Медицина без граници: post mortem
Плазмаферезата между необходимостта и модерния "детокс"
Чуйте статията:
Има медицински процедури, които повечето хора никога не са чували, докато не попаднат във вечерните новини. Плазмаферезата е една от тях. До смъртта на гръцкия певец Йоргос Мазонакис тази инвазивна процедура вероятно е била позната най-вече на пациенти, които са се сблъсквали с определени автоимунни или тежки заболявания. Днес тя вече звучи и в контекста на процедура за "прочистване" на кръвта, чрез която организмът се възстановява по-бързо след употреба на алкохол или наркотици, подобрява общото състояние и дори като част от модерната медицина против стареенето.
Случаят с гръцката звезда обаче поставя много по-сериозен въпрос от това за какво е ползвана конкретната процедура. Певецът е починал по време на плазмафереза, а обстоятелствата около смъртта му се разследват. Според последните данни на гръцките власти клиниката е имала разрешение да функционира като медицински обект, но е имало въпрос относно легитимността на апаратите за извършване на плазмафереза.
И точно тук трябва да се направи важното разграничение. Не е ясно дали плазмаферезата е причинила смъртта на Мазонакис. Знаем обаче, че процедурата не е безобидна козметична манипулация и че мястото, условията и хората, които я извършват, не са без значение.
Плазмаферезата не е просто "смяна на кръвта"
Как работи плазмаферезата? Тя не е просто "смяна на кръвта". При терапевтичния плазмен обмен кръвта се извежда от организма и чрез специален апарат се разделя на клетъчни елементи и плазма. Плазмата се отстранява, а кръвните клетки се връщат обратно заедно с 5% човешки албумин, прясно замразена плазма или комбинация от двете, в зависимост от заболяването и целта на процедурата. Албуминът помага да се поддържа циркулиращият кръвен обем, но не възстановява всички вещества, които се съдържат в плазмата, включително факторите на съсирването. Затова в определени случаи се използва прясно замразена плазма, която съдържа тези белтъци, но носи и риск от трансфузионни реакции (алергични реакции, уртикария, повишена температура, а в редки случаи и по-тежки реакции). Самата процедура изисква и антикоагулация, най-често с цитрат, който предотвратява съсирването на кръвта в апарата, но може временно да понижи нивото на йонизирания калций (което може да причини изтръпване около устата и по крайниците, мускулни крампи, треперене и при по-тежка хипокалциемия - нарушения на сърдечния ритъм). Именно затова плазмаферезата изисква лекарска преценка, постоянно наблюдение и готовност за спешни реакции. И макар идеята на процедурата да изглежда проста, медицинската логика зад нея е сложна, защото плазмата не е просто течност, в която плуват кръвните клетки, а тя съдържа огромен брой белтъци, антитела, фактори на съсирването, хормони и други молекули. При определени заболявания именно някои от тези вещества участват в увреждането на организма и тяхното физическо отстраняване може да бъде част от лечението. Въпросът е в останалите случаи дали това е оправдано...
При определени тежки автоимунни и неврологични заболявания (миастения гравис, синдром на Гилен-Баре, автоимунна демиелинизираща полиневропатия, тежки форми на пристъпна множествена склероза) плазмаферезата е средство за бързо намаляване количеството на циркулиращи патологични антитела или други фактори. Тя не е измислена заради модата по "детокса" и не е процедура без медицинска цел. В съвременния свят обаче маркетинговото обещание "прочистване" звучи много по-привлекателно от "терапевтичен плазмен обмен", особено когато човек е уморен, пил е повече от обичайното, употребил е някакво вещество или просто е решил, че трябва да направи нещо добро и бързо за здравето си. Тогава идеята да извадим от кръвта всичко ненужно и да я върнем "чиста" изглежда почти логична.
Само където кръвта не е като чешмяна вода, която може да бъде прекарана през филтърна кана и върната обратно пречистена.
При алкохола например няма някакъв слой "токсини", който плазмаферезата просто да извади. Алкохолът се метаболизира основно в черния дроб, а при остра интоксикация или абстиненция медицинското поведение зависи от състоянието на пациента и може да изисква спешно наблюдение и лечение. При наркотичните вещества също няма универсална процедура, която да превърне кръвта в "чиста" и така да отмени ефектите или риска от употребата.
Това е една от опасните подмени на думата "детокс". Тя звучи медицински, но често не казва нищо конкретно за това какво вещество трябва да бъде отстранено, защо трябва да бъде отстранено и доказано ли е, че конкретната процедура подобрява изхода за човека.
А подмяната става още по-проблемна, когато към "детокса" се добави и "подмладяване"!
Плазмата действително съдържа множество биологично активни вещества и научният интерес към промените в плазмата с възрастта е реален, но от това не следва, че периодичното извеждане и заместване на плазмата при здрав човек е доказан начин за подмладяване. Между научната хипотеза и готовата медицинска услуга има огромна разлика. И именно тази разлика трябва да бъде ясна за пациента, защото една и съща технология може да бъде животоспасяващ инструмент в правилните ръце и ненужна или рискова процедура, когато се използва без ясна медицинска причина.
Плазмаферезата не е венозна инфузия, при която човек сяда, поставят му абокат и след час си тръгва. Кръвта циркулира през апарат извън организма. Има съдов достъп, има антикоагулация, има промяна в обема и състава на циркулиращата плазма, има риск от спад на кръвното налягане, нарушения в електролитния баланс, реакции към заместващите разтвори и други усложнения. Затова трябва да има медицинска преценка преди процедурата, подходящо оборудване, обучен персонал, наблюдение по време на нея и възможност за реакция при остро усложнение.
Случаят в Атина е особено показателен именно в това отношение. При последвалите проверки е съобщено, че в клиниката не е имало работещ дефибрилатор и че са установени медицински апарати, за които се твърди, че не са били декларирани. Разследването продължава, но тези данни показват защо разговорът за регулацията в медицината никога не е само административна подробност. Когато човек лежи свързан с машина, която извежда кръвта му извън организма, въпросът "Има ли лиценз?" не е бюрократична формалност, а медицински въпрос на живот и смърт.
И тук е границата, която модерният "детокс" все по-често размива. Медицината започва с въпроса какво му е на пациента, какво трябва да бъде лекувано и има ли доказателства, че конкретната процедура ще помогне. Wellness индустрията много по-често започва с обратното - имаме апаратура и процедура, и търсим все повече причини (и клиенти) да я приложим.
Затова плазмаферезата заслужава да бъде пазена именно от това превръщане в модна услуга, тъй като тя е достатъчно сериозна, за да бъде полезна, когато е нужна, и достатъчно сложна, за да не бъде предоставяна като универсално средство за прочистване. И в медицината това, че една процедура може да бъде поискана и платена, не значи, че трябва да бъде извършвана. Не значи, но...