Ножицата между броя на лекари и сестри продължава да се отваря

За десет години България е "загубила" над 10% от медицинските сестри

Снимка: iStock by Getty Images

Ножицата между броя на лекари и сестри продължава да се отваря

За десет години България е "загубила" над 10% от медицинските сестри

10:02 | 22 юни 2024 | Автор: Петя Георгиева, Институт по пазарна икономика 7 8381 Снимка: iStock by Getty Images

Медицинските сестри в България продължават да намаляват през 2023 година по последни данни на националната статистика, докато броят на лекарите леко се увеличава. За десет години България е "загубила" над 10% от медицинските сестри и след 2020 година на един лекар вече има средно по-малко от една сестра, а това поставя качеството на медицинските услуги под сериозен въпрос.

Медицинският персонал у нас е чест обект на анализи и обсъждания, защото неговият брой, регионално разпределение, но също и обучение, подготовка, професионално развитие и етично поведение е в основата на онова, което всички наричаме "качествено здравеопазване". Липсата на лекари или медицински специалисти по здравни грижи означава пробив в системата, който много трудно може да се преодолее.

Какво показват данните на НСИ?

Лекарите в България застаряват. Най-голям е техният брой и дял във възрастовата група 55 - 64 години - 9 755, или 32,6%. На второ място е групата на най-възрастните лекари (на 65 и повече години) - 6 545, или 21,9%. Това означава, че над половината от практикуващите лекари са на възраст над 55 години. Този проблем е по-изразен при лекарите в извънболничната помощ - там над две трети от практикуващите лекари са над 55 години.
Медицинските сестри продължават да намаляват за десета поредна година, въпреки че при останалите медицински специалисти по здравни грижи не се регистрира такова намаление. Очевидно при тази категория са налице системни и нерешени проблеми.
Данните поставят много въпроси по отношение на това как изобщо функционира българското здравеопазване. Едно обяснение може да се намери в постепенното увеличение на медицинските специалисти в категория "други" - те нарастват с 13% за десетгодишния период. Тук се включват болногледачите, които често са наемани от лечебните заведения, за да извършват част от работата на медицинските сестри. Това много често са студенти по медицина, които работят по време на следването си, както и хора, желаещи да помагат на лечебните заведения.

Решаването на системните проблеми със застаряването на лекарите и с много ниския брой на медицинските сестри ще бъде ключово за българското здравеопазване през следващите години, още повече в контекста на отворения европейски пазар на труда, на който България се конкурира с останалите европейски (а и други) държави за привличане и задържане на медицински специалисти. То минава през:

Скъсяване на обучението на медицинските сестри, което ще даде възможност за по-бързо излизане на пазара на труда на подготвени специалисти[1];
Подобряване на условията на работа на медицинските специалисти по здравни грижи - най-вече по отношение на заплащането и условията на труд;
Подобряване на условията на специализация на лекарите, така че младите лекари да имат стимул и да са улеснени да придобиват специалност.

[1] Повече по темата може да се види тук

Авторът д-р Петя Георгиева е икономист във фондация "Институт за пазарна икономика" от 2018 г. с интереси в областта на здравеопазването, образованието, публичните предприятия и фискалната политика. Преди това е била главен експертен сътрудник във Фискалния съвет към Народното събрание и държавен експерт в дирекция "Бюджет" на Министерството на финансите. Автор е на редица икономически изследвания и анализи и е икономически сътрудник на Правната програма на Института. Завършила е международни икономически отношения в УНСС, доктор е по икономика от 2009 г. с тема на дисертационния труд "Прехвърляне на дейности (outsourcing) в международния бизнес".

Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана ТУК >>

ИЗБРАНО