Магистрали на смъртта: 350 от 846 км в България трябва да бъдат обезопасени заради деформации

Рискът да загинеш на автомагистрала у нас е 3,5 пъти по-голям отколкото в ЕС, сочи още анализ на Института по пътна безопасност

12:45 | 4 януари 2023 | Редактор : Лилия Чалева 203 7540 Снимка: Facebook/I see you KAT - магистрала Тракия

Почти половината километри от магистралите у нас трябва да бъдат обезопасени. Това е един от изводите от проверките на Института по пътна безопасност (ИПБ). Под заглавие "Магистрали на смъртта" неправителствената организация посочва, че от 846 км магистрален път в България 350 км са особено опасни.

"Тези 846 км магистрали това не са магистрали и всеки, който ги именува и слага пътния знак, че това е магистрала, носи отговорността за жертвите по тези магистрали. Но не може да бъде магистрала, на която повече от 350 км по износващия слой на асфалта сме констатирали деформации", каза Богдан Милчев от Институт по пътна безопасност.

Данни на ИПБ сочи още, че през 2022 година е извършен текущ ремонт на 230 км при планирани 3000 км съгласно мащабната програма на Агенция пътна инфраструктура, а основен ремонт е направен на едва 7 км при бюджет от 2,5 млрд. лв. за тази дейност.

Снимка: Институт за пътна безопасност

И причина за това явно не са липсата на пари, посочват от ИПБ като посочват получените данни по ЗДОИ, че бюджетът на АПИ за 2022 година е бил 2,5 млрд. лв. т.е. три пъти по-висок спрямо предходната година, а за извършените ремонти през 2022 г. са разплатени 59,6 милиона лева.

Снимка: Институт за пътна безопасност

От Института за пътна безопасност отправиха остра критика по отношение на работата на АПИ и "Автомагистрали". Според експертите е налице безотговорно поведение от страна на длъжностни лица от Пътната агенция, а МС не осъществява достатъчен контрол по отношение на това как се изразходват средствата за поддръжка на републиканската пътна мрежа.

"Тези, които са на власт и които разполагат с всички ресурси и възможности да правят политики и да създават блага и да организират така нещата, че обществото да живее добре, ни лъжат и ни използват и играят театри, каквито се играят и в момента. И аз и днес го казах, че може би последната грижа на всеки, който се стреми към властта е живота и здравето на хората и добруването. Всичко са приказки", каза Десислава Христова, бивш изпълнителен директор на "Автомагистрали".

Експерти на ИПБ са извършили множество полеви огледи по Българската републиканска пътна мрежа, с фокус върху състоянието на автомагистралите и първокласните пътища в периода от 1-и до 24-и декември 2022 г. Установени са множество нарушения на пътната безопасност. Липсващи мантинели, липсваща маркировка, неправилно поставени знаци, както и неработеща отводнителна система, която е предпоставка за аквапланинг.

Ето и конкретните нередности в доклада на ИПБ:

Опасни деформации на асфалтово покритие

Дълбоки коловози - в следствие на което се наблюдава, че водачите на тежкотоварните превозни средства управляват автомобилите си в близост до единичната прекъсната линия, разделяща лентите за движение с цел стабилизиране на теглените ремаркета (т.е. да се намали осцилиращото плаване на тегленото ремарке).

Това влияе негативно на безопасното изпреварване поради намаленото надлъжно разстояние между автомобилите, което води до колебание от изпреварващия автомобил или забавено изпълнение на маневрата. Кумулативният риск като цяло се увеличава поради нарастване на времевия фактор на излагане на опасност. Реализацията на риска може да доведе до верижни катастрофи.

Напречни вълни - водят до повишени натоварвания върху автомобилите, но също така и силна обратна реакция при тежките автомобили върху носещите пластове на пътя. Тази динамична компонента често надвишава оразмерителните модули използвани при проектирането на пътната конструкция, вследствие на което се наблюдават вторични несъответствия в пътното покритие по посока на движението на трафикопотока.

Като цяло участъците с този тип деформации нанасят финансови щети по два пъти на обществото - повишени автомобилни ремонтни разходи и допълнителни разходи за отстраняване на вторични несъответствия в настилката.

В отсечки с този тип деформации също така се наблюдава повишено маневриране от водачите, което в зависимост от обема и композицията на трафикопотока може да доведе до тежки ПТП.

Слягания в рамките на новоположени асфалтови кърпежи - механизмът на наблюдаваните слягания не може да бъде визуално определен. Възможно е те да са в резултат от неправилно проектиран или неправилно изпълнен кърпеж, или ненавременно отстраняване на асфалтовата язва и естествено преовлажняване на носещите слоеве вследствие на дъждовно време преди полагането на новото асфалтово покритие. Наблюдаваните несъответствия бяха в по-малък обем и агресивност в сравнение с наблюдаваните напречни вълни, но ефектът им е сходен.

Експертите на ИПБ са открили и несъотвествия в пътните обезопасителни системи:

Липса на навременна поддръжка (незаменени стари системи и техни елементи, и неотстранени повреди).

Липса на съоръжения (напълно и ли недостатъчна дължина).

Масово неправилно изпълнение на зануляване на елементите за начало и край на системите.

Модификации!

Обезопасителните системи за пътищата са увредени на 415 места вследствие ПТП:

- Незадоволителна дълбочина на виража - бяха наблюдавани неадекватни напречни наклони при прехода и в самата крива на платното за движение.

- Незадоволително състояние на пътното знаково стопанство (множество мръсни и повредени знаци). Констатирано са на 31 места неправилно поставени знаци, на 18 места не е премахната временната организация за движение.

- Незадоволително състояние на пътната маркировка - около 80% от положената маркировка не отговаря на минималните изисквания за светлоотразителност, като на места съществува стара непремахната маркировка, която може да доведе до объркване на водача, вследствие на което да бъде предприета рязка маневра, което може да бъде неочаквано от другите участници в движението.

- Ерозиране на насипа вследствие на неправилно отводняване и стръмен откос. Приблизително 250 км от отводнителните съоръжения се нуждаят от възстановяване, рехабилитация и почистване. Необходимо е осъвременяване на проектантските норми за изпълнение на откосите на насипа така, че те да бъдат безопасни при напускане на платното за движение от автомобил.

- Непочистена от препятствия безопасна зона в страни от пътя.

- Формиране на дупки в банкета и неуплътнен нов банкет.

Рискът да загинеш на автомагистрала в България е 3,5 пъти по-голям отколкото в ЕС, сочи още анализът на ИПБ.

За последните две години на автомагистралите в България са загинали 150 души вследствие на катастрофи (не са включени 45 души македонски граждани загинали на АМ "Струма"). Това прави средно по 50 души годишно при 846 км обща дължина на АМ или средно на 17 км магистрала има по един загинал. За сравнение в Австрия има 1720 км магистрали, а за периода 2020-2022 г. загиналите са 88 души или средно на година загиват по 29,3 души. Съотносимо към километрите магистрали това означава, че на 59 км магистрала загива един човек средно годишно.

ИЗБРАНО