Може ли Боянското блато да се превърне в първия екопарк в София?

Идеята е била представена от експерти пред Столичната община и пред Министерството на околната среда и водите

Снимка: МОСВ

Може ли Боянското блато да се превърне в първия екопарк в София?

10:32 | 26 октомври 2024 | Редактор : Елза Тодорова 12 3830 Снимка: МОСВ

Превръщането на Боянското блато в първия екологичен парк в София ще даде възможност за съхраняването на тази естествена влажна зона. Това ще има полза както за опазването на биоразнообразието, така и за живота на софиянци, които ще могат да посещават мястото за разходка, за прохлада в горещо време и за опознаване на видовете растения и животни.

Виж още Чаирските езера като капсули на биоразнообразието в Родопите

Около това мнение се обединиха екоактивистът Александър Колев от сдружение "Защита на Боянско блато" и екологът Петко Цветков от Българска фондация "Биоразнообразие", предаде БТА. Идеята за превръщането на Боянското блато в екологичен парк вече е била представена пред Столичната община и пред Министерството на околната среда и водите.

Боянското блато е последната естествена влажна зона в непосредствена близост до София, с изключение на торфищата на Витоша, заяви Цветков. Влажните зони играят ключова роля за поддържане на живота в природата, но са важни и за градската среда. Те са място за престой, почивка, размножаване на много видове птици, като се смята, че в района на Боянското блато има над 100, има и земноводни и влечуги, отбеляза екологът. Влажните зони са места за отдих и за хората, представете си само възможността да се любуваш на смяната на сезоните сред природата, коментира той.

И определи като недопустими опитите да бъдат зауствани замърсени води в блатото, защото така всъщност се унищожава животът в този воден обект. Блатата имат и друга важна функция - да са резервоар за подпочвена, дъждовна и снежна вода, отбеляза Колев. По думите му това е гарант да няма наводнения и причина да не се унищожава блатото.

Колев и Цветков припомниха, че през 2023 г. Басейнова дирекция "Дунавски район" - Плевен обяви Боянското блато в местността Гърдова глава за воден обект. Те обясниха, че заповедта се обжалва от частни инвеститори. Опазването на Боянското блато е включено в управленската програма на София и това е една от надеждите за неговото бъдеще, казаха двамата активисти.

Битката за Боянското блато

Битката за Боянското блато продължава вече четири години, припомни Колев. В края на 2021 г. и началото на 2022 г. с незаконни дейности бе зарита 1/3 от територията му, като хората от района се обединихме и организирахме протести и подписки, каза той. През 2023 г. имаше нови опити за незаконното унищожаване чрез изграждането на канали, които да източат блатото северно от местността Гърдова глава, като пак се събрахме на протест, добави също Колев.

По думите му жителите са наясно, че блатото е хабитат на много животни и растения, но и че застрояването му крие опасност от екологична катастрофа. По-късно следва решението на Басейновата дирекция, припомни също екоактивистът. В началото на т.г. хора от сдружението за запазване на блатото се срещнаха и с тогавашния министър на околната среда и водите Юлиян Попов, с когото разговаряха за възможностите за превръщането на блатото в екологичен парк.

Според Петков и Колев надеждата за опазването на Боянското блато е в промяна на общия устройствен план на столицата. Това би позволило да се поправят административните грешки от 90-те години, свързани с неправилната реституция, каза Колев. По думите му частните собственици могат бъдат безвъзмездно обезщетени. Блатото е символ и на желанието на софиянци да живеят в по-качествена и по-природосъобразна среда, отбеляза той. И добави, че Боянското блато е част от идеята за т.нар. зелени клинове.

Крещалецът и връзката с природата

За да покаже, че каузата за опазването на Боянското блато е силна, от сдружението избират за свой символ птицата крещалец, позната още като воден дърдавец, която е с категория "почти застрашена" в Червената книга на България. Според описанието на Българското дружество за защита на птиците крещалецът има дълъг червен клюн и сиво-сини глава и гърди, а гърбът е кафяв с напетнявания.

Крещалецът е установен трайно в Боянското блато и помежду си ние, защитниците на блатото, си казваме, че този, който се интересува от защитата на Витоша, трябва да крещи за запазването на природните богатства, посочи Александър Колев. Именно за връзката с природата е и фотоконкурсът и последвалата фотоизложба.

Днес ще бъдат връчени наградите на победителите от 11:00 ч. на площад "Знаме на мира" в кв. "Павлово". Снимките показват биоразнообразието на Боянското блато, разкриват необходимостта от запазване на връзката между природата и хората, отбеляза Колев. Той посочи, че някои от фотографиите разкриват как човешката дейност е навлязла в живота на птиците, които е трябвало да се адаптират към това.

Целта ни с този конкурс е да накараме хората да научат за нашите природни богатства, за да може след това да ги опазват, коментира екоактивистът. Той добави, че най-младият участник във фотоконкурса е на 8 години.

ИЗБРАНО