Почина последната жена, оцеляла в лагерите в Белене и Босна (видео)

Анархистката Цветана Джерманова приживе написа книга за преживяното

Стопадър: Нова тв

Почина последната жена, оцеляла в лагерите в Белене и Босна (видео)

Анархистката Цветана Джерманова приживе написа книга за преживяното

18:40 | 25 февруари 2024 45 7285 Стопадър: Нова тв

Преди няколко дни си отиде последната жена, оцеляла в лагерите в Белене и Босна, съобщи Нова телевизия.

95-годишната Цветана Джерманова имаше деца, внуци и правнуци и надживя мъчителите си.

3 години и 4 месеца от живота си тя е прекарала в лагери. Едва 20-годишна попада в тях.

Два пъти една и съща милиционерка стреляла по Цветана.

Обещала на приятелките си там да напише книга за преживяното. И си спазва обещанието.

Цветана Джерманова е родена на 20 март 1928 г. в село Лесковец, област Перник в петчленно семейство - родителите ѝ Райна и Драган Милеви и двама братя Максим и Васил. Завършва Първоначалното училище в с. Лесковец и Прогимназията в Батановци. В периода 1942 - 1946 г. учи в Пернишката девическа гимназия и след завършване кандидатства специалност "Агрономство" в Софийския университет, където не успява да влезе без характеристика от местния комитет на Отечествения фронт. През 1957 г. завършва Минен техникум - Перник, а през 1966 г. - Икономически техникум - Перник.

От 1946 г. се увлича по идеите на анархизма, когато започват първите ѝ срещи с младежи анархисти от Минния техникум в Перник. След отказа да ѝ бъде издадена характеристика за университет, заедно с Любомир Джерманов и Мария Доганова, решават да организират среща на младежи анархисти от Югозападна България в местността "Китка" край Гигинския манастир. Подобен събор е проведен за пръв път през последната седмица на август 1937 г. На организираната през 1946 г. среща се събират предимно младежи от селата Лесковец и Косача. Групите от Перник, Радомир и София са спрени от полицаи на гара Батановци, а тези от с. Бегуновци - от Брезнишката полиция.

На 16 декември 1948 г. е арестувана при акция срещу анархистите в България, няколко дни преди V конгрес на Българската комунистическа партия. В килиите на Държавна сигурност в Перник престоява двадесет дни, след което е въдворена в ТВО "Босна", село Босна, в периода януари 1949 - декември 1951 г. През декември 1951 г. е преместена в лагер "Щурчето" на остров Персин, където е въдворена до 20 април 1952 г.

През 1948 г. се омъжва за Любомир Джерманов. Живеят в Перник и имат две деца - Елза и Иво. През периода 1975 - 1976 г. съпругът ѝ е изселен в с. Окорш, Силистренско и гара Кръстец (Въглищна мина "Кръстец") край Габрово поради анархистични увлечения. Любомир Джерманов умира през 2005 г. в Перник.

През 2011 г. излиза от печат биографичната книга на Цветана Джерманова "Спомени от лагерите", а през 2017 г. Българска национална телевизия заснема филм "Отворени досиета", посветен на въдворяването ѝ в ТВО "Босна" и "Белене".

По време на комунистическия режим в България са въведени т.нар. трудово-възпитателни общежития за въдворяване. През десетките места от този тип са преминали между 35 000 и 50 000 души, без съд и присъда. Мнозина намират смъртта си там. През годините, които прекарва в лагерите и след това, когато комунистическата власт продължава да я тормози, Цветана има само една цел - да надживее системата.