В България бедността и социалното неравенство сред децата са едни от проблемите, които се случва да остават маргинализирани на фона на други належащи за страната кризи. След като стана ясно, че правителство прие План за действие в изпълнение на препоръката на Съвета на ЕС за създаване на Европейска гаранция за детето, идват въпросите как тази гаранция ще бъде приложена на практика у нас и какви ще бъдат истинските ползи от нея. Част от тези въпроси бяха обсъдени и по време на събитието "Детството - право или привилегия", част от кампанията "Инвестирай в детството".

Макар да има много скептици по темата, специалистите от Националната мрежа за децата са категорични, че Европейската гаранция би била в голяма помощ на децата в риск от бедност, ако политиците, институциите и обикновените хората си я поставят като цел и работят за нейното изпълнение.

Какво секторът очаква от това, за какво следва да следи гражданското общество, как тази политика ще се отрази на най-уязвимите групи по критериите бедност и социално неравенство и как всъщност на практика ще изглежда Европейската гаранция за детето - в специално интервю за Dir.bg обяснява Пламена Николова от Националната мрежа за децата.

Какво стои зад термина Европейска гаранция за детето?

Европейската гаранция за детето е основно политически и финансов инструмент и по-точно инстумент за правене на политики в областта на детските права, на достъпа до базисни грижи и услуги в областта на здравеопазването, образованието, ранното обучение и грижа, жилищното настаняване и здравословното хранене.

Всъщност този политически инструмент е подкрепен и със солидно финансиране, като държавите членки на ЕС - тези, които имат над средния показател за деца, живеещи в риск от бедност и социално изключване, за задължени да отделят поне 5% от "Европейския социален фонд плюс" , за да финансират Детската гаранция, докато останалите държави, които имат под този показател, могат по своя преценка да отделят финансиране, включително и от национални програми, националния бюджет.

Но голяма цел на Европейската детска гаранция е всъщност да намали детската бедност в Европа и да насърчи държавите да работят по отношение на изкореняването на детската бедност чрез осигуряване на такива услуги и достъп до тях за най-уязвимите деца.

Тези най-уязвими групи деца са идентифицирани като деца с увреждания, деца, живеещи в резидентни алтернативни грижи, деца бежанци, деца от малцинства - особено с фокус върху ромската общност, деца, живеещи в изключително тежки жилищни условия. Има и една обща група, в която попадат деца, живеещи в по-рискова семейна ситуация, която може да означава с един родител или от мигрантски произход, или пък родител, който страда от зависимост, и т.н.

Тази Европейска детска гаранция беше приета от държавите членки като част от Европейската стратегия за правата на детето.

Тъй като нашата страна вече има одобрен Национален план за действие по тази политика, можете ли да ни обясните какво включва той?

Планът включва една много широка на този етап рамка, която да позволи в изброените области, а именно ранна грижа, здравеопазване, майчино и детско здраве, жилищна политика, здравословно хранене, образование - средно и ранно, да се изработят и приемат подходящи мерки и услуги и да започнат да работят на най-ниското ниво - община, град, до които децата да имат достъп и така да бъде намалена детската бедност и да бъде намален броят на децата, живеещи в риск от социално изключване.

За момента Планът е много всеобхватен, което е доста специфично за България, тъй като не във всички европейски държави е така. Някои държави са приели да се фокусират само върху една област, но тъй като в България, за съжаление, нито една от системите, които би трябвало да осигуряват грижа на децата, не работи, не функционира достатъчно ефективно, в Националния план на България се получи така, че той се опитва да компенсира едни големи липси на националните политики. Но пък е една добра възможност всъщност тези политики да започнат да се реформират и да се предоставят услуги, които са работещи в подкрепа на децата и семействата им.

Как Европейската гаранция за детето ще даде резултат в нашата страна? Какви мерки трябва да се предприемат тук и от кого?

