14:36 | 21.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Милка Колдамова - будната съвест на Стара Загора

Намирам опора в малките неща, казва Милка, която е майка на три прекрасни момичета

Снимка: Евдокия Георгиева

Милка Колдамова - будната съвест на Стара Загора

Намирам опора в малките неща, казва Милка, която е майка на три прекрасни момичета

07:56 | 28 юни 2019 | Автор : Надежда Христова 29 28095 Снимка: Евдокия Георгиева

"Дела трябват, а не думи". Когато си спомня за завета на Апостола, в съзнанието ми неизменно изниква образа на Милка. Усмихната, позитивна, грациозна (явно се предава генетично, тъй като е роднина на примата Красимира Колдамова), тази 39-годишна майка на 3 прекрасни момичета от града на липите неизменно е в "окото на бурята". Независимо дали се касае за каузи, които пряко я засягат.

#DIRections

Когато майките на деца с увреждания протестираха в центъра на града, черната тениска с надпис "Системата ни убива" облече и Милка. Тя бе и сред първите, обикаляли в продължение на дни Стара Загора, за да открият изгубила се възрастна болна жена. И до днес се противопоставя яростно на застрояването на парк "Бедечка".

Затова, когато поредицата ни DIRections, в която наш партньор е Vivacom - компанията, която ни свързва със света вече 10 години, ме поведе към Стара Загора, знаех, че искам да ви запозная с Милка. Срещаме се в горещия юнски ден, в разгара на почистването на реката в Бедечка, при една от емблемите на парка - 680-годишния чинар. И докато ние говорим, трите й дъщери - 8-годишните Вяра и Жана и 11-годишната Ивайла работят рамо до рамо с възрастните.

Имаш три деца, работа и достатъчно ангажименти. Много хора биха те попитали защо си усложняваш живота, ангажирайки се с каузи, които пряко не те засягат?

Не мисля, че каузите усложниха живота ми. Напротив, направиха го още по-пъстър, по-широк, по-богат емоционално. Преоткрих себе си, доосъзнах какво още е важно да предам на децата си. Срещнах изключителни хора. Когато припознаеш дадена кауза за своя - тя вече те касае лично, става неотделна част от теб. И “сложното” вече ти става нужно, за да се чувстваш жив. Взима ти много и ти дава много, но не можеш да ги сложиш на кантар. Разглобяващо е понякога, но досега не съм имала случай, в който да не се “събера” от парчетата си и да не продължа.

Намирам опора в малките неща, казва заралийката

Снимка: Евдокия Георгиева

Трябва ли смелост в днешния ден, за да имаш мнение и да го отстояваш?

Ако смелостта включва и съобразителност, упоритост, търпение, трезва преценка на ситуацията, в която си изразяваш позицията и отговорност за последствията от изказаното- да, трябва и то много.

Будно ли е обществото или има нужда от своите нови будители?

По скромните ми наблюдения, имаме още много да учим и изграждаме, за да се наречем общество. Едно общество, ако не е будно, ако не е чувствително към общественозначими теми, ако е функционално неграмотно и консумира всякакъв ерзац, а не търси ценното, непреходното, то не е общество, а тълпа. Тълпата лесно се води, трудно се буди. Не е невъзможно, но си е тежък, муден процес. И точно в тежките ситуации се раждат новите будители. Истинските. Те винаги са били малко на брой, но пък и винаги са успявали да обръщат историята. Не мога да не споделя и думите на доц. Кристиян Таков, които често си припомням, когато се заговори по тази тема: “България се събужда ужасно бавно, търка очи, обръща се отново на другата страна, вика: „Хайде да си поспя малко“, но вече е ясно, че слънцето е изгряло и е високо. И че ще се става.”

Снимка: Евдокия Георгиева

Остана ли добро в българите?

Разбира се, че е останало. Ако не го потърсиш, обаче, няма как да го видиш. И доброто понякога има нужда от събуждане, но го има. Доказват го безброй случаи на благотворителност, самоорганизиране на доброволци при бедстващи хора и хора в нужда, грижа и търсене на дом за бездомни животни...Доброто е на всяка крачка. Но човек сам трябва да направи крачката към него.

