Новият български европейски Баухаус

Естествените материали ли са онези, които ще бъдат използвани в строителството на бъдещето, на бъдещите европейски домове? Отговорът в новия епизод от поредицата "Generation Z/Поколение Z"

Снимка: iStock by Getty Images

Новият български европейски Баухаус

07:01 | 18 юли 2022 | Автор: Любомира Константинова 10 3420 Снимка: iStock by Getty Images

Днес по-важно от всякога е да се ускори екологичният преход, така че Европа да се превърне в първия цифровизиран, устойчив и неутрален по отношение на климата континент.

Generation Z

Естествените материали ли са онези, които ще бъдат използвани в строителството на бъдещето, на бъдещите европейски домове? Как използваме или можем да използваме материалите, които са налични около нас - бързовъзобновяеми, въглеродопоглъщащи, климатично неутрални, здравословни? Новият европейски Баухаус ли е отговорът на тези въпроси?

За да разберем, се връщаме сто години назад, във Ваймар, Германия, където е основана школата "Баухаус" в отговор на предизвикания от Първата световна война катаклизъм. Тя създава промени в множество области като дизайна, архитектурата и образованието, поставя основите на модерната архитектура. Промяната в парадигмата, породена от движението Баухаус, е свързана със стремежа към хармония и баланс между дизайна и формата в съответствие с принципа "формата следва функцията".

"Днес вече търсим начин "формата да следва планетата", търсим нов иновативен модел, чрез който изкуството, науката, технологиите и екологията да вървят ръка за ръка. Ето защо председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви Новия европейски Баухаус, описвайки го като "част от нашата по-широка визия" - пространство за съвместно творчество, в което архитекти, творци, студенти, инженери и дизайнери работят съвместно за "съчетаване на стила с устойчивостта", заявявайки, че преходът към климатична неутралност се нуждае от "собствена отличителна естетика". Новите цифрови решения направиха живота ни по-удобен, особено по време на пандемията, но все още не са преобразили физическата среда, в която живеем и работим. Сега е времето на "новата вълна иновации", основани на взаимовръзката между хората и социално-екологичните им ценности", четем в статията, написана съвместно от еврокомисаря по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Мария Габриел и Франческа Бриа - президент на Италианския иновационен фонд и член на Кръглата маса на високо равнище "Нов европейски Баухаус". Текстът е предоставен от представителството на Европейската комисия в София. От него разбираме още, че миналата година най-иновативните проекти са отличени с първите награди "Нов европейски Баухаус". Европейската комисия обяви петте "водещи демонстрационни проекта", които обхващат теми като саниране на сгради, кръгова икономика, културно наследство, образование, интелигентни градове, обновяване на градската среда, и чрез които гражданите ще участват в екологичния преход на местно равнище.

Мартин Микуш, архитект, специализирал урбанизъм в САЩ:

"Иронията е, че в единия случай преди 100 години то ("Баухаус") е спонтанно формирование - интелектуалци, които са били в уникалния исторически кипеж след войните в началото на века. Докато сега така наречения "Нов европейски Баухаус", той всъщност използва табелката, названието "Баухаус", запазената марка "Баухаус", е създаден от европейските институции. Назрял е един момент, в който вероятно наистина трябва да се върнем към преосмисляне на схематично ниво на това кое как работи на тема околна среда, връзката ни с околната среда, застроената среда, жилищната среда, която обитаваме."

Владимир Гечев, програмистът, който преди пет години си построи къща от слама, а днес, когато вече не е програмист, създава домове от сламени панели за други хора:

"Стената е изградена от панели, дървени панели, и вътре всеки панел се пълни със слама. Трябва да се постигне определена плътност - някъде около 120 килограма на кубичен метър. Така че сламата е навсякъде в стените, представлява дървена конструкция - слама - дървена конструкция. Къщата създава собствен микроклимат, страхотна изолация, поддържа постоянна влажност на въздуха около 55 процента, което се води, че е най-благоприятната среда за човека. При двама човека живущи лятно време при температура 30 градуса отвън вътре температурата не трябва да се качва над 21. Зимно време при минус 5 градуса отвън вътре температурата не трябва да пада под 16 градуса."

Чуйте в подкаста:

Последвайте ни в: Spotify - Google Podcasts - Apple Podcasts - Anchor - Pocket Casts - RadioPublic

Димитър Михайлов, предприемач, който променя живота си, за да може да осигури за себе си, а и не само за себе си, здравословна среда на живот, свързана с жизнения цикъл на индустриалния коноп. Димитър създава и фейсбук групата за взаимопомощ "Конопобетон България" (Hempcrete Bulgaria):

"На локално ниво в България започва една промяна, която аз се надявам да бъде доведена до позитивен край - с това да се разреши и да се канализира правилното преработване на това растение (индустриалния коноп). И това в световен мащаб е политика, която от няколко години масово навлиза все повече и повече, и ние сме една от малкото държави, в която това все още не е урегулирано, така че да може да се възползваме от това прекрасно растение. И мога да кажа, че има хора в България, които гледат, но нямат възможност да го преработват, така че на локално ниво ние все още нямаме ресурса, който да използваме."

Според Димитър Михайлов, освен тенденцията за избор на технологии за изграждане на домове, които биха могли да се впишат в новия Баухаус, се наблюдава и повишено желание на младите българи да притежават собствени домове.

И един пример от Литва. По време на война и икономическа криза младите хора са готови да купуват жилища, казва Аполонийус Жилис, преподавател в катедрата по социология в Университета Витаутас Магнус в Литва.

"Екстраполирайки от проучването, проведено преди пандемията, може да се предположи, че в условия на несигурност младите хора са още по-склонни да купуват жилище, тъй като покупката на жилище в Литва е свързана с екзистенциално чувство за сигурност. Хората обичат да контролират средата си, където могат. Ако се чувстват сигурни, че живеят в собствената си резиденция, те искат да си купят дом, още повече при несигурни финансови условия и условия за сигурност. Дългосрочният наем е много по-популярен на Запад, отколкото в Литва.

В Холандия или Германия отдаването под наем е популярно, защото е евтино в сравнение с покупката. Социалните или общински жилища, без стигми или етикети, са най-популярната форма на пребиваване там. В Германия например дългосрочните наеми не са изненадващи. Младите хора наемат и живеят в това жилище 20 години, с други думи, остарява. Наемането е безопасен вариант. Младите хора не са принудени да изберат да купуват собствено жилище. Те обикновено правят това добре информирани".

Подкастите от поредицата "Generation Z/Поколение Z" са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.

ИЗБРАНО