Най-вече зад тези инструменти седи наистина политическата воля те да бъдат изпълнени качествено, защото, за съжаление, сме виждали много програми, които се изпълняват, отчитат се, но реално не променят по никакъв начин живота на децата и семействата. Така че от една страна седи политическата воля Детската гаранция да работи, както и институциите да бъдат реформирани така, че наистина да работят в полза на децата, а от друга страна това е един сериозен ангажимент на България към Европейския съюз и изобщо към децата на България. Най-малкото такова голямо финансиране, което ще се случи по линия на Гаранцията, ще бъде, естествено, проследявано и от Европейската комисия, но в крайна сметка ползата е за децата на България. Трябва да има политически консенсус и независимо колко нестабилна е политическата ситуация, е изключително важно, пак подчертавам, Гаранцията да бъде изпълнявана адекватно и да се запази нейният основен смисъл да предоставя наистина ефективни услуги, а не просто някакви услуги.

Има ли нещо, което не е включено в този План за действие, а би трябвало?

Винаги може да мисли по отношение на това как да се разшири Гаранцията, но, пак казвам, всъщност първо - нейната основна цел е изкореняване на детската бедност и фокус върху тези най-уязвими групи, и второ - не можем да очакваме тя напълно да замести националните стратегии, националните политики.

Така че и да има нещо, нашето мнение е, че би могло да се направи още по отношение на разбирането за деинституционализация, за неразделянето на децата от семействата, за подкрепата на семействата, живеещи в бедност, да си гледат децата и т.н. Има много възможности за това, но то не е въпрос само на Гаранцията. Тоест тя дава едни възможности, които обаче трябва да бъдат приети от държавата като национална политика.

Вече споменахте по какви критерии ще се определя уязвимостта на децата. Знае ли се обаче колко са семействата, които ще обхванат тези мерки?

Няма някакво определено число, просто има конкретни показатели и индикатори, заложени в Националния план. За съжаление, групите често се препокриват. Тоест групите на деца, които живеят в крайно лоши жилищни условия и групата на децата от ромски произход, както и много често групите на децата, които нямат достъп до здравословно хранене, и да речем децата с увреждания - много често се препокриват. И всъщност ние в някакъв смисъл говорим за препокриващи се групи деца, от друга страна - Гаранцията пък дава достатъчно широки възможности, предвид че здравеопазването и образованието трябва да бъдат гарантирани за абсолютно всички деца, независимо от тяхното положение. Не може да се каже, че тя се изчерпва строго с тези уязвими групи, защото от създаването на услуги всъщност следва да има възможност всички семейства да се възпозват от тях, когато те имат нужда, защото социалното положение на семейството, за съжаление, се променя и това, че едно дете в момента не е в конкретен риск, не означава, че не може да попадне в такъв.

В този смисъл аз бих казала, че това е една цел за подобряване на живота на всички деца в България.

Какво може да направи гражданското общество, всеки от нас, за да помогне на децата, живеещи в бедност?

Основното, което може да направи, е наистина да изпълнява своята гражданска функция, да следи дали институциите, политиците и изобщо всички отговорни за защитата на децата и за създаването на подходяща среда за живот си вършат работата. Наистина, ако успеем да постигнем това, разбира се, всеки може в лично качество да помага и това е чудесно, но в крайна сметка големите проблеми се решават национално ниво - на политическо ниво, на стратегическо ниво - и затова трябва да има абсолютно проследяване и граждански контрол как те се реализират.

Национална мрежа за децата познава из основни проблемите на децата в България, кои според вас са най-належащите сред тя и пречи ли политическата ситуация в момента за спешното им разрешаване?

Да, със сигурност политическата ситуация и политическата нестабилност създават изключително голям проблем за детските политики. Те в нормална ситуация не са добре разпознати и не са нещо, което е политически приоритет, още повече когато ние нямаме хоризонт, стабилно управление и реално политици, пред които да се застъпваме за някакви трайни и дългосрочни проблеми. Това е особено проблематично за политиките за деца, но ние търсим начини от Националната мрежа за децата във всеки един момент да придвижваме напред определени теми като темата за Националната детска болница, темата за това, че България е единствената страна в Европа, не само в ЕС, в която храните за медицински нужди за деца не са покрити от Здравната каса, темата за ранното детско развитие. Абсурдно е дори, че има деца, живеещи в такива крайни форми на бедност в държава, която е част от ЕС.