът реконструиран”, добави Ахмедов.

Бившата джамия е строена върху основите на разрушената християнска църква “Света Екатерина” през XV век от османския военачалник Карлъ Али бей. В нейния градеж са използвани колони от средновековния манастир “Св. Спас”.