Когато се говори за проблеми с уринирането, особено при мъже над 45 години, най-често те се асоциират директно с проблеми с простатата, познати като простатизъм или доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ). Затруднението в изпразването на пикочния мехур със съпътстващите преди или след това неразположения носят обобщения термин Симптоми на долните пикочни пътища (СДПП), в които влизат и ДПХ.

Събирателният термин СДПП описва оплакванията на пациента, без да предполага причината за тях, следователно СДПП не се лекува като самостоятелна болест, а на база симптоми се търси първопричината за възникването им или се предписва симптоматична терапия.

Какво обаче се крие зад понятието "долни пикочни пътища"? Отделителната система съвсем условно носи разделението "горни" и "долни" пътища. Горните включват бъбреците и транспортния му канал - уретер. Долните представляват пикочния мехур и уретра, която извежда урината извън тялото.

Влиянието на СДПП върху качеството на живот.

Независимо дали проблемите възникват преди уриниране, по време или след това, ако не са бързопреходни, обикновено са свързани с голям емоционален стрес за отделния индивид и множество данни потвърждават негативното въздействие на СДПП върху качеството на живот на пациентите. Най-често симптомите водят до:

- намаляване на физическата активност или ограничаването й в рамките на жилището на пациента, за да има непосредствен достъп до тоалетна;

- сексуална дисфункция или умишлено избягване на сексуална интимност;

- професионални аспекти, касаещи отсъствие от работа и намалена работоспособност;

- ограничени социални контакти или планиране на всяко излизане в зависимост от наличието на тоалетна;

- депресия, тревожност, ниска самооценка и чувство на потиснатост.

По какво да разберем, че имаме СДПП. Симптоматика в трите фази

Симптомите на долните пикочни пътища се делят на три групи - симптоми на съхранение (фаза на пълнене на пикочния мехур), симптоми на изпразване (уриниране) и пост-микционенни симптоми (веднага след края на уринирането). Най-честите причини, които водят до тях са: доброкачествена простатна хиперплазия, тумори в пикочния мехур или на простатата, диабет тип 2, свръхактивен пикочен мехур, инфекции на пикочните пътища, камъни в пикочния мехур и неврологични усложнения. Всеки симптом обаче може да бъде свързан и с други причини, някои от които доста специфични, касаещи определени физиологични промени, като бременност, хирургична намеса, пролапс на органи в тазовото дъно. Възрастта и дегенаритивните промени в организма са също фактор, както емоционалното състояние. 

Симптомите на съхранение могат да включват:

- повишена честота на уриниране. Много често този симптом се свързва с отчетлив завишен прием на течност или кофеин и се приема за нормален. Това, което може да повлияе на честотата на уриниране извън изброените са: констипация, при която има физическо притискане на пикочния мехур; алкохол; пикантна и кисела храна; възпален апендикс, особено, ако е разположен по-ниско в областта под пъпа; и тревожност.

- Никтурията е нуждата да се посещава тоалетната по един или повече пъти през нощта. Този симптом освен, че създава чувство за дискомфорт, но и нарушава качеството на съня. Той може да бъде причинен и от: пролапс на пикочния мехур, оток или подуване на долната част на краката, обструктивна сънна апнея, множествена склероза, болест на Паркинсон или компресия на гръбначния мозък.

- Неотложност. Макар да не звучи като медицинско състояние, неотложността е сериозно предизвикателство за индивида, тъй като касае внезапно, силно желание за уриниране, което трудно се удържа. Обикновено това се случва при свръхактивен пикочен мехур.

- За инконтиненция се говори, когато има неволево изпускане на малко количество урина. Обикновено този процес се осъществява без да се усети от потърпевшия. Често срещан е при жени и може да се прояви освен след урологична инфекция, но и след вагинална. Определени медикаменти също могат да доведат до въпросния симптом, но напредналата възраст и ограничената подвижност, която тя предполага, са една от най-честите причини. Пролапс на органите в тазовото дъно, причинени от тежко раждане също водят до инконтиненция.

- Неотложна инконтиненция. Този симптом също трудно се удържа волево, но при него чувството за неотложност предшества инконтиненцията.

Във фазата на изпразването, когато човек чувства дискомфорт по време на уриниране, могат да се проявят следните симптоми:

- Слаба струя, която може да се дължи на: хиперплазия на простата, остър и хроничен простатит, хипертония, остра бъбречна недостатъчност, хидронефроза, гломерулонефрит, камъни в бъбреците, запушване на уретрата, хемолитичен уремичен синдром, бременност, раждане и послеродов период, тумори на пикочния мехур, простатата или уретрата, травми, химическо отравяне, инфекции и паразитни болести, диария, разстройства на храненето и на обмяната на веществата и емоционален шок.

- Разделяне на урината или пръскане - един от най-честите симптоми на заболявания на простатата, заедно с прекъсване на струята. Голяма част от причините са идентични с тези, при слаба струя.

- Трудното начало на уриниране или забавянето му се определя с термина "колебливост". Често то е съпроводено с напъване и може да се дължи на проблеми с простатата, бременност, препълнен пикочен мехур при дълъг период на въздържане, уроинфекции и др. Стрес, страх, срам са психологическите аспекти, които могат да затруднят първичното потичане на урина.

Пост-микционните симптоми са два: чувство за непълно изпразване и прокапване. Те могат да се дължат на неврологични проблеми, запушване на пикочните пътища, стеснение на уретрата, камък в пикочния мехур, ДХП, простатит, запек, мултипленна склероза, инсулт, диабет, мозъчна инфекция, бременност и раждане, някои лекарствени медикаменти, хирургична интервенция, инфекции на пикочните пътища, болести предавани по полов път, камъни в бъбреците, бъбречна недостатъчност, поликистозни яйчници-дисфункция на уретралния сфинктер, болест на Паркинсон, обрязване, синдром на "срамежливият мехур" и мн.др.