Преди години проф. Андрей Пантев каза, че днешните будители спят. Прав ли е и какво събужда теб?

Е, щом спят, значи не са будители. Не спят те. Осъзнават се, формират се, учат се как да горят, без да изгарят, а да предават огъня на останалите, ровят в душите си, за да знаят как и чуждите се разравят и преобръщат. Тук са, просто им трябва време. Кой знае, може да са по на 16-17 години? Може и да са на възрастта на децата ми. Докато дойдат големите будители, обаче, всеки от нас може по мъничко да се осъзнава, формира, учи и рови в душата си. Кое ме буди? Всичко, което не ми дава да заспя.

Снимка: Евдокия Георгиева

От години си кръводарител. Защо?

Защото мога. Запознах се с майка на близнаци (малко по-големи от моите близначки Вяра и Жана), единият от които е с рядко заболяване и има нужда от кръвопреливане всеки месец. Разказа ми за трудностите и предизвикателствата в търсенето на доброволни кръводарители не само за техния частен случай, но и за редица такива. Каза ми, че на ден в България имат нужда от кръвопреливане около 500 човека - със заболявания, планирани и непланирани операции, катастрофи, родилки. След това разговорът премина в митовете и легендите за опасностите и ползите от кръводаряването, липсата на информация и нуждата от популяризация на доброволното даряване, търговията с кръв пред кръвните центрове… Срещнах своя будител и вече бях с двата крака в каузата. Оттогава редовно дарявам кръв, даже днес (разговорът ни се води на 21 юни - бел.ред) 43-ма души дариха кръв безвъздмездно, като сред тях имаше и общински съветници, и кметове.

От години Милка дарява редовно кръв и работи за откриването на нови безвъздмездни кръводарители

Снимка: Димитър Христов, Dir.bg

Живееш и отглеждаш децата си в Стара Загора. Много хора обаче напускат родните си места, за да търсят по-добър живот някъде другаде. Какво те кара да останеш?

Всеки е свободен да експериментира с нови места, нови професии, нови условия, нови предизвикателства. Човек не е камък, че да седи само на едно място. Миграцията от малките към по-развитите и големите населени места е съвсем логичен резултат от други, по-сериозни причини и следствия. Имам много роднини и приятели, заминали не само извън града, но и извън България. Адски много им се радвам, защото успяват да се докажат, където и да са. Не мисля, че има нещо, което би ме спряло, ако реша да замина, просто не ми се е приискало сериозно. Стара Загора е със страхотен потенциал не само да върне една прилична част от заминалите, но и да привлече нови млади и смислени хора към себе си. Е, някой трябва да ги посрещне с хляб и сол тези хора!

Понякога не се ли уморяваш и откъде намираш сили да продължиш?

Всеки се уморява, няма начин. Изпадала съм в не една или две дупки. Събарят ме много лицемерието, коравосърдечието, незаинтересоваността към истински важните неща, циничното отношение към проблеми. Но намирам опора в малките неща - я, някоя лудория с децата, я петъчно парти с приятелки, разходки из парка, книга. Много неща могат да ме вдигнат, но трябва всеки да си намери неговите. По това време на година ароматът на липите в града рано сутрин ме зарежда с нещо, което не мога да опиша. То просто се чувства, диша, изживява. Но оставя трайни следи. И зарежда.

Паркът Бедечка е едно от любимите места в Стара Загора на Милка

Снимка: Димитър Христов, Dir.bg

Казвали ли са ти, че си луда? Обида ли е това?

Казвали са ми много неща, но не и че съм нормална. “Луда” го приемам даже като комплимент.

Може ли духовното да победи меркантилното, което властва в нашия свят?

“Войната” между доброто и злото е откакто свят светува. В определени моменти и периоди едното взима превес, после другото. Победите са все временни. Но битки трябва да се водят. Всеки ден.